Българите масово закъсняват с вноските по кредити
При почти всички видове кредити има проблеми със закъснели вноски. Около 34% от българите към момента имат някакъв кредит като най-голям дял са потребителските заеми. Това сочи проучване на Global Metrics, представено днес от омбудстмана Мая Манолова. Тя събра на конференция кредитни експерти, граждани и представители на институциите, за да се разисква за пореден път болезнената тема за "Вечния длъжник". Манолова е инициатор на Закон за личния фалит, който да дава защита на лица, които по обективни причини не успяват да погасят дълговете си към кредитни институции.
Законодателство за несъстоятелността на физическите лица би било в интерес не само на длъжниците и техните семейства, то е в интерес и на кредиторите, обществото, българската държава и ако щете на фиска. Всички ние сме свидетели как свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми от една страна на българските семейства - отнема перспективата пред тях, а от друга страна създава и огромни проблеми и на икономиката, като генерира един безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2", заяви Манолова, цитирана от News.bg.
Тя бе категорична, че българските граждани имат нужда от едно разумно и балансирано законодателно решение, което да даде втори шанс на длъжниците от една страна, а от друга страна за справедливо удовлетворяване на претенциите на кредиторите.
Омбудсманът предлага концепция - с основните положения на бъдещото законодателство по тази тема. Според проучването на Global Metrics делът на хората, които пряко ще бъдат засегнати от подобен закон за личния фалит е 34%. Това са хората, които към момента имат някакъв кредит. По-голямата част от тези кредити са потребителски - 19% към банки, кредитни карти - 7%, покупки на лизинг - 6,9%. Делът на ипотечните кредити е 4,2%, а към небанкови институции е 4,6%. Заемите от близки и роднини - 2,6%.
Закъснение с погасяването на вноски има в почти всички типове кредити, като най-голяма степен потребителите забавят своите задължения към фирмите за бързи кредити. Причините за това са в специфичния профил на лицата. Друг фактор, който води до забавяне са малките суми и честото подценяване на забавянето по тях. На следващо място е закъснение при изплащане на заеми от близки и приятели - 44%, лизинг общо 42% са имали закъснение по този тип кредити, съответно 37% - забавяне при погасяване на задължения към кредитни карти и овърдрафт. Най-нисък е делът на забавата при ипотечни кредити само 25%. Забавяне за повече от шест месеца при изплащането на вноските има при около 5% от населението, което се равнява на около 300 хиляди лица. Кредитите, при които е имало голямо забавяне при изплащането на вноските в голямата си част са потребителски - за ремонт на жилища, покупка на битова техника, лизинг на автомобил, посрещане на ежедневни нужди. Едва в 10% от случаите на забава са при кредити за покупка на жилище.
Най-често забавянето на вноските се дължи на това, че лицето остава без работа или му възникват спешни разходи за здравеопазване, например. При около 5% от запитаните причина е влошаване на бизнес средата.
Основните фактори, които се изтъкват за попадане в ситуация на задлъжнялост са резките обрати в икономическата конюнктура и промените в бизнес средата, от една страна, а от друга ниските доходи, които са причина за нежеланието да теглят кредити.
Изтъква се ниската кредитна култура сред обществото и рекламите, които съдържат заблуждаваща информация.
Част от интервюираните разкриват, че вече имат неуспешен опит за изплащане на такъв тип кредит. Най-големите страхове на хората са свързани с това да не останат без работа или да им се наложат сериозни харчове за здравето.
Биляна Гяурова, директор на Български институт за правни инициативи заяви в началото на форума, че България е единствената държава, в която няма такава законова уредба. Мая Манолова определи темата за чувствителна и изключително болезнена. По думите й неспособността на хиляди български семейства да се справят със задълженията си към банки, финансови институции за бързи кредити, включително и с битовите си сметки води до крещяща необходимост от приемането на законодателство, което да урежда личният фалит.
Снимки Емилия Костадинова