България пак забави темпа в усвояването на еврофондовете

Евгени Кирилов

Контрастът между ниските резултати на България и високия оптимизъм на управляващите продължава да съществува и затова трябва да се напомня чрез актуални данни от Европейската комисия (ЕК) каква е реалната картина с усвояването на парите от политиката за сближаване.

Ситуацията общо в ЕС

Към 1 октомври 2012 г. средният процент на средствата, които Европейската комисия е изплатила на държавите-членки по фонда за регионално развитие, социалния фонд и кохезионния фонд, е 49,76%. За България той е с 15% по-нисък - 34,92%. Тъй като в тази сума влизат и авансовите плащания, този процент се различава от процента на реално изплатените средства на бенефициентите в България, който към същата дата е 27,48%. България запазва стабилното си място в дъното сред останалите държави-членки по ниво на усвояване. Отличникът Литва има над 73%, а още 5 държави имат над 60% изплатени средства.
При отделните фондове България също стои под средното ниво за Европейския съюз. При фонда за регионално развитие нашата страна заема 25-о място. Изплатени са й 36,88%. Средният процент на изплатени средства по този фонд е 50,40%. Начело тук са Литва - 74,32%, Швеция - 70,25%, а други 7 държави имат над 60% (Словения, Естония, Португалия, Люксембург, Германия, Финландия и Полша).
При социалния фонд България заема предпоследно място с 30,61% при среден процент  53,91%. Начело са Естония - 87,32%, Латвия - 85,06%, Португалия 77,50% и Австрия - 71,64%. Пет други държави имат над 60%.
При Кохезионния фонд, от който само 15 държави получават средства, България е на 12-о място с 34,40%. Средният процент за този фонд е 42,78%. Начело са Литва със 73,81% и Испания с 64,72%, а четири държави имат над 50% (Естония, Латвия, Кипър и Полша). Гърция е непосредствено след тях с 49,62%.

Ситуацията в България

До края на настоящия седемгодишен програмен период остава една година. Това означава, че отсега нататък, за малко повече от 3 години, страната трябва да отчете над 65% от парите, които е имала на разположение между 2007-2013 г. Досега, за изминалите шест години, са платени 34,92%. В бъдеще, за двойно по-малък период, трябва да се изразходват двойно повече средства, а в цифри това възлиза на над 4,7 млрд. евро.
Оставащите още 3 години и три месеца не трябва да успокояват никого и особено отговорните институции в България. В края на всяка година изтича срокът за отчитане на определена сума и за всяка следваща година тази сума за страната е все по-голяма. Така в края на 2012 г. изтича периодът, в който трябва да бъдат усвоени парите, заявени през 2009 г. Общо от регионалния, социалния и кохезионния фонд на ЕС към момента на България са разплатени 60,26% от сумата, заявена през 2009 г. Следователно остават за усвояване до края на годината близо 385 млн. евро. За сравнение, преди една година, към 1 октомври 2011 г., нивото на изплатените средства е било по-високо с 20%, което показва, че дори темпът в усвояването не е задържан, а се забавя в момент, когато трябва не само да се усилва, а дори да се удвоява.
Ситуацията с парите, заявени през 2010 г. е много по-тревожна. Към момента има разплатени по-малко от 11% от средствата, а в края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%. Това означава, че догодина трябва да бъдат усвоени минимум 900 млн. евро, за които иначе има риск да бъдат загубени. Рискът най-вероятно ще се превърне в реалност, като се гледа темпа на усвояване в момента и като се има предвид, че по обективни причини, каквито са изборите догодина, този темп ще бъде засегнат негативно. Само че колко точно пари ще бъдат загубени, ще стане ясно след изборите.
Усвояването на парите, заявени през  2011 г. и през 2012 г., ще се застъпи с усвояването на парите за новия програмен период (2014 г. - 2020 г.). Това ще бъде голямо предизвикателство и крие големи рискове. За двете изминали години са усвоени едва 1,64%. Това са по-малко от 18 млн. евро от средствата, предвидени за 2011 и 2012 г., които се равняват на над 2 милиарда и 250 млн. евро.
На фона на

незадоволителните резултати

по оперативните програми, където единственият приоритет остава строителството на магистрали, положението при оперативна програма "Околна среда" е направо трагично. Министър Дончев бодро оповести, че няма да има загубени пари в края на тази година. Оптимизмът му се базира на поисканото прехвърляне на средства от неизпълнените мерки за пречистване на водите и отпадъците към закупуване на транспортна техника. Тъй като Европейската комисия не е склонна да одобри прехвърляне на пари от екология за строеж на пътища, техниката е представяна като отговаряща на екологичните стандарти (нови автобуси за градски транспорт) и за борба с екологични бедствия (машини срещу пожари и наводнения). По всичко изглежда, че пари за мерките по околна среда няма да бъдат използвани, поне не по тези, предвидени за 2009 г., защото те ще бъдат пренасочени, за да не бъдат загубени. Само че за четирите години 2009-2012 г. нито евро не е усвоено от парите по програма "Околна среда", предвидени за тези години. Това означава, че от 2007 г. до 1 октомври 2012 г. изплатените от ЕК 20,88% по тази програма се отнасят само за парите, определени за проекти през 2007 г. и 2008 г. Неизразходваните средства се равняват на близо 1 млрд. евро. Остава с неясен отговор въпросът дали пожарни мерки, като предприетото прехвърляне на пари тази година, ще успеят да доведат до изпълнението на програмата за околна среда и обявените за договорени 119,45% от средствата по нея.
За други три програми, освен тази за околна среда, а именно - човешки ресурси, регионално развитие и техническа помощ, през последните три години са усвоени само парите, предвидени за 2007 г. - 2009 г., а от сумата, заявена за 2010-2012 г., не е възстановено нито евро от ЕК.
Анализът на цифрите не е самоцел и просто математическо упражнение. Зад тези цифри стоят не само пари, а и ангажименти, които трябва да доведат до промени в България, до доближаването й в развитието до напредналите държави в Евросъюза и най-вече - до подобряване живота на българските граждани. Щом сумата на изразходваните средства от помощта от ЕС е ниска, това означава, че всичко нататък по веригата са пропуснати ползи. Не са постигнати целите и няма положителен ефект за хората в страната.
Накрая да си зададем въпроса - какъв знак е това за партньорите на България в Европейския съюз? Не само ниското усвояване не може да бъде повод за национална гордост, но неосъществените реформи и бедността в България са знак, че не се използва потенциалът на членството в ЕС. В критичния момент, когато се обсъжда бъдещият бюджет на Евросъюза за 2014 г. - 2020 г., България не е в позицията да настоява за повече средства за сближаване за следващите седем години, когато не е показала, че има капацитета да използва рационално дори тези, с които вече разполага.