България ще получи по-малко от 7 млрд. евро от ЕС

Евгени Кирилов

България няма да получи парите, които през последната година правителството предвиждаше по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро  - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика. Но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото правителството не съумя да издейства нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Можем да споменем само част от промените, които са заложени в приетата от Европейския съвет на 8 февруари Многогодишна финансова рамка (МФР), за да се види, че в бъдеще получаването на еврофондове за сближаване ще бъде обвързано с тежки условия.
По този въпрос има съществени разминавания между позицията на Европейския съвет и позицията на Европейския парламент. Най-важните от тях засягат въвеждането на макроикономически условия и резерва за изпълнението, на които Европарламентът се противопоставя. Категорично против макроикономическите условия е Групата на социалистите и демократите в ЕП (СиД). С тези условия  е заложен капан за спиране и дори загубване на средства от всички структурни фондове при неизпълнение на критериите за макроикономическа стабилност на еврозоната. Правителството ги подкрепя, въпреки че тези условия не са в наш интерес.
В МФР от 8 февруари се предвижда 7% от средствата за политиката на сближаване за всяка страна да бъдат заделени в т. нар. резерв за изпълнение. Идеята е те да бъдат дадени като награда за най-добре представилите се програми, без да има яснота по критерите за "доброто представяне". Късният момент, от който ще могат да бъдат използвани, след 2019 г., поставят под съмнение и ефекта на този резерв. Може да се окаже, че заради отложеното му изразходване, той изобщо да не може да бъде ползван. Като се има предвид, че към момента България не е показала добро изпълнение, парите от резерва биха се загубили и след преразпределението им към програми в други страни, по-развити от нашата. Затова Групата на социалистите и демократите е против създаването на такъв резерв, но предстои при преговорите между ЕП и съвета да се реши неговата съдба. Това, че съветът е твърдо зад резерва, личи от факта, че първоначално бе предлагано заделяне на 5% за него, а сега той е увеличен на 7%.
Може да се каже, че в много по-голяма степен МФР след 8 февруари представлява израз на надмощието на държавите, обявили се за "Приятели на доброто харчене" над държавите "Приятели на сближаването". Нашата група твърдо застана и продължава да отстоява принципите на политиката на сближаване като солидарност, партньорство и подкрепа за по-изостаналите региони и държави в ЕС за догонване на по-развитите. Ние настояваме средствата за политиката на сближаване за 2014-2020 г. да не бъдат намалявани, а дори увеличени. След приетата МФР миналата седмица обаче виждаме, че държавите членки решиха да намалят средствата за тази политика. Това тяхно решение изглежда неоправдано, след като не само съюзът е изправен пред повече проблеми, чието решаване се подпомага от бюджета на ЕС, но и самите държавите поставят нови приоритети, които трябва да бъдат преследвани до 2020 г. от орязания от тях бюджет. И за целия ЕС, и за България, това означава, че с по-малко средства се предвижда изпълнение на повече цели и задачи и при по-строги правила.
Затова няма как да се говори, че България ще получи повече пари от структурните фондове през следващия период, когато не само количествено те са същите, но и  трябва да се използват за преодоляване на нараснал брой проблеми. През изминалите четири години управляващите не съумяха да намалят неравенството във всички сектори на икономическия и социалния живот у нас спрямо тези в останалите държави членки. Напротив, в редица сфери проблемите се задълбочиха - безработицата се увеличава, нивото на образованието и научните изследвания спада, бизнесът и особено малките и средните предприятия са изправяни непрекъснато пред нови пречки за развитие, а жизненият стандарт на сънародниците ни върви надолу.
Неизпълнените цели от управляващите днес ще останат като задача за следващия програмен период. Пропуснатите ползи от доброто усвояване на еврофондовете през настоящия период няма да бъдат възстановени, а неусвоените средства няма бъдат прехвърлени за следващия. Потърпевши от този пропуск са българските граждани и те усещат във всекидневието си негативните последици от неумелото използване на евросредствата.
Парите от ЕС ще продължат да бъдат важен инструмент за борба с редица нерешени проблеми, но е изключително важно в момента, когато се кове бъдещата законодателна рамка за политиката на сближаване, да се вземат мерки, така че грешките от миналото да не се повторят. Досега отговорните институции не са излезли с анализ на изпълнението на политиката на сближаване, който да отчита научените уроци от грешките. Без такъв безпристрастен анализ обаче рискуваме след 2014 г. да се окажем пак на страната на губещите.