България е следващата жертва на бежански натиск

Елизабет Дикинсън
сп. Политико


22-годишният Уси Шейко опитва да влезе 10 пъти в Европа, докато накрая намира начин през гористата българо-турска граница. Седем пъти той е вървял пеша покрай Черно море, но турските власти го връщали обратно с групата му от 26 други бежанци. Останалите три пъти той си е купувал самолетен билет за Италия, но сирийците без виза или не са допускани в самолетите, или са депортирани веднага след пристигането си в страната.
Най-накрая, през март, Шейко, майка му и двете му сестри плащат на трафикант, който им помогнал да се качат на празен товарен влак от турския град Одрин до България. Влакът тъкмо потегля, когато групата от 30 емигранти се качила на него. След всички негови предишни опити товарният влак му се струва сигурен и чист. "Беше като хотел", шегува се Шейко. Двадесет минути по-късно те спрели на гара в българския град Харманли.
През пролетта Европейският съюз се сблъска с емигрантска криза, след като хиляди бежанци се отправиха към континента през Средиземно море. Повече от 1800 такива емигранти загинаха през първите месеци на 2015 г., привличайки международното внимание с драматични снимки и истории за това как са преплавали морето. Европейските дипломати отговориха на това с различни предложения - както за спиране на потока (близо 46 000 емигранти са пристигнали в Европа през последните пет месеца), така и за спасяване на бежанците. В момента ЕС подготвя програма за масово преселване, в рамките на която държавите членки трябва да приемат на квотен принцип определен брой бежанци от пристигащите в Италия и Гърция - подходът е базиран на националния доход, безработицата и настоящия брой емигранти в страната.
Но когато Европа най-сетне започне да се справя с емигрантския приток по море, тогава сухопътният маршрут за влизане в континента ще стане следващата надежда за бежанците, отчаяно искащи да избягат от конфликти, насилие и натиск не само в Сирия, но и в Еритрея, Либия, Афганистан и Ирак. По този маршрут все по-голям брой емигранти минават през Турция, след което се промъква през пролуките в наскоро построената българска ограда по границата. Те скачат в празни товарни влакове или камиони. Понякога трафикантите ги прекарват през гори, където трябва да бягат с часове към най-близкия пограничен град.
Само за първите четири месеца на 2015 г. броят на емигрантите, които пристигат в България, се е удвоил в сравнение със същия период през 2014 г., за която самото правителство каза, че е рекордна година. Върховният комисариат на ООН за бежанците е изчислил, че всяка седмица в България пристигат около 200 души, а това число само ще расте през летните месеци, казва Никола Казаков, председател на българската Държавна агенция за бежанците. Броят им може да се увеличи, ако ЕС се справи с трафикантите, превозващи бежанци по море, оставяйки събратята им по съдба да търсят нови начини за влизане на територията на континента. "Ще се появи този страничен ефект, при който маршрутите за емигриране ще се отклонят", казва Дориус Рейнхард, изследовател към Европейския съвет за международни отношения.
Това ще постави България - най-бедната държава от ЕС, в сериозна криза, която ще има последици на целия континент. По-голямата част от пристигащите тук смятат да продължат пътуването си до други държави като Германия и Швеция. В момента няма официална статистика за това колко бежанци вече са напуснали България, но през изминалите 18 месеца властите са получили близо 10 000 запитвания за други държави в ЕС от бежанци, които твърдят, че са регистрирани в България. Общо за същия период в страната са влезли 15 000 емигранти. Настоящите обаче предложения на ЕС за емигрантите няма да помогнат много на България, тъй като разселването обхваща само хората, влезли през Италия и Гърция.
