Българската Майка Кураж

Вела Благоева (Виктория Живкова) е родена през 1857 г. в град Велико Търново в семейството на будния търговец Атанас Живков, по прякор "Басмаджията". Има две сестри - Мариола и Роза, и двама братя - Георги и Никола. Братята й участват  активно в националноосвободителните борби. От 1866 г. Вела учи в американския пансион в Габрово, после в Оряхово, Търново, Стара Загора, Русе и др., където семейството й се е местило поради преследване на братята й от турските власти. Завършва Габровското девическо училище през 1871 г. и става народна учителка, след което учителствува в Берковица, Варна, Цариград и Търново. През 1874 г. Вела Благоева придружава брат си Никола през лятната ваканция навред "из българско" да събират средства за варненската църква и за девическото училище и заедно с това да основат читалища и да набират абонати за цариградското сп. "Читалище".
През 1877-1878 г. по време на Освободителната руско-турска война тя става доброволка - милосърдна сестра, и служи в 50-а военнополева болница при Свищов. През 1878 г. следва и завършва тригодишните педагогически курсове при Мариинската гимназия в Петербург като стипендиантка на Славянското благотворително дружество. От 1881 г. учителствува в Одрин и Битоля, развива широка обществена и педагогическа дейност. След уволнение от Битоля през 1882 г. заминава за Петербург, където следва две години във Висшите педагогически курсове, но заболява и не ги завършва. По това време се запознава със студента от Петербургския университет Димитър Благоев, за когото се омъжва. Благоев винаги е повтарял, че с друга жена не би могъл да живее. От 1884 г. Вела Благоева е учителка в Софийското образцово девическо училище. Става отговорна редакторка на излязлото в началото на м. юни 1885 г. първо социалистическо списание в България "Съвременний показател". През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като милосърдна сестра при Сливница и Пирот.
До последните дни на 60-те си години Вела Благоева никога не се е поколебавала да изпълнява своето признание на учителка и комунистка. Слаба физически, но непобедима духом, тя е била активна партийна деятелка и участничка в акции и манифестации, първата организаторка на женските кръжоци. Със забележителен педагогически похват тя разработва своите беседи "За семейството, частната собственост и държавата", "Руските жени", "Женският фабричен труд", "Против Първата световна война" и др.
В началото на 1912 г. нейното здравословно състояние се влошава. Тя прави постъпки да се пенсионира, но не успява. През 1918 г. при пробива на "Добро поле" е убит малкият й син Митко. Тя намира утеха в напрегната работа за делото на партията. Умира на 21 юли 1921 г. Една от безценните мисли, които тя ни завещава, е, че: "Няма радост без любов, светът с всичките си хубости е тъмен, когато сърцето е празно".

По "Вела Благоева - 1858-1921", издание на къщата-музей "Димитър Благоев" и полиграфическия комбинат "Димитър Благоев"