Бакалски сметки за Конституцията

Конституцията трябва да се спазва, но и да се уважава. Абсолютно вярно е обаче и това, че Конституцията не е свещена крава и може да се променя. Страшното в българския вариант е, че в последните малко повече от десетина години идеите и опитите за ремонт на основния закон са в най-добрия вариант дъвка за политиците, а в най-лошия - разменна монета за политически пазарлък. И този път ли ще е така? По всичко личи, че да.
Предложенията за промени в Конституцията еволюираха във времето. И ако някой, дори и вносителите, може точно да ви обясни какво остана от първоначалния вариант, какво ще бъде гласувано в пленарна зала днес, какво ще остане от "яйцето" най-накрая и най-вече - ще има ли и каква каква ще е реалната полза за хората, с право заслужава овации.

Ръкопляскане няма

И причините са много. Между погалванията на три папи, въртенето на поредните записи от клоаката на съдебната система, гномските и ченгеджийски телевизионни изпълнения, заявките за харакири и исканите министерски глави текстовете от Конституцията минаха през комисия и стигнаха пак до пленарна зала за второ гласуване. Почти тихомълком, без сериозна обществена дискусия, без обществена реакция, а уж темата е повече от болна. Ненареформиралата се съдебна система е обект на щенията отново.
След като през септември със 184 гласа "за" - на депутатите от ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, БДЦ и "Атака", бяха приети на първо четене промените в Конституцията, работата по основния закон тръгна уж по бързата писта. Заговори се за "исторически компромис". Само дето в крайна сметка се оказа, че не остана кой да подкрепи съдебната реформа.
Промените на практика ще се ограничат до разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две в сегашния му състав, както сочат предварителните нагласи. Очаква се днес проектът да влезе за гласуване и за да мине, трябват поне 160 гласа. Заседанието във временната парламентарна комисия в края на миналата седмица показа какво може да се очаква. След пазарлък (АБВ открито признаха за такъв) мина поправка в полза на прокуратурата - изравни се броят на избраните от прокуратурата и от парламента в бъдещата прокурорска квота. Според реформаторите това означава пак неограничена власт на главния прокурор. Първоначалната идея бе избраните от парламента да са с един повече. Затова и гребенът на Радан Кънев клюмна, въпреки че изрази вяла надежда в пленарна зала да се случи обратното. Едва ли.
Комисията прие изборът на парламентарната квота във ВСС да става с квалифицирано мнозинство от 2/3. Което на практика означава, че без гласовете на ДПС няма да може да мине който и да било кандидат.
Идеята за явно гласуване във ВСС претърпя провал. Независимо от обещанието на АБВ, че ако се приеме промяната за прокурорската квота, те ще подкрепят явното гласуване. Което означава, че

вратичката за пазарлъци

и договорки остава отворена.
Защо промените в Конституцията претърпяха метаморфоза, е мистерия. Дали има сделка и каква е тя, сигурно ще стане ясно след време - я някой ще се изпусне, я някой запис ще пусне. Важен е моментът, в който въпросът влиза в парламента. Явно предстоящият доклад на Брюксел кара управляващите да имитират дейност, от която няма да загубят позиции, но привидно ще замажат очите на Европа, че нещо правят. В този смисъл - защо да не се даде морков на ДПС, пък времето ще покаже. Морковът е и за АБВ, които също са в разкрачено положение - хем участват в правителството, хем в последния момент оттеглиха подкрепата си за промените в Конституцията и се оказаха партньори на ДПС в техния вариант.
С промените, които се предлагат, ще се подобри ли нещо? Какво искат хората - справедлив и бърз съдебен процес, ефективно правосъдие. Или простичко - присъда за всяко престъпление, наказание за всяко прегрешение. Точно тези промени, които толкова тревожат политиците, които ги карат да събират и изваждат, да нагласят и пресмятат, да калкулират "наши" и "ваши", няма да гарантират това, което иска и очаква народът. Защото става въпрос за

