Българите искат референдум за еврото
Само 19 на сто от хората у нас одобряват въвеждането на единната валута
/ брой: 19
Повечето българи не подкрепят влизането на България в Еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Това сочи социологическо изследване на "Тренд". Според него над половината 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум за премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. 31 на сто от анкетираните не могат да преценят. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.
"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП, по чиято поръчка е правено проучването. "Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото й развитие", допълва още той. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя - 61%.
Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за). Скептицизмът към еврото е свързан основно с опасенията от поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция, твърдят организаторите на проучването