България между геостратегическите прогнози и "вместените" игри

Димитър Димитров*

Когато в началото на миналия месец американската аналитична агенция Стратфор публикува последователно два материала за България в интервал от една седмица, написах кратък анализ и предвид значимостта на тематиката го предложих на няколко централни сайта. Без успех. Имах късмет в един регионален сайт, но там много скоро го премахнаха от сървърите си. За целите на актуалния анализ обаче би било целесъобразно запознанството първо с оригинала на "стария" текст.

Виена, 10 май 2016 г.

На 1 май, в неделя, известната агенция за геостратегически прогнози Стратфор публикува анализ за България, озаглавен "България: тежка артилерия на Балканите, незначителен фактор в Евразия". Тъй като до момента не се забелязва повишен интерес в медийното пространство или сред обществеността по изложените в него тези, би било добре да се цитира директно последният абзац от увода:
"Днес България е защитена чрез членството си в НАТО и в Европейския съюз. При тази закрила София увеличава икономическата си и военна сила. Но и двата блока са в нестабилно положение. Освен това балансът на България между Русия и Европа е деликатен, а Турция преживява възход. Тези фактори сочат, че България може отново да стане обект на чужди интереси."
Стратфор е агенция, която в някои случаи изразява позициите на политическото ръководство на държавата, на чиято територия е седалището й. Но изглежда не винаги. Както каза основателят й Джордж Фридман на лекция пред студенти от Московския държавен институт за международни отношения през декември 2014 г., за него дейността на фирмата му е само бизнес. Впрочем миналата година той основа нова консултантска фирма "Геополитическо бъдеще" и поне формално би трябвало да е в конкуренция с "рожбата" си от 1995 г. Как все още е свързан с нея, не е ясно, но стилът в сегашния анализ е запазен - прям, откровен до степен на циничност. При все това доста често анализите и прогнозите са доста точни - било то и чрез предизвиканото от тях внимание и реакции.
Тъй че е твърде вероятно прогнозата за България да е от самия Фридман.
По принцип в Стратфор нямат уважително отношение към НАТО - според Фридман това е клуб за приятни хора, които нямат пари за отбрана и само се събират на банкети. Преценките за състоянието и бъдещето на ЕС са

предимно песимистични

А оценките за нашата югоизточна съседка са огледален образ на тези за Европейския съюз. Впрочем още през 1999 г. - преди да бъде публикувана книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина", Стратфор разви в геостратегически анализ "От Йерусалим до Грозни" теорията му за осевата роля на Турция в Евразия.
Но отчитайки московското изказване на Фридман, тук по-скоро става въпрос не за принципни нагласи, а за бизнес - по поръчка. От доста високо ниво.
В средата на миналия месец Фридман беше специален гост на бизнесфорум "Нови форми на финансиране в реалната икономика" в Букурещ и изнесе основния доклад. Миналата година даде 40-минутно интервю в предаването "20 години по-късно" по румънския телевизионен канал Щирила Про. В него обясни, че Румъния не трябва да се уповава много на ЕС, а да стане стратегически съюзник на САЩ и да разчита на американска икономическа помощ. Така тя може да стане като Южна Корея. Но Румъния трябва да се въоръжава. Дотолкова, че ако бъде нападната от Русия, да може да удържи, докато пристигне американска военна помощ. Напълно разумна е според Фридман една коалиция между Полша, Румъния и Турция, с която да се изгради санитарен кордон срещу Русия.
Даже и човек с рудиментарни познания по география би осъзнал, че някак си България липсва от кордонната дъга. И би била празно географско място. При стратегическо позициониране обаче празните места ги запълват. Някак си.
*****

На 9 май Стратфор публикува анализ на тема "България и Румъния: приклещени между кризи".
Като се има предвид, че България не е отчетливо разпознаваем обект за анализаторите на Стратфор - виж в послеписа, а и публикациите за нас там са рядкост, повторното обръщане на внимание в интервал от една седмица вече е признак за особено отношение.
Но то по-скоро потвърждава възникналите от предишния анализ предположения.
В анализа от 9 май няма нищо особено. Нито като съдържание, нито като изводи. Има и известни неточности:
1. България и Румъния са заклещени между бежанската криза на Европа с Турция и конфликта между Русия и Запада във връзка с Украйна.
2. Ако споразумението между Турция и ЕС се провали, има опасност бежанският поток да се отклони на изток през България и Румъния. България ще бъде засегната повече заради голямото турско малцинство и малкото си население.
Но така или иначе, в обозримо бъдеще не се очертава приемането на двете страни в Шенгенската зона: заради бежанския поток и защото другите страни-членки затварят границите и ограничават трансграничното придвижване. А в Западна Европа бежанците от България и Румъния ще се възприемат като заплаха.
3. По линия на украинския конфликт ние сме по-податливи към Русия заради културните и исторически връзки, зависими сме енергийно, а и нашите олигарси - за разлика от румънските, са свързани с нея. Румъния има политически конфликт с Русия заради Молдова, а и не е зависима енергийно.
Но пък като че ли и двете страни се каним да играем по-важна роля в конфликта - засилваме натовското присъствие на терен, интензифицираме контактите с Киев, а миналия месец Порошенко обсъждал с Букурещ и София въпроса за съвместна военна бригада.
Процесите и от двете кризи

