"Баланчин и Фарел" - естетичен хореографски празник

Ана Александрова

С подчертан интерес културната ни общественост посрещна новия спектакъл на Софийската опера и балет, озаглавен "Баланчин и Фарел - американски балет за България". Първата творба от богатата програма е "Степинг стоунс" по музика на Джон Тауър - изключително произведение, създадено от хореографката Катрин Поузин. Увлича и зашеметява новаторският танцов изказ, многопосочно разкриващ човешката душевност в нейните сложни взаимоотношения. В изявление в София, цитирано в ДУМА, хореавторката признава, че обожава класическия танц, но колко многобагрено като мисъл и форма в своите находчиви търсения ползва тя езиковите средства. Овладяла навярно и всички възможни танцови школи, Катрин Поузин твори необичайни по своята фантазност танцови знаци и пластични комбинации метафори - един очароващ мит, илюстриращ многополюсните прояви на съвременната личност. Хореографската естетика е прощудирана от балетния състав благодарение съавторството на постановчика-репетитор Жерар Чарлз. Постигнат с въздействието си естетичен празник, сочещ бъдещите насоки в развитието на танцовото изкуство. И изключително високото художествено танцово майсторство, достигнато от националния ни балет.
Всемирно прочутият "Агон" на Игор Стравински и Джордж Баланчин бе изпълнен от трупата на Сюзан Фарел. Възпитаникът на руското балетно изкуство Георгий Милитонович Баланчивадзе, превърнал се по време на многолетното си странстване из Европа и Америка в обожествяван Първомайстор, търси в творбите си зримата игра на формата, за да разкрие душевния свят на човешката личност чрез визуализиране на всички и всякакви възможни нюанси. Неговият огромен талант предизвиква шумния световен възторг. "Когато гледам "Агон" на Баланчин - пише композиторът Килмайер, - придобивам душевно богатство, което може да ми даде единствено движението. В изчистената видима променливост и в нейната неограниченост проявява възхитителното си майсторство, заличаващо границата между солисти и ансамбъл великият маестро. Баланчин разкрива душевния свят на човешката личност във всички нейни измерения, предизвикващ спонтанната си прослава в целокупния танцов свят. Музиката и драматургията, неразривно свързани в съвършени танцови проекции, завладяващи и очертаващи самобитния почерк на Баланчин, бяха поднесени под диригентството на Лейф Бяланд чрез интерпретацията на гостуващата американска трупа на Сюзан Фарел, но не бе достигнат градусът на великолепното внушение, осъществено от интерпретацията на родния ни балетен състав. "Агон" бе предшестван от "Дивертименто брилянт" - откъс от вече загубено Баланчиново произведение по музика на Глинка, изпълнено в съпровод на даровития пианист Георги Черкин.
Реализацията на спектакъла става по идея на Сара-Нора Кръстева, ръководителка на балетния състав в Софийската опера и балет - примабалерина, владееща майсторството да превръща и най-сложните виртуозни трикове във вдъхновен танц, в естествено средство за изразяване на човешките мисли и емоции. Под нейно ръководство вече са осъществени успешни задгранични турнета на балетния колектив, доведена бе до успешен край и дългогодишната борба за навременното пенсиониране на застаряващите балетни артисти, една победа, обуславяща навлизането в състава на млади, високопрофесионални дарования. Инициатива на Сара-Нора е както осъщественото гостуване на американската трупа, така и първата хореавторска изява на нейния юношески партньор от Московския балетен конкурс (1997 г.) Момчил Младенов, днес артист от трупата на Сюзан Фарел. И така, световноизвестната рапсодия "Вардар" на именития български композитор Панчо Владигеров, открила нов етап в развоя на българския симфонизъм с богатството на идейно-емоционалното си съдържание, се появи като танцова творба, онасловена "Сюита Вардар". Богатството на идейно-емоционалното й съдържание, дълбоката й народностна същност и безупречна художествена форма са отлична основа за танцово претворяване. Обясним е изборът на Момчил Младенов за неговата първа хореотворческа изява.
Преди години Първосъздателят на българския балет Анастас Петров бе завещал: "Какво можем да дадем на световната хореография, освен нашите пластични видения в областта на родната танцова драматургия?" И в своя исторически път българският балетен театър сътвори не един внушителен успех. Да изброяваме ли? "Змей и Яна" на Христо и Здравко Манолови, в хореография на Анастас Петров, "Нестинарка" на Марин Големинов и Нина Кираджиева, "Апокалипсис" на Васил Казанджиев и Петър Луканов, "Козият рог" на Кюркчийски и Луканов, "Сянката" на Текелиев и Маргарита Арнаудова, "Панаир в София" на Жул Леви и Богдан Ковачев... Можем да прибавим и световно нашумелите спектакли на Нешка Робева, съчетаващи елементи от художествената гимнастика и българските народни танци...
И ето, на първата ни балетна сцена, макар че тя не е експериментална, даровитият танцьор получава възможност за хореотворческото си осъществяване, с претворяването на рапсодия "Вардар", превърната в танцова сюита. И напразно бихме дирили отговор на въпросите: Хореографският рисунък очертава ли вълнуващата сфера на вековни народностни тежнения? Превъплътена ли е българската душевност в хореографското платно? Или може би са разкрити вълненията на съвременната личност, излъчващи богатство от светоусещания? Постига ли се най-сетне родна атмосфера в танцовото претворяване на това изконно българско произведение? Отговорът, поне за мен, е незадоволителен. Наистина, изразена е известна изобретателност в танцово-пластичния наплив на ансамбловите изяви, но те не носят автентична българска образност. Находчивостта на хореавтора се насочва към създаването на персонифицираните символни образи на Мъдростта, Любовта, Вярата и Надеждата, обаче те се смесват с народа, без да го поведат внушително към победен исторически път. Липсва убедителност в танцовото олицетворяване на народностната душевност в нейния безспирен устрем към възвишеност. И над протичащата смесица от конкретна и абстрактна изразност, "оживяват" сценографските изображения на разлистващото се в декора дърво и на широко усмихващо се слънце, напомнящи на зрителя умилението, радващо при контакта с наивитета на детското творчество! Хрумването на Момчил Младенов за тези сценографски метаморфози навярно обяснява и желанието му да изпише името си на четири места в програмката - освен като хореограф, и като сътворец на сценографията, костюмографията и осветлението - едно съучастие, логично при постановката на всяка сценична творба!
Майсторството на оркестровата интерпретация под ръководството на диригента Борис Спасов извисява внушението на симфоничната поема "Вардар", представена в съпровод и на талантливия пианист Георги Черкин. С висок професионализъм солистите и ансамбълът на балетния състав интерпретираха хореографския опит на Момчил Младенов.
И ако трябва в заключение да дадем оценка за цялостната програма на "Баланчин и Фарел - американски балет за България", спектакъл, подкрепен от фондация "Америка за България" - то тя е положителна.