България трябва да излезе с позиция за цивилните убити в Украйна

Александър Превалски e на 21 години, от София. Учи международни икономически отношения в УНСС. Завършил е френския лицей "Виктор Юго" с социаликономически профил и три езика (френски, английски, немски).

- Учите международни икономически отношения в УНСС, но преди това сте учили право в Белгия. Защо се отказахте от него и се върнахте тук?
- Когато завърших средното си образование, целият ми випуск замина в чужбина, училището подготвяше учениците за чуждестранни университети, бях приет в Женева, в Париж и в Белгия. Избрах Белгия, тъй като ми е най-познато. Беше нещо, което трябваше да се опита, но също така и нещо, към което бях скептичен от самото начало. България е моята родина и смятам, че принадлежа тук. Прибрах се, за да преследвам своите планове и цели, като изхождах от презумпцията, че когато човек иска да учи, няма значение къде ще следва. Спрях се на УНСС съвсем случайно, след като един младеж, получил там бакалавърска и магистърска степен, силно ме впечатли с познанията си и ми показа, че е висше учебно заведение, достойно за уважение. 
- Като сравнявате образованието там и у нас, какви са най-съществените разлики, които откривате?
- Най-ярко изразената разлика се явява входът и изходът от вуза. У нас е прието да се влиза с "конкурс", т.е. най-високият бал печели място, докато в повечето (не всички) чуждестранни университети всеки решил може да запише, но малцина излизат. Това само по себе си е политика, целяща да се бори с младежката безработица, която работи доста добре в по-социални държави, където студентите са на почит. Неоспорим факт е, че образованието навън е качествено, но там като че ли преподавателите не са толкова заинтересувани от студентите си. Някак по-самостоятелен си като студент навън, отколкото в наш университет. Тук има по-личностно отношение, като с това имам предвид, че повечето преподаватели развиват "колегиална" връзка със студентите си. Опитват се да им помогнат да си вземат изпитите по всякакви начини, отделят им много повече внимание извън регламентираните консултации и прочие.
- Все повече млади хора се отказват от реализацията в страната и избират да напуснат. Как си обяснявате това?
- Както си обяснявам и американската мечта. Бягство към непознат свят, в който смятаме, че имаме по-големи шансове за реализация. При някои дори се получава, но за жалост най-често остават разочаровани. Представата, която човек си изгражда за свят, който не познава, често е ужасно различна от реалността. Друга причина младите да бягат е надеждата, че могат да получат много по-добро образование, което наистина е така. На Запад има безкрайно добри университети, а те отглеждат кадри, които да отговарят на търсенето на местния пазар на труда.
- Какво трябва да промени държавата, за да може да ги задържи тук?
- Стандартът на живот на средния българин е ужасно нисък за европейска държава. Здравеопазването ни е под всякаква критика, образователната система и по-специално държавните училища и учителите, която се явява възпитателен орган почти толкова значим, колкото родителите, не изпълнява добре своята роля, и кой да ги вини - при такова ниско заплащане. България почти не разполага с промишленост, всичко останало от преди 10 ноември е разпродадено на безценица, малкото природни залежи, с които разполагаме, са раздадени за жълти стотинки на западни фирми под формата на концесии, преобладава секторът на услугите и ресторантьорството, където конкуренцията е убийствена, тъй като дори само в тази част на света България не е най-горещата дестинация. С две думи, икономика няма. 60% от пълнолетните не гласуват, близо 40% от тези, които гласуват, гласуват за десни партии, които, изпълнявайки политиката си, с нищо не показват, че са такива, а гласоподавателите им очакват да се превърнем в по-социална държава. На мнение съм, че промяната трябва да тръгне от хората, тоест трябва да спрем да бягаме от проблемите си и да чакаме поредния месия, който да ни избави, а да помислим как да ги решим и да променим нещата за по-добро. Затова и се прибрах от чужбина, ако трябва да съм честен.     
- Кои са най-важните знания и умения, които трябва да притежава един съвременен дипломат?
