ИЛИЯ ЛУКОВ:
Българинът се чувства по-силен, когато се хване на хорото
Връзката на емигрантите ни с родината е културата, казва известният народен певец
/ брой: 275
ИЛИЯ ЛУКОВ е български народен певец, изпълнител на автентични македонски песни. Той е известен като певеца на народа и със своите прояви в подкрепа на българщината у нас и зад граница. Започва на 15 г. като барабанист на група и певец. От първото му стъпване на сцената - 19-годишен войник, става любимец на публиката. През 1996 г. печели двете най-големи награди на "Пирин фолк" - на публиката и на журито, с песента "Мъжка молитва". Заедно с д-р Анна Караангелова е създател на Продуцентска къща "Пирина" и на инициативата "Най-дългото хоро на света", което събира рамо до рамо хиляди българи у нас и по света. Илия Луков прави десетки концерти в Молдова, Украйна, Румъния, Израел, Македония, Сърбия, Турция, където печели престижни музикални награди. Зад гърба си има 9 видеоалбума и 15 албума, сред които последният дуетен запис с Любка Рондова - "Хоро се вие", "Зов за България", "Сиромах си останах", "Обич да раздам", "Мъжка молитва", "Едно мало дете", "Рожба да отгледаш", "Мамо, снощи те сънувах", "Обичам те", "Избрани македонски песни" и други.
"Най-дългото хоро на света" ще продължава и след нас, защото е било и преди
"Вярвам в доброто, което сами създаваме"
- Скоро се върнахте от Кипър, където отново поведохте "Най-дългото българско хоро". Вече 7 години обикаляте градове и села - у нас и в чужбина. На какво се дължи този нестихващ интерес към вас и Най-дългото хоро?
- На VI събор на българите в Кипър представих албума си "Зов за България", посветен на 250-годишнината от написването на "История Славянобългарска". С нас бяха Валя Балканска, Иван Йосифов, гайдарят Петър Янев... Истината е, че вече 7 години всеки мой концерт завършва с хоро. Хората го очакват и с удоволствие се хващат на него, защото, хванати ръка за ръка, в българския ритъм се чувстват различно. Те буквално променят лицата си, стават по-добри един към друг, някак се чувстват по-силни, по-хармонични. Хорото засилва българския дух.
То е още по-търсено в тежки години, каквито в момента преживяваме. Хората имат нужда да бъдат обединени от нещо. Засилва се потребността на сънародниците ни заедно да пеят и да танцуват български фолклор и най-вече български хора. Така се получи и тази година в Ларнака - двойно повече от 2010 г. по думите на организаторите от "Българският вестник", бяха нашите сънародници, те бяха там заради вътрешната си необходимост и желание. Наши момичета, които се хванаха на хорото в Кипър, споделиха: "Ние за тези 4-5 часа си бяхме вкъщи, в България". Получи се една магия... Изстрадана. Пожелана магия. Ние отиваме да пеем с любов и даваме всичко от себе си и това ни се връща по същия начин.
- Какво ви казват обикновено сънародниците ни след концерти? Какво най-лесно споделят с вас? С какво са свързани проблемите им? Болките им?
- Те не са отишли от хубаво в чужбина, а от необходимост да спасяват семействата си. Хората откровено споделят, че не им се стои в чужбина, но нямат друг избор. Повечето са категорични, че и минутка не биха останали, ако можеха да си го позволят икономически. "Аз съм в тази държава, единствено за да издържам семейството си. Работя тук сама и се грижа за още 4 души в България", каза ми млада жена. "Като затворя и отворя очите си, виждам скъсаните маратонки на сина ми", разказа ми наша лекарка в Израел, която гледаше възрастни хора... Нашите сънародници са жадни за български концерти и спектакли, които неслучайно преминават при огромен интерес зад граница. Защото връзката на емигрантите ни с родината е преди всичко културата. Сънародниците ни имат огромна нужда да се събират и то по-често, един събор веднъж в годината не е достатъчен. Според мен такъв форум в духовен план дава много повече от всичко друго, което може да се направи.
- По-младите запалват ли се по народната песен? Хващат ли се на хорото?
- Доста през последните години. Имам усещането, че след като направихме голямото събитие през 2005 г. пред храм-паметника "Св. Александър Невски" - ти беше свидетел и реално ДУМА получи първата информация колко хиляди са се хванали на хорото, нещата се промениха. Тази година, като правихме Най-дългото хоро в Котел преподаватели и ученици ни довериха, че се е увеличил интересът към изучаване на музикални фолклорни инструменти, към пеене и танци. От 1997 г. с д-р Анна Караангелова, светла й памет, започнахме да мислим какво да направим в България, за да можем да обърнем това, което се случваше на сватби и кръщенета - мнозина не смееха да играят български хора. Предпочитаха всичко друго, но не и ръченица. Срамуваха се. Докато дойде моментът през 2005 г., когато всички се хванахме на хорото. След това - не си го приписвам, но се появиха много фолклорни школи за самодейни състави. Прочетох, че и в Америка не ходят на фитнес, а играят нашенски хора. И не само българи, но и американци. Сбъдна се това, за което създадохме проекта "Най-дългото хоро на света". Ще продължава и след нас, сигурен съм, защото е било и преди.
- Записахте две народни песни с рок групата "Епизод". Каква е идеята?
- Направихме го за младите хора. Предложението беше на Симо Христов, естествено, много се питахме дали да се гмурнем в това предизвикателство. Аз лично нямах такава настройка и ми трябваше време да се съглася. Близо 2 месеца сме мислили само по аранжимента, защото все пак аз съм фолклорен изпълнител. В края на краищата решихме, че сме длъжни на младите. А и неслучайно съм изпял "Еленко, моме" и "Зимна вечер" така, както ги усещам. Надявам се да се харесат и на почитателите на рока, и на почитателите на фолклора.
- Завършили сте кинорежисура, тя помага ли ви по някакъв начин в пеенето?
- Разбира се - и при направата на клиповете към песните ми, и при построяването на всеки мой концерт. Не ми остава много време за нея обаче. А има един филм, който чака да го направя. Филм за сериозен българин... обмислям го отдавна. Надявам се да го реализирам най-после през следващата година.
- В какво вярвате? Какво ви крепи в трудни дни?
- Вярвам в Бог и в доброто. В доброто, което ние сами създаваме, което е около нас, в нас - само да пожелаем да го изведем напред.
- Станахте татко на две малки дечица. Как се промени животът ви? На какво учи бащинството, семейството?
- Ами къщата ми стана по-пълна и по-щастлива. А бащинството учи на отговорност, подреденост. Ние сме сами и има нужда да се помогне на мама, която по цял ден е с децата. Днес, като се събуждам, първата ми мисъл е за семейството, след това си подреждам мислено работния ден. Задължително отделям време за разходка на баткото Антон. Човек не отдели ли време за това, значи нещо е сбъркал, нещо не е наред.
Илия Луков на сцената на VI събор на българите в Кипър