Българи, завършете протестите с победа

Кап. Константин Динков - Льони,
писател, Свищов

От месец и половина нашите деца и внуци протестират, излизат и искат оставката на правителството. Те ни показват как трябва да пазим истинската демокрация. Защото от десет години, откакто Бойко Методиев Борисов е диктатор на цялата страна и със своята тайфа от министри и депутати ръководи държавата, няма демокрация. Всъщност, за 30 години властта продаде своя народ. Всички знаем, каква цветуща страна беше България, едно малко кътче от рая. Ние, вашите бащи и дядовци, построихме една развита и просперираща страна. За този период на нашата татковина мога да напиша книга, защото още помня много за тогавашния живот. Моят живот протече през три епохи - монархия с цар Борис Трети, от тогава помня цялата жестока Втора световна война. Помня началото й, бях само на 7 години, помня летящите англо-американски крепости, които бомбардираха София и Букурещ. А и жестокостта на цар Борис Трети беше голяма. По села и градове висяха бесилки с тела на партизани. Тогава под строй ни караха учениците от целия град да ни показват изменниците на България и негово величество царя. Всичко това е било за назидание на гражданите. Това е останало в моето съзнание от малък досега.

Втората част от моя живот премина през тези 45 години, в които растях и станах зрял мъж. Няма да се разпростирам много. Искам само да спомена за големия ентусиазъм на целия народ за построяването на просперираща страна с висок стандарт на живот. Началото започна през 1944 г. с Народния съд, който се гледаше пред целия народ. Каквото и да говорят сега "демократите", той бе съдия на големците по онова време, фабриканти, търговци, лихвари. Бяха съдени за ограбването и измъчването на целия народ.

Строихме държавата задружно - старци, деца и внуци. Само на 16-17 години бях бригадир през лятото на Прохода на Републиката. Ние, младежите, прокопахме този немалък проход. Строихме почти с голи ръце, с кирки и лопати, с колички, а вечер ръцете ни бяха в плюски, кръв течеше от тях, увивахме ги в парцали, защото нямаше марли и бинтове. На вечерния лагерен огън се споменаваха имената на първенците, изпълнили нормите си. Нямахме умора, въпреки оскъдната храна, която получавахме поради все още действащата купонна система. Сутрин ставахме и започвахме работа, без да се оплакваме. Вашите бащи, майки и дядовци вероятно помнят годините, когато нацията ни бе на едно от първите места с висока култура, образование, спорт, медицина, индустрия и високопродуктивно земеделско стопанство. За тези години ще се пише, защото те винаги ще останат в нашата история. Вярно, имаше грешки, всички грешим, но всеки си плащаше за тях.

Започнах разказа си с фалшивата демокрация, в която живеем, и с нея искам да завърша. Българи, приятели, не оставяйте сами нашите деца на тези протести за спасение на нацията. Злият диктатор Борисов, неговата шайка от министри и депутати, негови съмишленици от продажните "патриоти" и част от партията на Доган искат да ни унищожат. От девет милиона през 1989 г. останахме пет-шест. Изгониха децата и внуците ни в чужбина, да са роби, пръснати по света като пилци. Целта на нашата мафия, покровителствана от Америка и Европа, е да заличи българската нация, която само след 10-15 години под управлението на такива мутри ще бъде стопена.

Братя и сестри, не оставяйте крехките души на нашите деца и внуци сами на протестите и на барикадите, защото власт не се дава лесно. Една змия е най-опасна, когато усеща, че умира. Знайте, че само с подкрепата на всички ще си възвърнем нашето самочувствие и достойнство на българи. Не оставяйте нашата достойна нация да изчезне! Това, което не можаха да сторят с години на робство византийци и турци, това ще стане само след 10-15 години. Нека протестите се увенчаят с победа, а за тези продажници ще има съд и затвор. Съжалявам, че поради напредналата си възраст и болежките не мога да присъствам на тези протести. Оставка на мафиотското продажно правителство!