16 Юни 2024неделя17:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Калфин:

България може да последва Гърция

Има риск външният ни дълг да се оскъпи, предупреждава евродепутатът

/ брой: 61

автор:Светлана Велева

visibility 520

Стабилността на макроикономическите показатели е измамна и България може да последва Гърция. За това предупреди българският евродепутат Ивайло Калфин по време на дискусията "Съвременната криза и България утре", организирана на 11 март т.г. от Централния дискусионен клуб към Националния политически институт "Димитър Благоев". 
Калфин направи паралел между България и Гърция и обърна внимание на редица рискове пред икономиката ни, които се подминават с пренебрежение.
България е стабилна по няколко макроикономически показателя, но само на пръв поглед, смята евродепутатът. "За 2011 г. статистиката изчислява 1,7% растеж. Спадът в последното тримесечие на БВП обаче е 2,8% в номинално изражение, т.е. изчислен в левове. В същото време статистиката ги обръща в 0,3% растеж. Този фокус се прави с т.нар. дефлатор, а именно - ние наистина сме произвели 2,8% по-малко БВП, но цените са паднали повече, т.е. налице е дефлация и, съпоставен с нея, БВП расте. С подобни статистически трикове можем да изведем всякакви резултати, но факт е, че икономиката ни продължава да задълбочава проблемите си", обясни Калфин.


Той подчерта, че основният проблем и за Гърция, и за България е, че никой не кредитира бизнеса си.

В банките има пари, но няма проекти

защото лихвите са високи, а същевременно междуфирмената задлъжнялост и фалитите растат. В Гърция за 3 години са фалирали 200 000 фирми от 850 000, т.г. подобна съдба може да сполети още 60 хил. В България през 2011 г. са фалирали 1300 предприятия, но колко са в технически фалит, без да са обявени, и колко още са застрашени, попита евродепутатът.
Калфин направи още един паралел с южната ни съседка, с т.нар. вътрешна девалвация, или намаляването на заплатите и ръст на инфлацията. За м.г. инфлацията в Гърция е 3,3%, по-миналата година - 4,3%. В България ситуацията е сходна - за 2011 г. инфлацията е 4,2 на сто. Евродепутатът изтъкна още, че преди 10 години в Гърция са направили същото, каквото планира Дянков за Сребърния фонд - да вземе резервите на пенсионната система и да ги замени с ДЦК, с аргумента, че те са по-доходни. Подобен вид упражнения са много опасни, категоричен бе Ивайло Калфин. Другото предложение на финансовия министър е да вземе една трета от парите, нужни за плащане на дълга, от приватизацията, но те по закон влизат в Сребърния фонд и дали ги взимаш от приватизация или от фонда, е едно и също, подчерта евродепутатът. 
Той припомни, че благодарение на предишни правителства дългът, който предстои да се плаща за 2013 г., не е голям, но е трябвало да се знае поне година по-рано откъде ще дойдат тези пари, за да е ясно на кредиторите, че парите са на линия. Тези 1,6 млрд. отдавна трябваше да са заделени, а управляващите още се чудят откъде да ги вземат, коментира Калфин. Евродепутатът, който е зам.-шеф на бюджетната комисия на ЕП и един от т.нар. алтернативна тройка на левицата в Европейския парламент за Гърция, обясни, че проблемът не е в това колко е висок дългът на една страна, а дали инвеститорите са сигурни, че ще си го върнат. Когато кредиторите нямат сигурност,

