Бал за великия музей

Елена Яковлева

Ермитажът отпразнува своята 250-годишнина. В света има само два такива великолепни стари музея - Ермитажът и Британският музей. Нашата колекция от шедьоври на изобразителното изкуство отдавна се възприема света като най-великолепната. Целта на Екатерина Велика - с колекцията на Ермитажа да създаде образ на могъща държава, способна да съперничи с блясъка на културата си с други държави в Европа, беше напълно постигната.
Как Ермитажът обобщи своята 250-годишна история и как си представя бъдещето, разказа директорът му Михаил Пиотровски.

- 250 години е сериозна дата. Освен чувството на гордост и тържественост, какво изпитва Ермитажът? Пред кого и за какво се отчита?
- Опитвам се на всичките си речи да давам заглавия. Едно от тях е "Отчет пред света Екатерина". Ние всяка година се отчитаме пред небесната покровителка на нашата основателка, пред самата основателка - Екатерина Велика. Ермитажът преди всичко е заслуга на бащите. Заслуга на предците ни, изградили този музей и развивали го. От височината на 250 г. много ясно се вижда развитието на музея - и по степента на достъпност на колекциите му, и по прехода от частна императорска галерия към представителна галерия, след това към музей, отворен частично, по-късно към музей, отворен за всички, и накрая - към енциклопедичен музей.
Питайки се достойни ли сме за нашите предци, ние сме длъжни особено да рапортуваме какво сме направили през последните 25 години (приблизително толкова работим в музея колегите ми и аз).
- Постсъветският период - 25 г. от 250 - е десета част от историята. И какво е направено?
- Смятам, че най-важното е преодоляването на положението на разруха и пълно неуважение към музея. Всякакво неуважение - и обществено, и журналистическо, и политическо. При това го преодолявахме в доста "агресивен" настъпателен маниер. През тези трудни години ние буквално мизерствахме, но при това се държахме така, като че ли всичко ни е наред. Ние нямаме бюджет, а разговаряхме за създаване на филиали в Лондон и Амстердам.
И с поведението си обяснявахме на всички наоколо как трябва да се живее. Преди всичко с ритници да се гонят тези, които препоръчваха да разпродадем колекциите, за да оправим нещата... А колекциите не само ги запазихме, но и ги увеличихме...
Положението обаче беше толкова критично, че Ермитажът можеше и да изчезне през последните 25 години. Той обаче не просто оцеля, но и постигна неговата обществена роля да е по-висока, отколкото по съветско време. Тогава се гордееха с Ермитажа, и толкова. А ние днес имаме правото да настояваме, че Ермитажът е своего рода еталон. Образец на това как обществото трябва да живее и да се оценява.
Днес Ермитажът е глобален енциклопедичен музей, присъстващ в целия свят. И нас оттам вече не могат да ни изгонят! Ермитажът навсякъде носи Русия и служи като много важен културен мост. И освен това се появява наша нова мисия - да запазим културните връзки.
Когато нямахме пари (а всичко наоколо се измерваше в пари), се рушеше прочутият ермитажен дух, ермитажните традиции. Но ние ги възстановявахме, запазвахме. Запазихме например ермитажната наука. Всичко ново създавахме със собствени сили.
Днес не се страхуваме от нищо ново. Но и не губим нищо ценно от старото. Неслучайно ние оставаме най-консервативният музей в света с пълен набор най-нови технологии.
- Какви ще са следващите 50 г. на Ермитажа?
- Смятам, че ние вече достатъчно се разширихме - динамичната система от нашите музеи-сателити в страната и в целия свят ще работи и не е необходимо да продължим да се разширяваме. Основните промени в бъдеще ще бъдат свързани по-скоро с попълване на колекциите. И трябва да се намерят правилните ходове за попълването. Пример в това отношение може да бъде отново Екатерина Велика. Тя майсторски е откривала най-добрите колекции и с лекота намирала пари за тях.
- Кой период в 250-годишната история на Ермитажа е бил най-труден?
- Смятам, че най-страшен е бил периодът на войната. Под заплаха тогава е била не само колекцията, Ермитажът е можел да загине като културен институт. Ако градът беше превзет, музеят е трябвало да бъде унищожен. И световната, и руската култура щяха да загубят много.
- А кой период е бил най-щастлив?
- Смятам, че всичките периоди на живота си Ермитажът се е опитвал да ги направи периоди на разцвет. За това са помагали и императори, купуващи картини, и колекционери, и журналисти. Съчетанието на инициативите на тези, които работят в музея, с инициативите на наши приятели и с инициативите на властите дава нещо необикновено на всеки период от историята на Ермитажа.

В Ермитажа се съхраняват над 3 млн. произведения на изкуството от цял свят

Днес Ермитажът е глобален енциклопедичен музей, присъстващ в целия свят, подчертава директорът му Михаил Пиотровски

Над възстановяването на прекрасната "Даная" на Рембранд 12 години се трудила цяла бригада