Българите най-нещастни в Европа

От години във все повече части на света се отделя все по-голямо внимание на теми като щастие, удовлетворение, психично и емоционално здраве. Живеем в свят, който предлага все по-големи и разнообразни възможности, когато става въпрос за свобода на избор, потребление, изобретения, пътувания и удобства. Същевременно обаче колкото повече неща ни се предлагат наготово, толкова повече започваме да се чувстваме и като затворници в нашите собствени светове, които сме си изградили. В този контекст България, за съжаление, води в една тъжна статистика и тя е, че сме един от най-нещастните народи в Европа. Страната ни все още е последна в Европейския съюз по този критерий, показват данните от тазгодишния Световен доклад на щастието.
Статистиките поставят страната ни на 81-во място от общо 143 държави. Може ли тази новина да ни изненада предвид всички други статистики, свързани с бедност, липса на реализация и равнопоставеност, липса на нормални условия на живот и развитие, по които водим?
Ежедневието на българите е далеч по-стресиращо от това на редица от съседите ни в Европа, например австрийците, които пък оглавяват класацията като най-щастливи.

Какво ни различава от тях?

Според психолога Ники Марков нещото, което драстично различава Австрия от нашата култура и държава, е уредеността. Там хората могат да разчитат на едно предвидимо бъдеще. Знаят какво могат да очакват, знаят, че има структури, които се грижат за всичко.
Факт е, че от немалко години нашата държава не може да се похвали нито с уреденост, нито с предвидимост, напротив, нивата на стрес, които отглеждаме в телата си ежедневно, вече удрят рекордни размери и за това вероятно свидетелстват и статистиките за домашно насилие, които се увеличават. Всеки ден в новините излизат шокиращи заглавия за пребити и убити хора. Оправдание за тази агресия няма и дори да се опитваме да я игнорираме, тя е там и не само не спира, но и зачестява. Друг тревожен фактор е, че когато не намираме отговори и решения на проблемите си, нито подкрепа в лицето на държавата, която до голяма степен е отговорна за нашите проблеми, прибягваме до алкохол, цигари, хазарт и наркотици. Според друго скорошно проучване 37 на сто от младите хора у нас са зависими от алкохол, 24% от цигарите, 15% от хазарта, а около 11% от наркотиците. Още по-притеснителното е, че при наличието на проблем, младите

не знаят към кого да се обърнат

как да се справят, къде да потърсят съдействие или решение. Мнозинството от тях, или 58%, търсят психологическа подкрепа от семейството и роднините, а 47% се обръщат към приятели. При специалисти – психолози, психотерапевти и др., се осмеляват да отидат едва 2 на сто. 80% от анкетираните казват, че не са запознати с възможностите за подкрепа, които държавата и неправителствените организации оказват в случай на психични проблеми.
Друго, което тревожи приблизително половината от българските младежи, са финансови проблеми в бъдеще и неуспехи в кариерата. Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментират авторите на анкетата. Няма такава тревожност за финансови проблеми в другите държави, каквато виждаме в България, допълват те, което пък говори, че при нас масово липсват каквито и да е механизми за справяне с ежедневните предизвикателства и трудности, с които се сблъскваме.
Лошото е, че все още нямаме изградена култура, когато става въпрос за психично и емоционално здраве. Теми като щастие и удовлетвореност от живота за нас са непознати просто защото живеем във времена, в които не сме възпитавани към грижа за себе си. Не знаем, че можем и заслужаваме да бъдем щастливи. Може би и затова така се отнасяме един към друг в ежедневието - с грубост, враждебност и насилие.
Докато други европейски държави например са си поставили като приоритет достигането на ниво на щастие в ежедневието и справяне с бедността, тук, в България, все още се борим да покрием основните си нужди и нямаме нито време, нито капацитет да помислим за нещо друго, камо ли за щастие и развитие. Цели 58% от българите печелят колкото да покрият месечните си разходи, което ни прави заложници на една трудна реалност. При тежките ежедневни проблеми, пред които сме изправени като народ и от битов, и от национален характер, не е изненада, че българите се чувстват като най-нещастната нация. Не само нещастна, но и обезверена. Според специалисти все по-често хората в България подхождат с отрицание и песимизъм към всяка промяна, а това е тясно свързано със стреса и несигурността, които съпътстват ежедневието ни.
Загубили сме вяра в себе си, в държавата си и един в друг. Забравили сме какво означава да се подкрепяме и да бъдем хора. Живеем в конфликти и на национално, и на индивидуално ниво, и на този етап е трудно да си представим нещо различно, ако спешно не помислим в насока за създаване на цялостна програма за психично здраве, защото според специалисти обществото ни не просто е тревожно, а страда.

