26 Май 2019неделя12:53 ч.

ново:

Избираме членове на Европейския парламент. Всеки глас има значение. Избираме членове на Европейския парламент. Всеки глас има значение.

Мнение

България - държава или племе?

В нашата татковина слугите са различни, но господарят - един и същ

/ брой: 76

visibility 1098

Никола Статков

По стар народен обичай българите често-често съветват децата си да учат, за да сполучат в живота, защото, който не учи, ще си остане прост без никаква сполука. Разбира се, някои от децата могат да оспорят тези съвети с аргумента, че у нас прости хора без кой знае какво високо образование, прочели само по една книга, управляват държавата. Куриозното е, че родителите знаят това, но продължават със съветите си и не спират да избират за свои управници прости хора, които съсипват държавата. 

Държавата! Тук няма да спорим дали тя е "превъплъщение на нравствената идея", както твърди Хегел, или е апарат за потискане на една класа от друга, каквото е мнението на някои марксисти. Днес почти във всички цивилизовани страни държавите са стройни организации, призвани да ръководят и развиват народите си. За целта са изградени, почти навсякъде, едни и същи институции - парламент, правителство, разни комитети и комисии. Такива имаме и у нас. Въпросът е как работят те. Да вземем за пример Народното събрание. През последните години негови председатели са хора без нужните качества. Повечето от депутатите, и те недостатъчно качествени, са там заради високите заплати. Освен това, те рядко предлагат нови закони, предоставили са това задължение на министрите, които, щат не щат, го правят. Това става така...

Събрани, те седят на местата си и чакат, 

не Годо, а министър-председателя

Той идва, оглежда ги, сяда на мястото си, понякога подхвърля по някоя лакардия и работата започва. Министрите предлагат проекти за закони, наредби и други нормативни актове, всеки в сектора си, има понякога обсъждания, но последната дума винаги е на шефа, макар да не е вещ в съответната материя. И - готово. Проектът постъпва в НС, където с гласовете на мнозинството се одобрява единодушно; като, естествено, на забележките и препоръките на опозицията не се обръща никакво внимание. Ще рече човек, всичко е наред. Не всякога обаче... Защото министър-председателят още на следващия ден нарежда пълна промяна на документа. Тутакси мнозинството, пак с пълно единодушие, гласува исканата промяна. Почти никога няма обяснения какво налага тази "дейност". Или се измисля нещо, което мирише на лобизъм, или на скрита договорка с другите партии вътре в мнозинството. Неведнъж, след приемането на някое решение на парламента, тайно потичат пари към джобовете на външни лица и на някои депутати или министри. Отвсякъде погледнато, това си е 

корупция по високите етажи на властта

която винаги остава ненаказана. Ама, че от САЩ и Европейския съюз алармират за това, нека си алармират, нали в края на краищата България си остава послушница в съюза и НАТО...

Не е различна и дейността на разните комитети и комисии; и там - бюрокрация, закононарушения и... далавери, кажи-речи, всяка седмица избухват, други ги затрупват, и нищо... Помним как една комисия даваше българско гражданство на чужденци срещу бая яки парични суми. Говори се, че шефовете й са назначени по препоръка на зам. министър-председателя и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Е, и - да е наказан господинът, да си е загубил апетита? Няма таквози нещо... Впрочем нали той, ръководителят на ВМРО, не обели зъб, когато Бойко Борисов сключи предателския договор, с който признахме Македония и езика й? Е, и? Ще обели някой и друг зъб, ама, ако се заинати, бързо-бързо ще излети от софрата, отрупана с лакомства.

Прави впечатление, че когато министър-председателят поиска оставката на някой министър, оня, дори с поглед, не се противи. Неотдавна един големец бе обвинен в нещо си. Той отрече категорично да има вина и заяви, че никога няма да подаде оставка. Заяви, ама на следващия ден началството му нареди да я подаде. "Невинният" тутакси рече, че шефът е напълно прав, че е справедлив; остана да се разплаче от кеф, че го махат от поста.

Преди време видях как двама мъже се навеждат и целуват ръка на Борисов. Вероятно така е било и с Краля Слънце, за какъвто той вероятно се мисли.

И друга мила картинка. По една телевизия показаха юристинът Данаил Кирилов, вече министър на правосъдието - коленичил, с брада, опряна на бюрото, зад което царствено седи министър-председателят. Има и други подобни сценки, в които слугите са различни, но господарят - един и същ.

