България не е готова за еврото

България не изпълнява два от четирите формални критерия за присъединяване към еврозоната. Това става ясно от доклада на Европейската централна банка (ЕЦБ) за конвергенцията от 2020 г. В него е оценката за напредъка, постигнат от държавите членки извън валутния съюз по отношение на приемането на еврото. Докладът обхваща България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция, които са правно задължени да въведат еврото.

Докладите трябва да се изготвят на всеки две години, независимо от евентуални текущи процеси за присъединяване към еврозоната. Това е седмият поред доклад за България, откакто страната се присъедини към ЕС. Очаквано, както всички предишни оценки, и тази е със заключение, че страната не е готова за паричния съюз. Положителна оценка по принцип се дава едва когато дадена държава е на финалния етап да се присъедини към еврозоната - нещо, от което България все още е далеч.

В даклада се посочва, че България покрива маастрихтските критерии за публичните финанси (60% дълг към БВП и до 3% дефицит), както и за дългосрочните лихвени проценти (базирани на доходността по бенчмарковите 10-годишни ДЦК). Имаме обаче проблем с ценовата стабилност, т.е. с инфлацията, която през миналата година започна да расте и стои значително над средното референтно ниво, базиращо се на държави от еврозоната. Другият критерий, който не изпълняваме, е фактът, че не сме част от валутно-обменния механизъм ERM2. Правителството има план до юли да сме се присъединили, но това може да се случи, само ако Първа инвестиционна банка (ПИБ) успее да увеличи капитала си успешно, покривайки установения от ЕЦБ недостиг. Всяка държава трябва да стои в "чакалнята" на еврозоната поне две години, преди да може да влезе във валутния съюз. Примери с други държави от Източна Европа показват, че чакането там може да продължи и десетилетие.

Извън записаните в договорите критерии ЕЦБ следи и т. нар. "други съществени фактори", един от които е "стабилната институционална среда", включително нивото на корупция. "С изключение на Швеция, качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията", са казвза в доклада. У нас той се появява на фона на грандиозен корупционен скандал с участието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, свързан с хазартния бизнес на обвинения в 18 престъпления Васил Божков.

Очакванията са през юли България и Хърватия да получат отговор дали ще бъдат допуснати до присъединяване към Банковия съюз на ЕС и чакалнята за еврозоната ERM2. За първия процес решаващият глас е на ЕЦБ, докато членството в ERM2 трябва да бъде одобрено и от правителствата на държавите от еврозоната плюс Дания.