Все повече хора страдат от паник атаки

Преди коронавируса всеки пети е страдал от паник атаки, а след възникването на пандемията се наблюдава увеличаване на броя на хората, които преминават или са преминали през това състояние, казва психологът Ивайло Георгиев. Според него разговорите за проблема зачестяват и все повече хора търсят подкрепата на специалист.
По думите му за паник атаката е характерно, че тя се свързва със силен, неконтролируем страх, усещане, че човек може да умре, да загуби контрол или да полудее. „Симптоматиката се изразява в задух, изпотяване, повишен пулс, усещане, че не ни стига въздуха, изтръпване на крайници, може да се получи световъртеж, да имаме усещане, че излизаме от тялото си и виждаме нещата като на филмова лента“, посочва специалистът.
Паник атаките са част от Международния класификатор на болестите. Това е паническо разстройство, от което няма опасност да се полудее. Паник атаките винаги свършват – може да е след 10 минути, час или два. Няма човек, който да е останал завинаги в паник атака и да е умрял от това. Въпреки че често усещането е за получаване на инфаркт, добавя психологът.
По думите му не може да се каже от какво точно се предизвикват. Често става въпрос за нещо, което е неглижирано в период на месеци или години. „Тялото обикновено ни дава сигнали, че ежедневието, животът, който водим, не е здравословен за нас. Обикновено ние неглижираме тези знаци като главоболие, липса на енергия и в един момент може да достигнем до паническото разстройство. Затова профилактиката е грижа за себе си“, казва още Георгиев.
Неговият съвет при възникване на паник атаки е да потърсим помощ от специалист, както и да отделяме повече време за нещата, които ни харесват – хоби, религия, пътувания или други дейности.

Съвети на специалиста за справяне с проблема

- Все повече се търси специализирана помощ. Вече по-свободно се говори за паник атаките. Много е полезно за тези, които преминават през това, да видят, че се случва и на някой друг. От хората, които идват при мен, наблюдавам, че вече нямат притеснения да заявят, че ходят на психолог.
- Необходимо е човек да полага грижа за психиката си, както го прави за тялото си. Важно е да се грижим за себе си, да си отделяме време. Може ежедневието ни да е много натоварено, но е хубаво да правим онези малки неща, които ни зареждат и ни карат да се чувстваме добре.
- Ако получавате паник атаки, е важно да се знае, че няма нищо срамно и търсете помощ.
- Важно е да няма осъждане и омаловажаване на състоянието от страна на близките, да не се прибягва и към другата крайност – да се опитаме ние да отнемем страданието и ние да преминем през този път на нашия близък, тъй като това не е възможно. Човек трябва сам да се справи.
- Трябва да се намери причината за паник атаките, която е докарала човека до това състояние, а не да се работи само върху симптома.
- Няма гаранция, че паник атаките няма да се появят отново, сред като веднъж са изчезнали. „Ако обаче човек е работил със специалист и със себе си, дори да се върне подобно състояние, човекът вече няма да е същият, няма да премине през това по същия начин като първия път. Нещата ще се случат много по-леко и лесно и дори не е наложително да търси помощ, ако той вече знае как да се справи сам.

