Българската гордост

Зорница Илиева

Очите на почти всеки българин се замъгляват, когато чуе, че "и ний сме дали нещо на света". Но ако се замисли, едва ли ще се сети за повече от десетина исторически факти, открития или личности, с които се гордеем като народ. Странното е, че последният случай, при който погледнахме ведро към света, беше избирането на Дилма Русеф за президент на Бразилия. Някак се стопли сърцето, независимо че и този път поговорката, че никой не е пророк в собственото си село, си остава вярна.
А това, че тази успяла жена дори не е виждала родината на баща си, че се е утвърдила като личност и извървяла своя житейски и професионален път в държава на хиляди километри от България, че едва ли казва и дума на български, за нас е без значение. И ние вярваме вече в американската мечта, че стига да има нещо повече в главата си, стига да иска, човек може да стане и президент. Там някъде, не у нас, но все пак българският корен си е казал думата. А Дилма Русеф е не само президент на Бразилия, на петата по територия в света държава. Тя е и първата жена, открила сесия на Общото събрание на ООН преди десетина дни, инициатор заедно с американския президент Барак Обама на създаването на "Отворено правителство", което ще даде възможност на всички подкрепили идеята държави да имат "прозрачни" за гражданите си управници. Да стават способни да откликват на всеки сигнал за корупция или новаторски идеи за подобряване на управлението. Чрез модерните технологии се търси начин да се помогне на хората и правителствата да преодолеят последиците от икономическата и финансовата криза, която разтърсва света. Стратегическо, нали, на фона на ставащото около нас по цялата земя.
При това посещение на г-жа Дилма Вана Русеф у нас (Вана е името на починала сестра на баща й), ние ще научим доволно много подробности за българския произход на Петър Русев - баща, за необикновената му съдба и вече далечни родствени връзки с хора от България. Но дали ще си дадем сметка, че начело на 193-милионното население на Бразилия, на 8-ата световна икономика, на държава с политическа и икономическа стабилност в кризисните за останалия свят времена, е всъщност жена, която от партизанка, от борец срещу военна диктатура и след 3 години в затвор успя да стане президент. При това с 56% подкрепа на втори тур, и то след бляскаво управление на голямата южноамериканска страна на един обичан президент като Лула да Силва.
В днешно време, в нашите условия, ние трудно можем да се представим, че политически личности като Дилма Русеф всъщност   изминават стълбицата на политическата си кариера стъпка по стъпка, в продължение на десетилетия, за да увенчаят своя идеал за социална справедливост с възможността на практика да го реализират. Наистина трябва да притежаваш огромна работоспособност, да си волева натура, да си достатъчно устойчив в стъпките си по променливите политически пясъци, да вярваш в каузата и делото си, за да стигнеш до най-високото стъпало. Защото едно е да обещаеш аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуалните граждански съюзи, узаконяване на леките наркотични вещества, да си против смъртното наказание и т.н., но друго е да се изправиш пред народа си и да кажеш, че при теб няма корупция, че протестите пред сградата на твоя кабинет са за социална справедливост и адекватна социална политика, но това е и твоя задача. А тези 10 000 души излязоха да протестират скоро след като тя стана президент, и дадоха сигнал, че бедните и онеправданите нямат време да чакат. Тя беше тази, която с рязък характер и открити критики към министрите постави волята на народа над президентските си пълномощия, което отново доказа каления й в битките характер и верността й към социално слабите.
След излизането от затвора през 1972 г. Дилма Русеф завършва икономика, отказва се постепенно от радикалните методи на политическата борба и започва работа в кметството на гр. Порто Алегри, след това оглавява недържавен фонд по икономика и статистика, работи в министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул, става министър на мините и енергетиката на Бразилия през 2003-2005 г. и началник на кабинета на президента Лула през 2005 г. През цялото време има своята легална политическа дейност като член на Демократическата работническа партия и по-късно на Партията на работниците, чиято лява политика в ляво правителство тя следва неуморно като наследничка на делото на президента Лула. Стъпка по стъпка, преминавайки през лични премеждия, през битка с коварна болест, след два неуспешни брака, но запазвайки приятелски отношения с бившия си съпруг, Дилма Русеф отново доказва, че личностите не се спускат "свише", че здравите наследствени корени формират характер, но не осигуряват от само себе си висок пост, и то спечелен по начин, както тя го направи. Защото едно е да спечелиш, друго е да отстояваш позиции на страната си в среща като тази в Брюксел тези дни на тема ЕС-Бразилия, за да осигуриш достойното място на развиващата си икономика на световния терен. Заедно с държави като Китай, Турция и Индия Бразилия поставя своите условия на "големите" в световната политика и непоколебимо вярва, че световните проблеми не могат да се решават без нейно участие. Особено в условията на криза и сътресения дори в ЕС. От името на Латинска Америка Дилма Русеф ще разговаря в Брюксел по проблемите на еврозоната и търговските отношения; ще договаря условия за помощ на ЕС; споразумение за свободна търговия с ЕС на страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, Венецуела); ще отговаря на въпроси за увеличението на данъка с 30% на внасяните автомибили, което е в защита на местните производители, но нанася удар върху производителите от ЕС; за световното първенство по футбол през 2014 г., което всякак си е и финансов въпрос - т.е. печалба или загуба. За нас ще е интересно и посещението й в Турция, където разговорите с президента Гюл и премиера Ердоган ще са всъщност стратегически диалог, тъй като са известни подписаните през миналата година договори за ядрената програма на Иран, а това не се посрещна еднозначно от "великите" сили. Изобщо споразуменията на страни като Китай, Бразилия, Турция, Иран и т.н. се следят под лупа и с тревога, защото достатъчно коментатори посочват, че бъдещето е тяхно.
Въпросът е ние къде сме. България не участва в договорни отношения като страните от Вишеградската четворка или Меркосур, не може да се похвали с икономически ръст като големия съсед Турция, членството ни в ЕС и НАТО е съпътствано в момента с разнобой по основни въпроси на външната политика или отбраната и сигурността, а катуницализацията на страната ни създаде допълнителни проблеми на цялото общество. Остава да се радваме на емоционалното посещение на Дилма Русеф, да й разказваме за родословието й, да приветстваме инициативата да способства да се изгради спортен комплекс около Габрово на името на баща й, да изригнем във възторг, ако ни каже дума на български, и да продължим да се гордеем, че и "ний сме дали нещо на света". Изобщо - зрелища, но този път красиви, както е красива Дилма Русеф и нейната мечта за социално справедливост. Впрочем дъщеря й продължава да живее и работи в гр. Порту Алегри, далеч от столицата, независимо че беше рамо до рамо с майка си при триумфа й като нов президент на Бразилия или при честването на националния празник на страната заедно с малкото внуче на президентката. Ами и това е политика.