България почете делото на Светите братя Кирил и Методий

Цяла България почете делото на Светите братя Кирил и Методий и тържествено отбеляза 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. По повод празника сградата на президентството отвори врати за граждани, които искаха да видят най-стария препис на "История славянобългарска" - Котленският препис на Софроний Врачански, направен преди 250 години. В Гербовата зала на "Дондуков" 2 бяха изложени книгите "Часословец", отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., "Стематография" на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и Периодическото повсемесечно списание "Любословие", издавано в Смирна през 1844-1846 г.  Сред експонатите бяха и завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на сграда на Висше училище в Княжество България. Експозицията включваше и оригинални документи, учебни помагала и пособия, използвани в училищата по време на Възраждането и след създаването на Третата българска държава. 
От президентството тръгна огромно тържествено шествие, което изпълни бул. "Цар Освободител", стигна до СУ "Св. Климент Охридски" и приключи с празнична церемония пред Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий". Хиляди софиянци и гости на столицата, ученици и деца се включиха в манифестацията под звуците на гвардейския оркестър. Сред тях бяха президентът Росен Плевнелиев, просветният министър Тодор Танев, депутатите от БСП Георги Кадиев, Корнелия Нинова, Георги Свиленски и др. Малко по-късно пред НС към шествието се присъединиха и народни представители от ГЕРБ, ДПС и други партии. По столичните улици тази година излязоха много семейства с деца. Затова пък направи впечатление, че много училища в София останаха празни и пусти като в почивен ден. Само преди дни обаче ГЕРБ и реформаторите в просветната комисия на НС отхвърлиха предложенията на ПФ и на БСП 24 май и Денят на будителите да бъдат записани в закона като училищни празници - като неучебни, но присъствени дни. 
24 май е ден велик на духа и на просветата, на възкресението и на новите надежди, заяви в речта си Росен Плевнелиев, цитирайки Иван Вазов. "24 май е празник на българската идентичност, на нашето самочувствие на древен и културен народ, на народ с мисия и бъдеще. Няма друг ден, в който сърцата ни така истински да трепват, а духът ни да се въздига в радостно очакване", подчерта държавният глава. Още от Симеоновия дворец, през килията на Паисий до Третата българска държава, през всички сгоди и несгоди, българската книга дава сили на нашия народ и ни носи спокойствие за бъдещия ден, отбеляза Плевнелиев.
В цялата страна се проведоха тържества и шествия във възхвала на делото на светите равноапостоли Кирил и Методий. Шествието в Ямбол бе предвождано от внушителна фигура на Светите братя Кирил и Методий с височина над 2 м, монтирана върху преносима платформа. Скулптурата е дело на ямболския творец Петко Йорданов, директор на ХГ "Жорж Папазов".
В Пловдив през 1851 година учителят от Епархийското училище Найден Геров за пръв път в страната повежда на шествие в прослава на създателите на славянската азбука учениците. Приемник на училището е днешната Хуманитарна гимназия " Св. св. Кирил и Методий". Празничният 24 май в Пловдив по традиция започва оттам. След награждаване на отличени учители и литургия, изнесена от митрополит Николай в отсрещната едноименна църква, на шествие през града тръгнаха ученици от всички пловдивски училища.
Под звуците на „Питат ли ме дей зората", 100 бели гълъба полетяха в небето, заедно с буквите от българската азбука, окачени на разноцветни балони, освободени от ръцете на малките „Траянци". „Върви, народе възродени" и химнът на Република България, изпълнени от представителния Общински духов оркестър и хора на Държавна опера Стара Загора, която тази година празнува 90-годишен юбилей, дадоха начало на общоградското тържество в областния град. Хиляди граждани в празнично настроение, с цветя и знаменца, изпълниха площада пред общината и улиците в централната градска част на Стара Загора.