В същото време България ще се сблъска с много други като Уси Шейко, които вярват, че където и да е било в Европа, е по-добре от родните им страни. За него и семейството му центърът за настаняване на бежанци в софийския квартал "Военна рампа" е просто междинна станция. Всеки ден той става около 8 часа, яде закуската, която майка му е приготвила на холандската печка в апартамента им, и след това се запътва към главния вход на центъра, където всяка сутрин се закачат новини за документите. Щом веднъж техните документи са готови, "ние ще заминем". "Ще уредим статута си и ще тръгнем за Германия", казва той.
Емигрантите, пътуващи към или през България, често бягат от тежки условия в страните си - за тях няма друга алтернатива, освен да напуснат дома. Мнозинството от бежанци, които пристигат в България, са сирийци, показват правителствени данни, като много от тях са от кюрдски произход. В последно време голяма част бягат от "Ислямска държава", която е превзела вече селото на Шейко, малко преди семейството да замине. Групировката принуждава и много цивилни да напуснат Ирак, откъдето са и около 15% от бежанците в България. Върховният комисариат по бежанците очаква този брой да расте.
Историята на един от наскоро пристигналите емигранти показва точно колко голям риск са готови те да поемат по време на пътуването си. Мохамед Диаб Ахмед - 42-годишен баща на три деца, е един от тези, които напускат своя роден Ирак, като похарчват всички свои спестявания.
Ахмед е работил в Багдад като част от екипа на сунитския вицепрезидент Тарик ал Хашими, преди той да бъде спорно обвинен в убийство от шиитското правителство на премиера Нури ал Малики през 2011 г. Вицепрезидентът бяга в Турция, за да избегне ареста, докато неговите служители се разпръскват изплашени - Ахмед отива в провинция Анбар, където има роднини. Две години по-късно обаче "Ислямска държава" нахлува в Анбар, като завладява столицата на провинцията Рамади на 17 май, няколко месеца лед като Ахмед я напуска. "Те искаха да ме убият, тъй като съм бивш иракски държавен служител", споделя ми той в центъра във "Военна рампа" през май. "Това пътуване, което предприех, беше единственият ми избор".
В рамките на няколко седмици по-рано през пролетта той плаща общо 10 500 долара на различни трафиканти, за да може да доведе петчленното си семейство в България. Също като тези, които пресичат Средиземно море, емигрантите, пътуващи през България, все по-често се обръщат към трафиканти, които често им осигурят опасно пътуване. "По-голяма част от случаите са на хора, пристигнали чрез трафиканти", казва Борис Чеширков, говорител на ВКБООН за България.
Семейството на Ахмед е стигнало до Турция, но там също не са се чувствали на сигурно място - тяхната цел е била Европа. Той научава от други емигранти, че може да си плати за влизане в Европа в истанбулския квартал Аксарай. Там му взимат 2000 долара на човек, като му обещават да ги вкарат в България. В нощта на преминаването трафиканти качват семейството му на един от двата буса, пълни с емигранти, тръгнали към границата. Когато колите спират, трафикантът посочва напред и казва: "Това там е България". Ахмед и семейството му бягат в продължение на два дни, докато пристигат измръзнали и болни в граничен град, прибрани педи това от полицията в малко село.
За много емигранти пристигането в България предлага само временно спасение. Условията са много различни от това, което повечето си представят, че ще бъде Европа. Центровете за настаняване стават все по-пренаселени, а възможностите за работа са дефицит.
До средата на 2013 г. близо 1000 емигранти годишно влизат в България, за да търсят убежище. Държавната агенция за бежанците разполага с 1200 легла в два бежански центъра, където могат да отседнат, и системата работи. Но в рамките само на няколко седмици през същото лято заради приближаването на сирийския конфликт към турската граница броят скача повече от десеторно. Сега 1000 бежанци пристигат всеки месец. Повече от 7000 души подават документи за защитен статут само до края на 2013 г.

Мигранти от Сомалия протестираха пред сградата на Европарламента в Страсбург срещу политиката на ЕС за справяне с бежанския наплив

България и сега изнемогва със справянето с бежанците
Снимки БГНЕС