Я да видим как се отнася министър-председателят с подчинените му властници, забъркани в аферата "Апартаментгейт". Как ли? Наказа ги "тежко". Особено си изпати царят на апартаментаджиите Цветан Цветанов, който престана да е депутат, но запази постовете си на зам.-председател на ГЕРБ и председател на партийния предизборен щаб.

Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, "забравил" да декларира тераса с площ 186 квадратни метра, държал се нагло с журналистите, бе наказан също "жестоко"; шефът му го хързулна по улея на спасението, окласи го в дълъг отпуск. Подобни "тежки" наказания получиха и останалите лица, придобили скъпи апартаменти на крайно ниски цени.

Аз съм юрист, бил съм съдия, казвам, че има основание тези лица да бъдат съдени и осъдени, разбира се, ако имат обвинителни актове. Да имат, ама нямат. Както беше в случаите "Ало, Ваньо", "Ало, Банов съм" и зулумите на Цецо Гуменката. Какво да се прави, прокуратурата и съдът у нас са пълни послушковци на властта днес!...

Несъмнено сделките с апартаментите 

чрез използване на тази власт

са наглост и подигравка със законите и народа. Как обаче реагира този народ на всичко това? Както биха го направили други народи ли - с бурни протести, с решителна съпротива? Не, той е кротък, блейка си, както го е правил стотици години. Събираха се няколко пъти по двайсетина души, викаха, но не високо, за да не стряскат спокойствието на управниците и... довиждане, Гергино, сбогом на панаиро... Чини ми се, че у хората няма много гняв и възмущение, по-скоро тях ги тресе скомина, че не са на мястото на ония типове. Няма ги Иван Хаджийски и моят приятел Марко Семов да напишат още нещо за българската народопсихология... Разбира се, на управниците хич не им пука какво мислят електоралните единици. Шайкаджиите са печени, та варени. Те знаят как се печелят избори и ще го правят до второ пришествие. Забележително е поведението на вожда - вчера и днес. Той е актьор, който играе блестящо както драматични, така и трагедийни роли. Би могъл да се яви на подиума в цирка, където ще извика бурни аплодисменти с бисери като 

"шменти капели" и "пунта мара"

Все пак най-много му се удават ролите на доброто ченге и на спасителя, не в ръжта по Селинджър. Поради това мнозина страдалци го търсят, за да решава и най-дребните им проблеми. Ето един многозначителен случай. Група мъже и жени чакахме на автобусната спирка. Валеше дъжд, а наоколо нямаше укритие. Един мъж запита дали някой не знае телефонния номер на министър-председателя Бойко Борисов. Никой не го знаеше. Почти единодушно запитахме оногова защо толкова му е притрябвал телефонният номер на властника. Отговорът му беше: искам да го помоля да спре дъжда...

Това може би беше шега, както и песничката на Слави Трифонов, че "нема такава държава". Не е шега обаче, а страшна, жестока истина това, че нямаме въобще държава, че сме племе, което, натиснато от жегата на властта, мръхти и чака някой да промени коренно времето. Някога Вазов възкликна: "Стресни се, племе закъсняло?/ Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!/ След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?" Уви, нищо добро и хубаво не можем да завещаем, учителю; римляните казват: не дава, който няма...

Сами си надробихме попарата, която, както личи, ще изсърбаме до средата на този век. Остава да си пожелаем добър апетит и наздраве!

Бях написал тази статия, когато научих за присъдите на Иванчева и заместничката й. Потресен съм. Друг път ще пиша за случая. Сега казвам уверено, че това е фашизъм. Тежко и горко на поколенията, които идат след нас, ако час по-скоро шайката, която убива народа и нацията ни, не бъде изметена от политическата сцена. За да престанем да сме племе, та отново да се превърнем в достойна държава, каквато сме били...

Кандидат за летището предлага да построи и стадион

автор:Дума

visibility 473

/ брой: 97

Най-после пуснаха процедурата за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 390

/ брой: 97

Елена Йончева: Това е битка за България

автор:Ивелин Николов

visibility 773

/ брой: 97

Златното момче

автор:Павлета Давидова

visibility 716

/ брой: 97

Парламентарна мимикрия

автор:Ростислава Иванова

visibility 349

/ брой: 97

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