България върви в обратна посока

Допреди петнадесетина години нашите статистици брояха със задоволство с колко левчета заплатите ни са по-високи от румънските. Тази статистика постепенно потъна безславно някъде сред прахоляка на историята. Разликата в размера на минималните доходи между двете страни е чувствително нараснала, за съжаление не в наша полза. "Минималната работна заплата тази година в България е 260,80 евро, пред нас е Литва с 400 евро, а в Румъния тя е 407,30 евро - изтъкна икономистът проф. Боян Дуранкев. - През 2021 г. сегашното правителство, ако още е на власт, ще увеличи заплатите на нивото на Румъния от 2016 г."
Проблемът не е само в минималната заплата. Според Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ две трети от нашите сънародници получават под средната заплата за страната, която е 1060 лв. Президентът на този синдикат Пламен Димитров посочи: "Истинският проблем на пазара на труда у нас е, че не получаваме толкова, колкото заработваме. Производителността на труда е измерена през промишленото производство, т. е. изработеното в промишлеността надвишава с много проценти това, което е получено като работна заплата за изработването му."
Претенциозният частен бизнес, за който все не се намират достатъчно подготвени специалисти у нас, със своята интересчийска логика всъщност прогонва масово икономически активните българи извън пределите на страната. Проблем, натрупван и мултиплициран вече три десетилетия. Непоклатима спекулативна логика - колкото е възможно повече производителност, колкото е възможно по-ниски заплати, с никакви или с минимални социални осигуровки, т. е. безнаказано масово прилагане на сива икономика. Държавата десетилетия наред си затваря очите, за да не убива на частника. Трудоспособните българи предпочитат да заминат в чужбина, където ценят в пъти по-високо производителността на труда им. Частният ни бизнес не се притеснява - свят широк, кандидати да работят за още по-ниски заплати - колкото щеш.
Тогава какво означават тези три процента икономически ръст на страната, които изтъкват управляващите, постигнати с

най-ниско заплатения труд в Европа

Означават, че България върви в обратна посока на европейското развитие. Доказателство за това е близо двойно по-високата минимална заплата спрямо нашата, постигната от северната ни съседка. Доказват го и периодичните статистически данни за брутния вътрешен продукт. За миналата година е отчетено, че БВП на човек от населението в нашата страна е 7000 евро. Струва ни се, че тази стойност е доста преувеличена. Цифрата би се доближила повече до действителните стойности, ако ставаше дума за левове, а не за евро, но нека да го приемем условно.
Средно за Европа БВП на човек през същия период е 30 000 евро. Изоставането ни е повече от четири пъти. Нашите управляващи не спират да се хвалят, че икономическият ръст в България е близо 4%, което прави 280 евро. Европа отчита едва 2% икономически ръст, което за тях прави 600 евро. Разликата - 320 евро в полза на развитите икономики. Следователно тези 4% стопански ръст означават безнадеждно отдалечаване на България от средния жизнен стандарт на Стария континент. За да се постигне приблизително синхронно изравняване на икономическия ръст, ако се запазят тези 2% средно нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението, родната икономика трябва да се задвижи толкова силно, че да достигне ниво от над 8%. Стойност, която засега тук е непосилна и немислима.
Някои икономисти биха изтъкнали, че за такова постижение са потребни много инвестиции, а за да стане България привлекателно място за инвеститорите, е необходима коренна промяна на инфраструктурата. Промяна, но с несравнимо по-добро качество от прехвалените магистрали, за изграждането на които бяха изхарчени стотици милиони левове. За техен кръстник се втасваше шумно премиерът Борисов, а сега те не по-малко шумно дефектират при настъпването на всеки нов годишен сезон.
За да ни повярват големите инвеститори и финансистите от Европейската централна банка, е задължително да бъде подобрена морално-етичната инфраструктура в съзнанието на нашите управляващи. Оттам трябва да започне голямата промяна, за да се подобри и доверието на Европа към нас, за да ни приема не с учтиви усмивки и с протоколни целувки и жестове, а да станем органична част от самата нея. За такъв тип

инфраструктура в областта на мисленето

и нравствеността са потребни чисти сърца, честност, общественополезни и добронамерени идеи, необходимо е начело на властта да застанат достойни и добронамерени личности, които са високо над дребнавостта и егоизма, над злобата и алчността. За съхраняването ни като народ са потребни морална чистота и съзнание за служба не за лична изгода и непремерено забогатяване, а за народно добруване. Авторитет и власт се градят с добронамереност и с мъдрост. А това е добрият пример, от който се нуждаем и ние като общество.  
Днес корупцията е простряла костеливата си ръка навсякъде. В разговор с позната научих, че за да запише дъщеря си в престижно училище в центъра на София, се налагало да даде подкуп. Не посмя да сподели подробности. Какви ли камари от корупционна шлака има в съдебната ни система, която помилва, без да й мигне окото, богаташа рецидивист, а си измива очите с кокошкаря. Тази отпадна маса, разляла се и сред училищата, и сред комерсиализираното ни здравеопазване, се трупа върху народния гръб. Този гръб е мястото, използвано небрежно от силните на деня като заден двор за нерегламентирано сметище. В плановете на сегашното правителство явно не е включено изграждането на завод за преработка и неутрализиране на тази шлака, наречена корупция.