Българчетата са под средното ниво в уменията да работят в екип

Учениците ни имат желание и мотивация да решават проблеми в екип, но уменията им са под средните. Това показват резултатите от модула по темата "Решаване на проблеми в сътрудничество" на международната програмата на ОИСР за оценяване на учениците PISA. Тестовете бяха проведени през 2015 г. сред над 500 хил. ученици на 15-16 г. (девети клас), но резултатите от този модул бяха огласени вчера. А другите три модула - за уменията в четенето, природните науки и математиката, бяха съобщени в края на миналата година. Те предизвикаха силно брожение в България, защото се оказа, че 38% от учениците ни са функционално неграмотни - т.е. четат текстове, но не ги разбират.
Модулът за сътрудничеството оценява дали учениците умеят да участват в екип с един или повече партньори за решаване на даден проблем. Оценяват се не знания, а умението да се използват знанията за решаване на възникнал проблем съвместно с партньори, обясни д-р Светла Петрова, завеждащ отдела за анализи в Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование към МОН. В този модул участват деца от 51 държави и региони, сред които са и 6000 ученици от България. Оценяването е по скала от 0 до 1000 точки, като средният резултат на държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 500 точки. Спрямо тази средна стойност се класират резултатите на учениците от всички участвали държави.     
С най-добри резултати, както и при другите три модула, са учениците от Сингапур (561 т.), Япония (552 т.) и Хон Конг - Китай (541 т.). Българските ученици са постигнали 444 точки и се нареждат сред връстниците си от 25 страни, които имат резултат под средния. Неприятното е, че те са последни сред учениците от европейските държави, участвали в този модул на PISA. Най-зле са се представили участниците от Тунис (382 т.).
Има големи разлики в резултатите както между държавите, така и вътре в самите тях, посочи Светла Петрова. При българските участници най-лошият индивидуален резултат е 316 .т., най-добрият - 570 т. Големи разлики има и между момичета и момчета - младите дами показват по-големи умения да работят в екип и да управляват конфликти в него, ако се появят такива. Разликата в резултатите на двата пола при българчетата е 32 т., при връстниците им в ОИСР е 29 т. Момичетата ценят по-високо отношенията си с роднини, връстници и приятели, но пък момчетата ценят по-високо екипната работа, уточни Светла Петрова. Същото тенденция бе отбелязана неотдавна и при резултатите от международно изследване за гражданската активност на учениците.
49% от българските ученици (28% в ОИСР) могат да се справят само с най-елементарните задачи за решаване на проблеми - способни са да намират информация и да следват предварително разработен план. Други 49% от учениците (64% в ОИСР) се справят със средно трудните задачи - постигат високо ниво на сътрудничество с партньорите и могат да се разберат с тях за начина на действие към целта, разпределят ролите на участниците в екипа. Само 2% от българските ученици обаче (8% в ОИСР) решават най-сложните задачи, които изискват високо ниво на сътрудничество, показва изследването. Те се съобразяват с конкретни условия и наблюдават прогреса на участниците за постигане на целта. Могат успешно да преодолеят разногласията в екипа.
Показателно е, че 45% от нашите деца посочват, че са пропуснали цял един ден в училище в последните две седмици преди теста и техните резултати са с 26 т. по-ниски. В ОИСР делът на "кръшкачите" е 20%. Ученици, които са били обект на тормоз в училище, показват с 18 точки по-нисък резултат от останалите.
Уменията за решаване на проблеми трябва да се формират целенасочено в обучението по всички учебни предмети и това да бъде отразено в учебните програми и квалификационните умения на учителите, посочи Светла Петрова. Учениците, които имат по-добри взаимоотношения с родители, връстници и учители, показват по-високи резултати, както и тези, които посочват, че учителите справедливо оценяват усилията и постиженията им, посочи тя. Конструктивните взаимоотношения между педагози и ученици допринасят за по-висок резултат на модула. 
Самите задачи представляват ситуации, в които ученикът, който стои пред компютър, взаимодейства с един или двама или повече виртуални партньори - чрез чат или имейли. Участниците си разменят съобщения по поставената цел и начин на постигането й, а ученикът трябва да избере измежду 4 предварително зададени възможности при всеки въпрос на "отсрещната страна". Отговорите на виртуалните партньори зависят от избора, който е направил ученикът. Национални образователни системи, които развиват умение за мислене над получените знания, показват по-високи резултати във всички области, обобщи Петрова. Учениците ни имат нагласа да работят в екип, трябва да ги учим как да правят това, подчерта тя.   
 


Светла Петрова (вляво), началник отдела за анализи в Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование, и Неда Кристанова, директор на центъра, представиха вчера резултатите от PISA
Снимка БГНЕС