- Най-важното умение, което всеки наричащ себе си дипломат е длъжен да притежава, е способността да си мери приказките. Категоричното заемане на страна в един конфликт е погрешно и ненужно. Дипломатът трябва да е патриот, и в този смисъл заемането на страна винаги може да ощети нацията, чийто интереси дипломатът е пратен да отстоява. Също така дипломатът трябва да следи световните тенденции - все по-често се говори за изместване на световния икономически център на изток.
- Кои приоритети трябва да са в основата на външната политика на страната?
- България е малка държава, без никаква военна мощ, никакъв лост под формата на природни ресурс и т.н. Основен приоритет би трябвало да бъде запазването на неутралитет, щом изникне някакъв конфликт. Външната политика, водена от последните две министерства, беше "да бъдем по-католици от папата". Абсолютно ненужно беше обявяването за или дори против санкциите срещу Русия, и това го казвам в качеството си на русофил. На фона на световната геополитическа карта България е една точка, ние не сме фактор нито по засилването на конфликта между Запада и Русия, нито по неговото бързо разрешаване. Въпросът е изцяло принципен. Забележете, говоря за конфликта между Запада и Русия. Смятам, че България дори е длъжна да излезе с позиция, която осъжда стотиците ежедневно убити цивилни в Украйна.
- Кои са най-големите предизвикателства, на които трябва да устои България при създалата се ситуация в Украйна и натиска над Русия от страна на Европейския съюз?
- На първо място, България трябва да се стреми да защити своя национален интерес. Трябва да мислим за българската диаспора в Украйна, но също така не бива да забравяме, че Русия е значителен търговски партньор както на България, така и на Европа. Европейският съюз бе въвлечен в конфликт, който единствено му вреди. Тоест, дори нещата да се развият в полза на САЩ, Европа пак ще е загубила повече, отколкото ще спечели. България не трябва да участва в този конфликт. Хората трябва да разберат, че в случая Русия не е врагът. Крайностите никога не са нещо хубаво, не бива да заклеймяваме Запада, нито да бъдем русофоби.
- Доста активен сте и в протестите, организирани от БСП против санкциите срещу Русия и въвличането ни във война. Ако обърнем гръб на Русия и подкрепим военните бази на НАТО у нас, какви ще са най-лошите последици за България?
- Веднъж, когато картите са на масата, е необходимо всеки да заеме своята гражданска позиция. Моята е такава - против санкциите, против войната и най-вече против въвличането на България в нея. Ако трябва да съм честен, не смятам, че България е достатъчно сериозна заплаха, за да бъдем "цел" на балистичната сила на Русия, но това може и да се промени, ако някой ден станем оперативен център на НАТО (Америка). Говори се за стотина танка и БТР-и, които съпътстват т.нар. команден център на НАТО. Смятам, че е по-добре да не се стига до момент, в който разбираме какви са най-лошите последици за България. Още повече, че както вече споменах, рискът е напълно неоправдан. За жалост България не се слави със суверенитета си и се съмнявам протестите да са тези, които ще спрат настаняването у нас на военни бази. По-скоро съм оптимист и се надявам, че в близките няколко месеца конфликтът ще се разреши без повече кръв.
- Как се е зародило у вас русофилството?
- Русия е държава, достойна за уважение. Ако погледнем икономическите показатели за последните 25 години, то ще забележим как въпреки неимоверните проблеми с корупцията държавата е в силен икономически подем. През 90-те индикаторите показват хиперинфлация, огромен външен дълг, нисък ръст на покупателната способност и остри дефицити, днес показателите са образцови. Поради слабата си интеграция в световната търговска система (аналогично на останалите държави от БРИКС) Русия успява да устои на кризите през последните 20 години и да се превърне в суперсилата, която наблюдаваме днес. Тя има богата история, култура, и e братски народ. Що се отнася до младите хора - проблемът там е, че Русия се свързва с комунизъм и това да си русофил става равносилно на това да обичаш БКП. Води се силна пропаганда срещу БКП и червените у нас, което обяснява защо все по-малко млади са русофили. Всичко идва от зле преразказваната история на България вкъщи, в училищата и по телевизията.