България на слънцето

През 1602 година Томазо Кампанела написва своят безсмъртен труд "Градът на слънцето". Днес наричат автора на това съчиние "утопичен социалист", защото е описал един идеален и съвършен свят, в който всичко върви както трябва. Тоест в този идеален свят има нещо нечовешко, направо литературно измислено, понеже хората там не приличат на хора.
С подобно усещане остава и случайният читател на програмата на партия "България на гражданите", озаглавена мелодраматично: "31 неща, които ще променят нашия живот". Разбираема е трагедията на тази формация - уличните протести отвяха като пустинен вятър социологическия комфорт, в който живееше тя. Предсказваха й място в парламента, ролята на балансьор и стратегическо местоположение. Само че хората (точно тези граждани, които са изписани в името на партията на Кунева) решиха да искат съвсем различна държава. Не някаква софт-версия на ГЕРБ или България 2.0, а всичко да започне отначало, защото освен високите сметки за тока и неспособността за нормален живот, най-влудяващо е усещането за абсолютната липса на избор.
И "България на гражданите" потърси начин да оцелее. Заради това тяхната програма прилича на отчаян опит с политически думи да бъдат описани разностранните искания на хората. Обещава се на едро - премахване на проблема с липсата на места в детските градини, безплатни лекарства за децата до 7-годишна възраст, 500 милиона лева повече за образование, възстановяване на поливното земеделие...
България винаги изглежда безнадеждно красива в обещанията на партиите преди избори. А днес, понеже политическият сезон е такъв и духа незапомнен вятър на промяната, формациите, които се борят за депутатски места, са склонни да обещаят абсолютно всичко, за да си гарантират представителство в Народното събрание. Така се стига до този елементарен, дори обиден популизъм, който става единствената разменна монета в и без това изтънелите отношения между политика и общество.
Отвъд красивите думи обаче се намира нещо, което се нарича реалност, а там в задачата се пита - с какви ресурси ще бъде осъществена такава програма? Откъде ще бъдат намерени пари? Тези въпроси не са разрушителен скептицизъм, типичен за балканските страни - те са прагматизмът на много лъганите хора, които вече се отърсват от склонноста си да се опияняват от красивите думи.
Не е само партията на Кунева, сега на пазара пак ще излязат политическите звездобройци, платените интриганти, шаманите на свободна практика, търговците на евтини чудеса, търгуващите с надежда на едро, професионалните пророци на светло бъдеще, и всички ще се спуснат по тази писта - вечно недостроената магистрала на мащабния български популизъм. Този път с лява окраска, защото това е модната линия на сезона.
Но "България на слънцето" винаги ще си остане утопия, докато думите имат превес над реалностите. Томазо Кампанела щеше да знае това.
Виж, за Кунева не сме сигурни. Тя може и да си мисли, че само с думи е в състояние да промени нещата. А ето това вече се нарича утопия.