България е светоносен родоначалник на славянското слово

МИХАИЛ КАЗИНИК е роден на 13 ноември 1951 г. в Ленинград, но детството си прекарва във Витебск. От шестгодишен свири на цигулка и пиано, от 1966 до 1970 г. е ученик на Марк Бодщейн, от 1970 г. учи в Минск при професор Голдщайн и в Ленинград при професор Вайман. През същата 1970 г. получава първа награда от конкурса между консерваториите на соцстраните, посветен на 200-годишнината на Бетовен. До 1980 г. гастролира из СССР, от 1991 г. живее в Швеция и прави концерти из скандинавските страни, Германия, Холандия, организира конференции и творчески срещи, участва в проекти, обхващащи цели региони, преподава.
Особено известен е проектът му, реализиран в Смоланд, където цели три години музикантът се среща с повече от 90 хиляди постоянни свои слушатели и изнася хиляди концерти. Има музикални предавания по радиостанциите "Орфей", "Сребърен дъжд" и по телевизия "Дъжд". Михаил Казиник е съавтор и главно действащо лице от цикъла телевизионни предавания "Свободен полет", с акцент върху загадките на творчеството на гениите от всички жанрове, стилове, епохи и държави, и е водещ на авторска тв програма "Тайните знаци на културата". Автор е на много статии за изкуството. Излезлите и на руски език негови книги "Тайните на гениите" и "Тайните на гениите - 2, или "вълнови" път към музиката" са с огромни тиражи. Сега подготвя за печат новата си книга с допълнения, която ще е в комплект с три аудио СD.
Цигуларят, общественият деец, изкуствоведът, професорът на Драматичния институт в Стокхолм и на Висшето училище по бизнес на Скандинавия, изследователят на музикотерапията, е член и на Международната асоциация на писателите и публицистите (APIA).
От тази година е почетен гражданин на Варна.

ЦИТАТИ:
"Ако строим път, трябва да сме сигурни накъде води"
"В човешкия живот има по-стойностни неща от обикновеното оцеляване"
"Днес хората, предозирани от информация, трудно се чуват един друг, трябва да променим това"


