България и Румъния изпуснаха влака с европейските фондове

Преходният процес в Румъния "далеч не е завършил", докато в България се движи с "бавни темпове", гласи докладът на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика.  В труда си, състоящ се от общо 50 страници, експертите отбелязват "историческото" разширение на ЕС в посока двете балкански държави, които според групата "действително" са франкофонски страни, информира БГНЕС.

Въпреки това френските сенатори изтъкват големия брой недостатъци на Букурещ и София и отбелязват, че европейските фондове не са били усвоявани порядъчно, за да достигнат двете икономики нивото на европейските си партньори.

В бюджетния период от 2007-2013 Брюксел отпуснал на Румъния 19,7 млрд. евро, а на България - 6,9 млрд. До януари 2012 Букурещ обаче успял да усвои едва 4% от тези средства, докато България - близо 19%. "Това са най-ниските нива на усвояване в целия съюз", пишат авторите на доклада, цитирани от "Юроактив".

Пратениците на френския сенат напомнят, че структурните и кохезионни фондове на Евросъюза, отпуснати на България, са имали за цел да увеличат БВП на страната с 9% до 2015, в случай че са усвоени напълно. В случая на Румъния тези средства възлизат на 3,8% от БВП, сочат Билу и компания.

Румъния и България се радваха на рекорден растеж до присъединяването си към съюза през 2007. Но оттогава бележат спад. Букурещ пострада тежко от рецесията през 2009 и 2010, и отчете слаб растеж от 2,5% през 2011. По всичко личи, че т.г. ще бъде особено трудна и икономиката ще се отлепи от земята с едва 1,1%.

България имаше силен растеж от 6% в периода от 2002 до 2007 и спад от 1,7% между 2007 и 2010. През последната изброена година растежът бе почти нулев, а през 2011 икономиката нарасна с 1,6%.

Авторите на труда предполагат, че причините за неспособността на Букурещ и София да усвояват фондове са "липсата на опит", "липсата на административен и юридически капацитет", "измамните практики", както и редица ограничения при съфинансирането.

"Комисията наскоро се съгласи, че нивото на съфинансиране би трябвало да бъде променено от 15 на 5% за Румъния и България", напомнят сенаторите.

Те също отбелязват, че в балканските държави комунистическата "диктатура" е "пожертвала две от общо трите живи поколения" и е унищожила гражданското общество.  Депутатите изтъкват, че Букурещ и София ще поискат 25-процентно увеличение на кохезионните фондове за следващия бюджетен период от 2014 до 2020.  Но заявяват: "Трудностите при усвояването на европейски фондове ни напомнят, че по време на преустройството на една държава всичко се случва предварително. Това се държи на следното - върховенството на закона не е постигнато, административните механизми и тези на съдебната власт остават ненадеждни, а средствата се усвояват зле. А докато това се случва, няма да носят очакваните резултати".

"След края на тази мисия участниците в нея достигнаха до заключението, че България и Румъния са все още в етап на преход и продължават да се борят да създадат държави, основани на върховенството на закона", отбелязват сенаторите. "За благото на Румъния и България и в името на Европа някой трябва да остане бдителен, тъй като в тези страни битката никога не е приключена", гласи в заключение докладът.