Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов!

Димо  Димов
полковник от запаса

Да се пише за генерала от артилерията Владимир Заимов, е много трудно, защото той олицетворява най-добрите качества на българския народ, човек с ярък принос в развитието на българската армия, в частност и на Шуменския гарнизон. Гражданин на България и на цялото славянство, патриот-интернационалист, герой на Съветския съюз от времето на войната срещу хитлерофашизма.
Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Той е син на известния възрожденец и революционер Стоян Заимов и на московчанката Клавдия Корсак. От родителите си наследява любовта си към България и към Русия.
Ненавършил 12 години, Владимир постъпва кадет във Военното училище в София, което завършва на 19-годишна възраст. На 15 август 1907 г. е произведен в чин подпоручик и е назначен за командир на взвод в артилерийския полк в Стара Загора. Едва 24-годишен поема по пътищата на войната - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. В боевете проявява изключителна храброст и рядка издръжливост. Войниците го обичат, защото е бил строг, справедлив и заради бащинското му отношение към тях. Негов колега, полковник от запаса Андрей Андреев, през 1964 г. пише: "Владимир Заимов беше пълно и цялостно съчетание на всички командирски качества и добродетели. От думите му личеше бащинската обич към войниците си и как живее с тях в истинска дружба. С войниците в окопа той се бе побратимил и им бе станал необходим, както и те за него". Известен с тези си качества, когато спасява сражението при Калиманци през юли 1913 г., Заимов става истински герой. А има още нещо, което ясно говори какъв човек е бил - след Първата световна война Международна комисия го награждава за това, че като началник на пленнически лагер е проявил благородно отношение към пленниците.
След войните Владимир Заимов се убеждава, че Кобургската династия не е способна да осъществи националните идеали, че става опасна за самото съществуване на България. Ето защо той, офицерът,  с всичките си действия започва да подкрепя... българския народ.
Подполковник Владимир Заимов не участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. Не участва и в потушаването на Септемврийското въстание през същата година. Нещо повече - благодарение на личната му намеса като командир на полк в Сливен от гибел са спасени сто и двама септемврийци. Запитан от негови колеги защо е постъпил така, Заимов отговаря: "Тези хора са тръгнали да мрат за хляб и идеи!" Той не участва и в профашистките сборища, на които се поддават негови съвипускници. Затова пък през 1933 г. Заимов е поканен и взема участие в приема на съветското посолство в София по повод 16-ата годишнина на Октомврийската революция в Русия.
Като член на Военния съвет Заимов участва в 19-майския преврат през 1934 г., но още на другия ден се отрича от него. "В акцията на 19 май, пише той, взех участие, но още на другия ден заедно с всички други по-трезви офицери останах неприятно изненадан. Разбрах, че пак сме били измамени".
Избран за секретар на Военния съюз, Владимир Заимов играе водеща роля в него. Той се стреми да създаде нова обществена групировка, която в съюз с армията да осигури значителни промени в политиката на страната, да я предпази от бъдеща катастрофа. Поради това е обвинен в опит за преврат, арестуван е и предаден на съд. Оправдан е, но е уволнен от армията. Така в началото на 1936 г. Заимов снема генералския мундир и се разделя с войската на 47-годишна възраст, в разцвета на духовните си и физически сили.
От този момент нататък генералът от запаса поема пътя на единофронтовец, става общественик и политик. През 1938 г. той поема издаването на седмичния в. "Воля". Под перото на Вл. Заимов в този вестник излизат материали в защита на Испанската република, за развитието на Съветския съюз, за подготвящата се нова световна война, за бедността на българския народ, за примера на Васил Левски в борбата за свобода и др. Поради това не след дълго правителствената цензура спира в. "Воля". Но Заимов продължава борбата в друга посока. През 1939 г. се включва в съветското разузнаване, като под неговото пряко ръководство се създава мощна организация за подриване на устоите на хитлеристката военна и политическа система в Централна и Югоизточна Европа. В обсега на дейността й влизат България, Гърция, Турция, Югославия, Чехословакия, Полша, Унгария и самата Германия - нейното държавно и военно ръководство. Сведенията, които Вл. Заимов предава на съветското разузнаване, са изключително важни, неговата дейност в тази насока e част от националния принос на България в борбата срещу хитлерофашизма. За което с Указ на ВС на СССР от 30 май 1972 г. Владимир Заимов е посмъртно удостоен със званието "Герой на Съветския съюз".
  През март 1942 г. Вл. Заимов е разкрит, а българският съд и цар Борис III на 1 юни същата година го осъждат на смърт. Не го разжалват - явно, ефектно е било да бъде разстрелян не редник, а генерал. Присъдата е изпълнена незабавно същия ден на гарнизонното стрелбище в София. Един малко известен факт - във взвода за екзекуцията тогава като наборен войник попада шуменецът Петър Слабаков, бъдещият виден български актьор изиграл ролята на ген. Заимов в знаменития филм на Въло Радев "Цар и генерал". В един документален филм по-късно Слабаков сам разказва, че от 25 изстрела, колкото са били войниците от взвода, генерал Владимир Заимов е прострелян и убит само от един куршум - в гърдите. Двадесет и читирима от войниците не са стреляли в него... Един е стрелял.
Генерал Владимир Заимов е пряко свързан с Шуменския гарнизон и със Шумен. От началото на 1927 до края на 1929 г. като полковник той е командир на 5-о артилерийско отделение (5-и арт. полк). По негова инициатива и ръководство се изгражда уникален паметник-чешма на загиналите във войните 388 шуменски артилеристи. Заимов лично го открива на 6 май 1929 г., паметникът и днес е като жива реликва от онова време. През 1934-1935 г. той отново е в Шумен, вече като командир на 4-а пехотна Преславска дивизия. Тук на 6 май 1935 г. получава генералското звание и назначение за инспектор на артилерията.
Шуменци почитат делото на генерал Владимир Заимов. На негово име е назовен един шуменски квартал. Паметна плоча в негова чест е поставена на дома, в който е живял, както и във Военния клуб, където е работил и временно обитавал неговия хотел. Според традициите от миналото и съгласно "Устав за вътрешна служба", в спалното помещение на една от батареите на Военното артилерийско училище за генерал Заимов се урежда "почетно легло". Много по-рано - на 1 юни 1947 г., в центъра на града, пред входа на Военния клуб, е издигнат великолепен бюст-паметник с неговия образ.
* * * 
Днес паметната плоча във Военния клуб я няма - била "паднала и се счупила"; няма го и почетното легло; името на квартала вече не се споменава; пред замърсения паметник не се виждат цветя. Те не бяха поднесени дори в Деня на храбростта - 6 май т. г., понеже... венците били в нарушение на военния ритуал!?
...Налага се, за срам на народа ни, и сега, през 2012 г., на висок глас да повторим горещия призив на радио Москва от 1 юни 1942 г.: "Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов".