Българска позиция

Дни наред медии, блогъри и сайтове търсят изразни средства, за да подгреят в "правилна посока" общественото мнение за поредния мониторингов доклад от Европа за напредъка на България в съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията. Днес посланието от Брюксел официално ще прочете, чуе и анализира всеки българин. Ще ни го "разшифроват" всички партии - и тези във властта, и онези, които са изпаднали от нея, но драпат със сетни сили да се върнат там. "Вдъхновени" анализатори ще извадят "своите" факти, за да изманипулират бюрократичния език на еврочиновниците в онази посока, която най-пасва на собствената им угода. И тъй години наред...
Така мониторинговите доклади от Брюксел се превръщат в чиста проба "дежа вю" - предизвикват политическо бърборене, демонстрация на партизанско мислене и вятър във високоморалните знамена. Не е ли така? От дни берем страх да не счупим "крехкия напредък" на България в реформата на съдебната система и страдаме за "разочарованието", което отново сме нанесли на Брюксел заради нежеланието и неможенето да се реформираме тъй, както ни препоръчват. И колко пъти ни го казват, а ние какво правим? Независимо кой е на власт. Едни в медиите вече развяха "скандални назначения" като най-важен упрек на Брюксел към властта, други заобясняваха "тежкото наследство", трети насосаха "съмненията", четвърти завъртяха махалото към неправителствените организации, които съдебната система трябвало повече да слушка, за да не напуска коловоза.
Както обикновено докладът от Брюксел едва ли съдържа конкретни имена, скандали, казуси. Или не поне в размер и вариант, който от дни ни внушават. И ако можеше да бъде прочетен трезво и отговорно от всички - без хулигански охкания, без драматургичен рев и без сълзливо вайкане, може и да променим онзи хал, дето от години ни спъва и завръща в ямата. Само че и едните, и другите все в устите си плюят и по стъпките си вървят.
И сега ли ще е така? Не може ли този път да прокараме горчивата хапка без "екстрите" на прехода? Да оценим трезво грешките, пропуските, причините за неуспехите - минали и настоящи? Или пак ще я караме постарому? По всичко личи, че така ще я караме.
Тогава са прави в аргументите си тези, които казват, че мониторинговите доклади на Брюксел носят повече вреда, отколкото полза. И чертаят още по-дълбоки разделителни линии, вместо да уеднаквяват стандарти. Щото дали, приложен бюрократично - както Брюксел може, механизмът за наблюдение ще донесе само лаври на богоизбраните страни, отличниците, старите, основателките...? Пък да видим колко ние сме зле и колко те са... по-зле. Ей на това му се вика българска позиция, да знаете. Около нея да се обединим, пак полза ще има. Пък тогаз може и на всичките кусури да намерим колая.