Младите се страхуват от
безпаричие и неуспех в кариерата

Приблизително половината от българските младежи (45%) се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това показва изследване на тема „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи", проведено от изследователски център „Тренд".
Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментира Евелина Славкова от „Тренд". Тя отбеляза, че във възрастовата категория 15 -19 години все още не се замислят много, но след 25-годишна възраст драматично голям процент от младите хора посочват, че финансовите проблеми са основното нещо, от което се притесняват.
Липсата на стабилни лични взаимоотношения е друг страх, свързан с бъдещето, който посочват 20% от младежите, участвали в проучването. Младите хора в столицата са много по-тревожни, че не могат да създадат стабилни лични взаимоотношения в сравнение с хората в малките градове и селата, посочи Славкова.
В момента българските младежи най-много се страхуват да не се справят в училище и на работното място (27%), притесняват се за здравето си и от болести (26%) и да не разочароват семейството си (22%). Страх от отхвърляне и изолация от приятелите посочват 15% от младите хора, сочи проучването.
Евелина Славкова отбеляза, че младите хора разчитат на семейството. В България приятелите са изключително важна ценност, коментира още тя. При психологически трудности 58% от младежите отговарят, че търсят подкрепа в семейството, а 47% процента – при приятелите, показва изследването на „Тренд".
Според данните, 25% от младите хора посочват, че се са се сблъсквали с физическа агресия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с агресия в интернет, 10% - с форма на домашно насилие, а 3% - със сексуален тормоз.
На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37% от младите хора отговарят - алкохол, 24% - тютюнопушене/цигари, 15% - хранителни разстройства, 15% - хазарт/залози, 7% - трева, 4% - наркотици, 3% - хапчета, упойващи вещества, по 1% - стероиди и балони, показва проучването. Славкова отбеляза разделянето на марихуана от наркотици и възприемането на марихуаната като по-лека форма за забавление.
Тя посочи, че проблемите се решават в семейството и приятелите, което не означава, че решението е адекватно и доведено до край. По думите й все още има стигма по отношение на това да ходиш на психолог и само 2% търсят специализирана подкрепа.
Според данните от изследването, 62% от младите хора посочват, че са оптимисти, 27% - песимисти, и 11% не могат да преценят. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, особен акцент е във възрастовата категория 15 -19 години.
Данните показват, че всъщност българският младеж е голям оптимист, той не се чувства стресиран, но всичко това придобива различен вид и форма след сблъскването му с реалността при влизането на трудовия пазар около 25-ата му година, коментира Калина Крумова, председател на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите". Тя отбеляза, че 80% от младите хора не познават институциите в страната, които трябва да им помогнат. Според проучването 49% процента от младите хора посочват, че са необходими повече програми за психологическа подкрепа в училища и университети, а 40% искат строги мерки срещу онлайн тормоза и насилието.

Евростат:
Живеем най-кратко в ЕС - средно 75.8 години

България е била страната в ЕС с най-ниска очаквана продължителност на живота и през 2023 г. - 75,8 години спрямо средния европейски показател от 81,5 години, е отчела европейската статистическа служба Евростат.
Но все пак сме сред държавите, където показателят е нараснал най-силно спрямо предпандемичната 2019 година.
Според предварителните данни за 2023 г. очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е 81,5 години, което е с 0,9 години повече от 2022 г. и с 0,2 години повече в сравнение с нивото, отчетено преди пандемията от КОВИД-19 през 2019 г.
В 15 държави очакваната продължителност на живота надхвърля средната за ЕС, като най-високата продължителност на живота е регистрирана в Испания (84,0 години), Италия (83,8 години) и Малта (83,6 години).
Най-ниска продължителност на живота е отчетена в България (75,8 години), Латвия (75,9 години) и Румъния (76,6 години).
В сравнение с равнището от преди пандемията през 2019 г. в 18 държави от ЕС се наблюдава увеличение на очакваната продължителност на живота през 2023 г., в две държави тя остава стабилна, а в шест се наблюдава намаляване. Най-голямото увеличение е в Румъния (+1,0 години), следвана от Литва (+0,8 години), България, Чехия, Люксембург и Малта (всички с увеличение от +0,7 години).
Най-големите намаления са в Австрия и Финландия (по -0,4 години), следвани от Естония и Нидерландия (по -0,2 години).