Балансираните новини - стълб на демокрацията

Познатите от десетилетия проблеми на журналистиката и новите предизвикателства, които се появяват с напредването на технологиите, бяха акцент в най-голямото за годината медийно събитие у нас. София, благодарение на БТА и генералния й директор Максим Минчев, бе домакин на Шестия световен конгрес на информационните агенции, който се проведе от 13 до 15 юни. Балансираните новини са основният стълб на съвременното демократично общество, заяви при откриването на форума Петер Кропш, изпълнителен директор на DPA и президент на Европейския алианс на информационните агенции (EANA). Думите му видимо срещнаха одобрението на стотиците гости.
Кропш наблегна на необходимостта медиите да бъдат независими както от държавата, така и от трети страни. Според него институциите се опитват да прескочат журналистите, като използват социалните платформи, а много собственици на медии са силно обвързани политически или икономически. Моделите на собственост и финансирането на агенциите предизвикаха сериозен интерес. Южноафриканската ANA e част от холдингова компания, в която влизат няколко медийни организации. През 2010 г. шведската ТТ е имала няколко собственици, които започнали да изкупуват дяловете си един от друг. В момента те са трима, но се очаква скоро да остане само един. "За да успее една агенция, тя трябва да е свободна. Това може да стане чрез финансова свобода, а тя се постига, като ние сами си генерираме печалба", подчерта Йонас Ериксон от ТТ. Хемпи Праджуди от Antara заяви, че получават около 35-процентна субсидия от индийското правителство. Медията генерира около 45% от приходите си в партньорство с Ройтерс и Блумбърг. Останалото финансиране идва от партньорства с медийни компании и фирми за анализ на данни, създаване на съдържание и разпространение на информация.  51% от португалската LUSA са под контрола на правителството, а останалите са притежание на инвеститори. Малко над 1/3 от приходите й са от информационни услуги, десет процента са от  банки и частни институции, а основното финансиране е от медийни клиенти, обясни изпълнителният й директор Николау Сантош.
Клайв Маршал от Великобритания отбеляза, че проблемите на информационните агенции са се увеличили допълнително заради спада при продажбите на вестници и апетита към социалните медии. Според него сериозен проблем е тенденциозната дезинформация, която опитва да подкопае имиджа на цели държави. Фалшивите новини бяха подробно разисквани във втория ден от форума. Модератор на темата бе д-р Фарид Аяр, генерален секретар на Федерацията на арабските информационни агенции FANA. Присъстващите се обединиха около тезата, че медиите не могат сами и поотделно да се преборят с дезинформацията. Томас Кент, лектор в Колумбийския университет в САЩ, препоръча агенциите да сформират свои екипи за бързо реагиране срещу фалшивите новини. Чуха се и други идеи - разработване на проекти за медийна грамотност и обучение как да се проверява достоверността на информацията, подготовка на кадри, които не само проверяват фактите, но и възпират колеги да публикуват неверни новини.
Михаил Гусман от ТАСС бе модератор на частта, в която бе обсъдено дали изкуственият интелект би могъл да измести човешкия фактор в подготовката и предаването на новините. Делегатите на конгреса сметнаха, че новата технология ще улесни работата на журналистите. Пионери очаквано се оказаха китайците- от няколко месеца агенция Синхуа вече използва компютърно генерирани образи на реални говорители за емисиите си на китайски, английски и руски език. В София беше представен и руският виртуален водещ Лиза, а в НДК бе и нейният реален прототип, за да се направи съпоставка. Разработка на Лиза е "пусната" в Санкт Петербург миналия месец. В дискусията бе подчертано, че изкуственият интелект се основава на човешката интелигентност, а тя не може да бъде постигната с обикновена автоматизация. Контролът е много важен при използването на технологиите, обединиха се участниците във форума.