Българска постановка с два приза в Петербург

С две големи награди се завърна екипът на столичния спектакъл "Паякът" от Международния фестивал на камерните театри и малките форми "АртОкраина" в Санкт Петербург, Русия. Постановката е дело на младите режисьори Димитър Димитров и Йордан Славейков от сдружение "Б плюс", съвместно с театрална работилница "Сфумато". Международното жури удостои актрисата Анастасия Лютова с приза "Най добра женска роля". Втората награда, с която беше отличен "Паякът", е за най-добро представление/силен театрален експеримент - за режисурата и екипа, създал представлението, научи ДУМА от Нели Жекова.
В конкурсната програма на фестивала  "Паякът" попада още през лятото, след селекция от жури, изгледало 105 спектакъла от пет държави - Израел, Азербайджан, Италия, Украйна и България. Подбрани са само 11, които да се състезават през ноември. Българският спектакъл е единственият с две награди от връчени общо пет. Освен това само "Паякът" е представен на език, различен от руски, който е задължителен за всички участници. Ето и аргументите на члена на журито, народния артист на Русия Ефим Каменецки, актьор от театрите "Вера Комисаржевска" и "За черной речкой" в Санкт Петербург, познат и от филмите "Омайна нощ", "Животът и приключенията на четиримата приятели": "Наградите присъждаме за изключителната игра на Анастасия Лютова, съчетаваща в себе си силата на трагедиен персонаж и извела поетиката в лаконичния текст на авторите. И заради оригиналния начин, по който "Паякът" се опитва да докаже, че несъществуващите неща съществуват, заради способността на спектакъла да променя мисленето на зрителите."
В "Паякът" брат и сестра (Анастасия Лютова и Пенко Господинов), сиамски близнаци, празнувайки рождения си ден, непосредствено преди операция по разделянето им, се впускат в тъмните лабиринти на неказани думи, забравени престъпления, неизживени любови и парадоксално различни желания за свобода... "Паякът" е протест срещу недостатъците в живота, ясен сигнал, че животът такъв, какъвто е, не ни задоволява. Образът на паяка е метафора на неосъществените желания и копнежи, чиято паяжината води към тъмната страна на личността. Пиесата разглежда проблема за близостта и необходимостта от нея; и нейната невъзможност.