ще ни погълнат

но според Стратфор ролята ни в тях би могла да нарасне.
Това е.
Защо обаче този скучен анализ - нещо не много типично за професионалистите от Стратфор, се пуска само седмица след предишния за България?
Мозайката се нарежда, ако бъде прочетен анализът на Джордж Фридман от 6 май на сайта на новата му анализаторска фирма.
Миналия петък там бе публикуван негов материал под заглавие "Балистичната ракетна отбрана и реалността". В увода му става въпрос за това, че системата за балистична ракетна отбрана (известна у нас от времето на Студената война като ПРО) в Румъния е била приведена в оперативна готовност на 5 май. Била инсталирана още през декември м.г., но е трябвало да бъде интегрирана в отбранителната система на НАТО. И затова е включена едва миналата седмица. Фридман счита, че румънската ПРО има по-скоро политическо, а не военно значение. Защото Румъния ще може да изстреля само няколко ракети, които не биха били проблем за Русия. А ако последната реши да нанесе ядрен удар срещу Европа, тази система изобщо не може да служи за защита.
След това Фридман разсъждава по въпроса доколко изобщо е използваемо ядреното оръжие. Прави извод, че само луд човек би го използвал. И затова няма опасност от ядрен сблъсък и ядрена война. Но пък

конвенционални войни

се водят така или иначе и затова са по-опасни - реална заплаха са. Поради това дадените за ПРО пари би трябвало да се харчат за реални опасности.
И още един детайл. Руският вестник "Известия" публикува на 26 април т.г. статия за плановете на Турция да изгради собствена ПРО и да я интегрира в тази на европейската система на НАТО. Цитира се и изказване на шефа на департамента по отбранителна промишленост на Турция Исмаил Демир. Засега това са само планове. В момента съседите ни от югоизток имат само радиолокационна система. Но т.нар. ЕвроПРО се предвижда да бъде въведена на въоръжение през 2018 г. Така че Турция има време да изгради своя собствена ПРО и да се включи в натовската. Руски експерти смятат, че вероятно ще става въпрос за система като румънската.
Така е.
Явно, че на геостратегическо ниво вече се работи за изграждане на санитарен кордон срещу Русия от Балтика до Черно море (Полша, Румъния, Турция). За нас на картата най-вероятно има само петно с въпросителен знак - много сме зависими от Русия, но пък имаме шанс, ако се постараем по линия на превъоръжаването и военното сътрудничество с Украйна. Която впрочем не е член на НАТО, а й казаха преди доста време, че няма да стане. Но пък и на нас ни казаха да не разчитаме на НАТО - на 1 май т.г. НАТО не бил стабилен. С други думи, трябва да избираме между моркова на превъоръжаването и геостратегическата тояга. А за зеленчуци пари у нас няма.
Послепис: Дали от Стратфор ни предупреждават добронамерено по нечия поръка или ни заплашват, трябва да отговорят компетентните органи. И то много бързо. И да не предоставят темата на некомпетентни и тщеславни коментатори. За последните е хубаво да знаят, че когато на сайта на Стратфор се търсят материали по регионален критерий, и двата разгледани анализа се появяват не в регион Европа - там ни няма изобщо, а в региона на Средния (за Европа това е Близкия) изток в рубриката за Турция.
*****

Виена, 19 юни 2016 г.