пазарите стават "нервни" и започват спекулации

Международните спекулации с дълга на Португалия, който също не бил висок (86% от БВП), тръгнали от това, че лъснали проблемите й с текущите плащания, както се случва у нас. Подобна е схемата и в Гърция, чийто външен дълг само за една година скочи от 113% от БВП през 2008 г. на 163% от БВП през 2009 г. За сравнение, българският външен дълг е 70,4 млрд. лв., или 91% от БВП, но българската икономика е 3 пъти по-неконкурентоспособна от гръцката, което увеличава значително риска за поскъпване на външния ни дълг.
Говорейки за кризата в Европа и за отражението й в България, евродепутатът отбеляза, че политиката на ЕС като цяло не е ефективна. "Десет години от създаването на единна обща валута, която се развиваше много добре, и при първия сериозен трус тя се оказва застрашена. Това показва, че Европа няма основни инструменти, които би трябвало да има, за да поддържа единната валута. Оказа се, че след няколко години криза бяха изтрити десетилетия на сближаване между националните икономики", коментира Калфин. Това по думите му се случва заради институционални липси в еврозоната. Калфин открои три важни необходими елемента за Европа - работеща централна банка, която да осигурява ликвидност, обща бюджетна политика и издаване на еврооблигации. Не може да има една валута и всеки да прави различни неща в националния си бюджет.
Критика българският евродепутат изрази и относно новия бюджет на ЕС за 2014-2020 г., който ще осигурява 20% по-малко плащания в европейската икономика в сравнение с отминали години, което показва, че на практика ролята на ЕС намалява, вместо да се увеличава.
Калфин изрази тревога и от

намаляващото влияние на България в ЕС

Според него страната ни се държи като че ли е извън ЕС, без да участва в изработването на политики и взимането на решения.
Лидерът на БСП Сергей Станишев на свой ред изрази тревогата си, че страната ни все повече се изолира от европейските процеси, въпреки че те засягат живота във всяка страна. Той прогнозира, че кризата няма да си отиде бързо, защото всички основни причини, които я породиха, си остават действащи, и от икономическа тя вече се е превърнала и в остро социална, и в политическа - криза на доверието в политическата система.
Станишев припомни, че България влезе в кризата с две основни предимства - нивата на държавния дълг и дефицита. Той посочи, че резервът тогава е бил 8,2 млрд. а сега е под 4 млрд. лева, а външният дълг е вече 91% от БВП. "Правителството имаше уникален шанс с макроикономическите параметри, които завари, и с доверието, което имаше, да направи нужните реформи. Но единствените реформи, които се правят до момента, са антисоциални - вместо да мисли как да стимулира икономиката,

реже разходи от социалната сфера

ГЕРБ е управление на несправедливостта", категоричен бе Станишев. Лидерът на БСП отбеляза, че зад популистките действия на ГЕРБ личи антидемократичният характер на управлението им, разбиването на държавността и на институциите с налагането на еднолична власт. Той изтъкна, че се създава икономическа среда, при която държавата се намесва в интерес на определени кръгове, като се създава държавно-монополистически капитализъм, който убива конкуренцията и свободния пазар. Това се прави чрез законодателство и нормативни уредби, които унищожават конкуренцията във всеки един сектор - от производството до търговията. Той посочи като пример стандарта "Стара планина",  който облагодетелства няколко големи фирми, промените в закона за горите, дърводобива. Чрез тях се убива малкия и средния бизнес, който е масовият бизнес в обществото, като се разпределят ресурсите до приближени кръгове на властта. "Най-големите бонуси се раздават сега, раздават се бонуси на икономически кръгове", изтъкна още той.  Лидерът на БСП още веднъж предупреди, че има опасност да се подкопае финансовата стабилност на държавата, ако се посегне на Сребърния фонд. По думите му, тепърва ще се виждат негативите от "реформите" и управлението на ГЕРБ.

 

Едното платно на "Струма" ще е извън дефилето

автор:Дума

visibility 1224

/ брой: 111

Произвеждаме все по-малко плодове

автор:Дума

visibility 1145

/ брой: 111

Задава се голям излишък на петрол

автор:Дума

visibility 1076

/ брой: 111

Пускат еднодневна винетка за леките коли

автор:Дума

visibility 1029

/ брой: 111

Не давайте партията на търговците

автор:Дума

visibility 1317

/ брой: 111

Трябва ни управление на широка основа

автор:

visibility 1235

/ брой: 111

БСП е жертва на структурите си

visibility 1369

/ брой: 111

Конференция за мир или "път към нищото"

автор:Таня Глухчева

visibility 1238

/ брой: 111

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