02 Юли 2022събота19:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°. Днес ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, по-значителна над планинските и североизточните райони, където на отделни места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°, в София - около 32°.

На фокус

Българинът не се интересува от наука

А 73-ма наши учени прославят България, нареждайки се на първите места сред 9 милиона изследователи в света

/ брой: 224

автор:Велиана Христова

visibility 166

Когато някой наш спортист се класира в челната десетица в света, да не говорим за полуфинали и финали, всички медии у нас гърмят, народецът ликува, всички свикнаха и с милионите, които се въртят в спорта. Да сте видели същия ажиотаж, когато наш учен бъде оценен сред първите носители на световното знание? Колко пъти портретите на наши изследователи красят първите страници на вестниците или рубриките "ексклузивно" на информационните агенции? Колко имена на водещи български учени в момента можете да изброите без запъване? Най-много да се сетите за Джон Атанасов или за Сендов, които нямат много общо с днешния ден... Факт.

И докато световните и европейските институции се надпреварват да тръбят, да публикуват доклади и прогнози за пътя на съвременното развитие - чрез наука, чрез наукоемка икономика, нови технологии, изкуствен интелект и пр., какво наблюдаваме у нас?

В началото на ноември се появи проучване на "Евробарометър" за отношението към науката и знанието на населението в 37 държави. И се оказа, че всеки трети българин изобщо не се интересува от научни открития или технологични новини. Цели 92% никога не се задълбават в научните проблеми. 40 на сто никога не са гледали документални филми за наука и технологии и не четат статии и списания на научна тематика. Близо 50 процента не обсъждат подобни теми в семейството и с приятели. В никоя друга страна не е толкова висок делът на хората, които казват, че във всекидневието им не е нужно да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото проучване от 2005 г. тази група се е увеличила с 12 пункта, а българите, за които науката и технологиите са важни, са намалели със 7 пункта - до 18%. Е, какво развитие може да осигури такова население на страната си? 

В същото време българската наука не стои зле в световен мащаб. В края на миналата седмица МОН съобщи, че 17 българи са в първия един процент на най-добрите учени в света за цялостен научен принос, както показва авторитетната класация на Станфордския университет, обхващаща над 9 милиона учени от цял свят, чиито публикации са в авторитетни международни списания, отpазени в базата данни SCOPUS. В първите два процента на признатите в света учени влизат още 55 наши учени. От тях 41 работят в БАН, 11 - в Софийския университет, 5 - в ХТМУ, 4 - в МУ-София. 

Освен общата класация за цялостно кариерно развитие, тази година Станфордският университет публикува и класация на най-добрите учени според влиянието им върху развитието на световната наука през предходната година. В първия 1% на годишната класация за 2020 г. има 19 български имена. Общо 48 са българските учени в първите 2%. 

Класацията на Станфорския университет обхваща първите 2% от всички 22 научни области и 176 подобласти. Общият индикатор се изчислява въз основа на стандартизирана информация за цитирания, цитирания с изключени автоцитирания, H-индекс, Hm-индекс, коригиран за съавторство, както и за цитати на статии в различни позиции на авторство, уточняват от МОН. 

За класацията на Станфорд за цялостно научно кариерно развитие съобщи и Българската академия на науките, където работят 41 учени, класирани тази година сред първите 2% на топ науката. В миналогодишната класация на Станфорд учените от БАН бяха 25. А още 7 учени от висши училища в тази група сега са членове на Събранието на академиците и член кореспондентите на академията. БАН обнародва и пълния списък на изследователите, попадащи в челните 2 на сто на световната наука -сиреч сред цвета на носителите на знанието в света. Бих се учудила, ако повече от петима българи, неизкушени в науката, могат да кажат нещо за академиците Красимир Атанасов, Константин Хаджииванов, Николай Денков, Николай Витанов, за член-кореспондентите Вася Банкова, Димчо Кашчиев, Станислав Василев... Вижте как по света медиите отразяват класацията и как у нас...

И още - за разлика от спорта, в битието на хората от науката не хвърчат милиони. Същите тези професори от БАН, които разнасят славата на България по света, работят за заплати, по-ниски от средната за страната. И никой от политиците ни, които определят статута на науката в държавата, не се срамува...

 

 

Постковид синдром, причинен от скрит вирус?

автор:Дума

visibility 113

Общинските жилища

автор:Борис Цветков

visibility 306

/ брой: 126

Нотата е нищожна

автор:Велизар Енчев

visibility 373

/ брой: 126

Надя Попова: Истинската поезия оставя белег

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