- Ръководехте в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" семинар по училища на бъдещето - за руски и български деца и учители. Всъщност какво е вашето училище на бъдещето, г-н Казиник?
- Българите, с които се срещнах при посещението си у вас, видях като много открити, изключително духовни хора. А учителите ви са готови да вървят напред - имат и можене, и желание. Само като си помисли човек колко техни възпитаници побеждават в най-различни конкурси, олимпиади, състезания! А училищата на бъдещето трябва да формират човека, който ще строи това, което духовните хора искат. И което ние не достроихме...
- Всъщност знаем ли какво точно искаме да изградим?
- Аз знам - за себе си, и за хората като мен. Всички предишни училища - и латинските академии, и руските гимназии от ХIХ век, преди болшевишкия преврат, са били обединени от идеята да се изучават отделните предмети - просто сами по себе си, и без връзка с останалите... Дали сте забелязали, защото аз се убедих, че и в България, и в Русия, а и както по целия бял свят, хората спорят не "идея срещу идея", а "фраза срещу фраза".
- Така е като че ли и в политическия език, г-н Казиник.
- О, и още как! Помните ли, Николай Островски написа: "Животът се дава на човека само веднъж и трябва да го изживее така, че да не му е мъчително болно за безцелно преживените години"? Сега, според мен, трябва да мислим така: трябва да живеем по такъв начин, че просто "да не ни е мъчително болно". Точка. Изглежда трябва да живеем весело. Или поне - по-весело. Многопластово. Днес изморените от предозираната информация хора не се чуват един друг, слушат само себе си, дори когато спорят с някого. Не ви ли се е случвало - събеседникът ви продължава да говори, а вие вече знаете на кое точно негово изречение имате отговор. И повече не го слушате, а си мислите какво и как ще му отговорите. Това вече е принцип в живота ни, а според мен е абсолютно грешно. Кога човечеството е имало чудесните си времена? В епохата на Възраждането, като реакция на действията на църквата, която е смятала всяка мисъл за опозиция. Задаването на въпроси също е било неприемливо за нея. Да се пошегувам - няма човек, няма въпроси... Така че това, което наричаме фашизъм, сталинизъм, комунизъм, не са "родени" при Сталин, Ленин, при Хитлер, а и при Брежнев съвсем не са родени. Този вид режими се появяват във времена, когато не е било възможно да се задават въпроси.
- Въпросите, разбира се, винаги сами по себе си са ерес.
- Тогава са били ерес. Но защо и днес да е така? Лесно е да се управлява, ако трябва само и единствено да се вярва, да се чете, да бъдеш съгласен. Но така светът ще свърши!
- И искате да научите днешните деца, а може би и утрешните, да мислят, да задават въпроси?
- Да задават главните въпроси. Да общуват - и децата, и родителите им, на ниво концепции, а не на ниво откъслечни фрази. Не ме гледайте учудено, проверих, става! В един от руските градове, където отивам вече за седми път, ми помогнаха да подготвя учители с новия вид уроци. Те се оказаха умопомрачителни както за децата, така и за самите учители. В град Викса, Нижегородска област, оцениха, че това, което едно дете може да разбере, могат да го разберат и всички други. Това може да стане само и единствено чрез изкуството, убеден съм.
- Но ако възпитаваме децата си в духовност, г-н Казиник, как ще живеят в днешния почти съвсем бездуховен свят?
- Това е задачата - да бъде сменена парадигмата на училището. Да, задачата е глобална. Преди всичко трябва да подготвим учителите, които всъщност разбират, че са носили виждането за доброто в себе си, че може и другояче да се преподава. И че основното е наистина да моделират, както и да звучи това, духовност в децата. И когато преподават например за Дания в уроците си по география, да кажат на малчуганите - това е страната на Ханс Кристиан Андерсен, великият съчинител на приказки! Така, разбирате, нали - и урокът по география ще има смисъл, и ще е интересен, и ще има мотивация да бъде усвоен. Нали всички обичаме приказките му? Ето, деца, изучаваме страната на приказките! Знам, че ако строим път, невинаги е ясно това добро ли е или не дотам, а всичко зависи от отговора на въпроса - накъде води този път? Къде отива мостът, който бихме построили? Ако върху него има военни, които ще стрелят срещу хората, е ясно, че строейки това съоръжение, приближаваме гибелта на хора. Но ако в края на моста звучи музиката на Моцарт, или има картина на Рембранд, ясно е - и въпросното строителство, както и всичко, което правим на земята, има естетическа цел. Т.е. всяко действие в края на краищата трябва да е красиво. Защото в човешкия живот има по-стойностни неща извън обикновеното оцеляване, има висш категоричен императив, изискване има - да живеем над оцеляването си.
- Искате чрез своите училища на бъдещето да измените света ли всъщност? Амбициозна цел...
- Погледнато глобално - светът наистина трябва да бъде променен. Но за това е нужно да се промени училището, обучението. Защото и смисълът на пророците е, че говорят велики неща на достъпен език, разбираем и за децата. А аз не само вярвам, сигурен съм, че светът може да стане съвсем друг.
- Последователи имате ли си вече, г-н Казиник? Сам няма как да успеете, извинете.
- Имам. Всичко на земята е свързано, това трябва да знаем и да помним за комплексното мислене. Вече имам и ученици, и сподвижници - в Русия, в Литва, вече и в България. Дори в Литва говорих пред парламента цели три часа и даже им свирих на цигулка. Депутатите станаха на крака, а  в Литва не го правят, даже когато в залата им влизат високи гости... Но там разбират, че от образованието, от просветата по-важно за бъдещето на страната няма.
- Ще ви чуят ли и в България?
- Надявам се. Вие сте само осем милиона, но България е светоносен родоначалник на славянското слово и култура, страната ви е с мисия. Още повече че вече нямате комплексите на "по-малкия брат". Вие сте с коренно славянско мислене, държава на духа сте. Ако Германия се позиционира като страна на немската класическа философия, България трябва да се позиционира като страната на славяните. Страна на словото и на духа! Ето, трудно ви е даже да изградите софийското метро, на всяка крачка - остатъци от античността. Това е богатство и светът го разбира. Ако се погледне "традиционно исторически", били сте под много тежко турско робство. А моята гледна точка е - да, така е било, но за да бъдете проверени за издръжливост, за способността ви през столетията да пренесете духа на славянството. Духа на българското слово! България е цяла цивилизация. И потвърждавате убеждението на света, че истинските култури се раждат на кръстопът.
- Добри думи казвате, и верни. Продължавате ли своята си мисия - да показвате на малки и големи красотата, добротата?
- Да, мечтата ми е да организирам институти на хармоничната личност, вече започнахме във Вилнюс, надявам се да стане и в други страни. Но се притеснявам, защото трябва да побързам - за жалост вече не съм дори на 40... Животът е неумолим, вече отивам "за там", а не "оттам", както се казва. Важно е за човека да довърши започнатото, хубаво е да види резултатите.
И нека се обединяваме около доброто - заради себе си, заради съвестта на народите си. Заради света около нас - и днешен, и утрешен. И заради децата си.