Анализът на Стратфор от 1 май не беше отразен в нашите медии. За втория се появиха няколко свенливо и доста неточно написани съобщения. След което нещата затихнаха. Междувременно се оказа, че основните положения на американските анализатори се потвърждават. След смяната на турския министър-председател и след като в пресата изтече информация за доклад на немските служби, които също както и Стратфор предупредиха за опасността от отклоняването на бежанския поток, България е внесла на 20 май на среща на външните министри на НАТО в Брюксел (където е била и външната министърка на ЕС Могерини) "план Б". Какво точно съдържа той, (не) стана много ясно от интервюто на външния ни министър пред австрийския в. "Ди Прессе" от 11 юни: трябвало да бъде общ план на ЕС, а не отделни инициативи, за интегриране на системата за защита на външната граница, за единна система за миграция и за споразумения с трети страни за връщане на нелегалните мигранти.
Всъщност австрийците се интересуваха преди седмица дали ще подкрепим техния екзотичен план за разселване на бежанците по островите - казахме им, че ние острови нямаме.
И все пак бомбата гръмна в средата на месеца. Оказа се, че е имало натиск от румънска страна да правим обща "група от кораби" с Турция. Видя се също така, че има и пълен разнобой между президент, премиер, министър на отбраната - външният министър заяви, че тези теми се обсъждали отдавна, но не стана ясно той какви ангажименти е поемал.
След отказа за такава инициатива, наложен от министър-председателя, Турция поднови хибридната дипломатическа война срещу нас, като ни отказа реадмисия на 200 бежанци. По този въпрос не казахме дали "план Б" се активира.
Т.нар. експертна общност като цяло се стаи - имаше традиционни коментари на няколко политолози и социолози, които по дефиниция няма как да разбират от такава проблематика. Политически единствено АБВ излязоха с конкретна позиция и предложение за декларация на НС, която да даде мандат за разговори на срещата на НАТО във Варшава идния месец и която да заяви позицията ни на въздържане по повод на инициативи от типа на румънската.
Оказа се, че никой не разглежда тази инициатива като елемент на изграждане на санитарен кордон срещу Русия - геостратегическа схема, при която, както се разбира от анализите на Фридман чрез двете му агенции, на нас ни е определена ролята на деветата дупка на кавала. Бившият президент Първанов спомена на 18 юни само за аналогии на Балканския пакт. Но все пак...
Все пак почти неочаквано се появи шумната критика на шефа на Атлантическия клуб у нас. Вярно е, че и той принадлежи към "клуба на приятните хора, които нямат пари за отбрана", но предложението му за "нова натовска военноморска база по бреговете на България", сиреч "българо-американска военна база", което той направи в сутрешния блок на една от централните телевизии на 17 юни т.г., трябва да накара експертите и професионалистите да се поразмислят, а политиците и дипломатите у нас да понастръхнат.
Руските експерти посочиха преди време, че преди години ние много сме настоявали именно за такава база. Даже сме говорили съвсем откровено по темата. Може би както сега шефът на атлантиците, който преди години беше и външен министър при управлението на НДСВ. Та идеята тогава била как САЩ да станат "крайбрежна на Черно море" държава, за нея да не важат ограниченията на конвенцията от Монтрьо за преминаване през проливите и те да могат да се включат в директния "баланс на въоръженията" (цитат от предаването от 17 юни). Май че сега някои среди пак искат да предложат тази претоплена манджа - навярно с надеждата някак си да не изглеждаме като приятни хора без пари. Или пък поради безгранично тщеславие. Или...
Така или иначе идеята, както всяка инициатива от подобен род, е доста опасна за България, защото при такъв ход тя би станала обект, а не субект от геостратегическия баланс, който не е нарушаван от няколко столетия насам. Дали и доколко чрез дащност бихме могли да си позволим да станем съучастник в такава промяна, трябва да се преценява не само от морална, а и от реалполитическа гледна точка. Като например дали няма все пак поради намаляващо население да станем в крайна сметка "обект на чужди интереси"? Въпросът е много сложен и у нас експертите по темата едва ли са повече от пръстите на едната ръка.
В моделирането на международните отношения от доста време се прилага един метод, наречен от автора му (грък по националност) "вместени игри". Идеята му е доста проста: колкото и да се опитваш да моделираш, а оттук и да прогнозираш поведението на една държава от гледна точка на рационалността, няма как да стигнеш до смислен резултат, отчитайки само една игра. Защото всеки играч играе няколко игри едновременно, които са вместени една в друга - рационалните сметки в едната игра се оказват ирационални в другата.
В реалната дипломация този ефект е известен много отдавна. Но там трикът е да накараш другата страна да играе, без да се усети, твоята игра, като си мисли, че играе своята собствена. Като например да те подбутнат с инициатива за съвместна военна бригада между Украйна, Румъния и България "ЛитПолУкрбриг", като те натиснат с план за обща група кораби на Румъния, България и Турция, а като се поопънеш, да те притиснат по дипломатически хибридно (щото е заплаха и за ЕС) с бежанци. И най-накрая да те убедят, че си голяма работа, като участваш "в баланс на въоръженията" - нямаш ресурс за това, ама имаш територия. И като погъделичкаш някого по грандоманията...
В историята на дипломацията се счита, че най-майсторски вместените игри използвала Англия. Ставала приятел с даден монарх и го използвала срещу враговете си, без той много-много да се усети. Правила го много успешно например по време на Седемгодишната война през XVIII век, която някои експерти смятат впрочем за първата световна война.

----------------
*Авторът е роден през 1960 г. в Кърджали, завършил УНСС, живее в Австрия, след спечелена стипендия e работил в Австрийската академия на науките, сега работи във Виенския институт за модерни изследвания.