банална аритметика кой ще дърпа юздите

на съдебната власт - реформаторите, ГЕРБ или ДПС. Или ще си разделят порциите.
По всичко личи, че засега вариантът на ДПС минава по лайсната и измества реформаторските напъни. А те, пусто, са толкоз големи (нека не се лъжем - има за какво да искат да дърпат юздите в съдебната система), че ако се разминат с тях, като нищо ще отърват част от коалиционното участие. И това обаче не е голяма болка. Може да се стигне до разцепление на управляващата коалиция, предупредиха вкупом социолози и наблюдатели. Като заплаха ли да го приемаме? Или като обективна реалност. Реформаторите не са чак толкова единни. На мястото на едно разсърдено министърче ще цъфне друго. Пак от т.нар. Реформаторски блок. На Бойко Борисов му дреме на шлифера какво става в дворчето на Радан, Меглена и сие. Колкото по-разделени, толкова по-управляеми. А и "балансиращата" позиция на ДПС не е за изпускане. Засега от Движението са доволни от последния развой на събитията около промените в Конституцията. Текстовете им гарантират ролята и мястото, което според тях им се полага. Не можа да скрие задоволството си от последното решение на парламентарната комисия и главният прокурор Сотир Цацаров. Е, според този вариант неговата роля остава водеща.
Бойко Борисов гледа сеира на всички. Той така и не е взел сериозно отношение по реформата в съдебната система, освен клишетата, които изрича. Комисията не одобри повечето от тях, но той дори не обръща внимание на това. Дори и по същество Борисов не е коментирал записите на "каките". В края на седмицата премиерът похвали главния прокурор и нападна реформаторите чрез правосъдния министър Христо Иванов. Бойко Борисов така и не е дал ясен сигнал застава ли зад правосъдния министър на реформаторите или е готов да го захвърли на бунището. Щото, както рече Той,

"...и без петел се съмва"

Дни наред в медиите се въртят куп имена на потенциални съдебни министри, което не означава, че премиерът вече е срещнал някой от тях на междуселския път. Просто и това е част от аранжировката.
Горе-долу седмица преди гласуването на първо четене на промените в Конституцията Радан Кънев бе цитиран да казва: "Ако има отстъпление от конституционните промени, в които РБ направи максималния допустим компромис след много тежки преговори през юли, ще напусна мнозинството, коалицията и партията си и моето решение може би ще изпревари партийното решение." Кънев беше категоричен, че всеки опит за нарушаване на постигнатите споразумения ще означава край на неговия ангажимент към управляващата коалиция.
Дали обещанието остава е въпрос на конюнктура и изпълнението му няма да накриви шапката никому. Реформаторският блок няма да напуска коалиционното управление, ако в сряда НС не приеме предложените от нас промени в Конституцията, заяви вчера депутатът от РБ и председател на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов. Реформаторите нямали никакви интереси да клатят кабинета, рече той.
Да се върнем в началото. Ще решат ли предложените промени в Конституцията основния проблем? От всичко казано дотук - не, не и не!
Що се отнася до заканите на Радан Кънев и неговия кръг, до заклинанията и прокобите на куп наблюдатели, първо, на Борисов му писна от екшъните, в които го замесват реформаторите и техните пионки. Второ, на него му е все едно кой ще играе ролята на балансьор, ако постига крайните си цели. Трето, никога не е за изпускане възможността да бъдат наритани нечии з..., които си въобразяват, че само те са прави и преди, и сега, и завинаги. Това, последното, го намекна и главният прокурор Сотир Цацаров. Който, да не забравяме от един разговор, Борисов и Цветанов си го харесаха и избраха.
Четвърто, кое му е лошото на сегашното положение в съдебната власт специално за ДПС и ГЕРБ? Борисов си говори по телефона и в хола с магистрати, възлага им поръчки и ги държи изкъсо. Все му е тая какво решава някой в парламента, в крайна сметка се случва така, както е казал. Цветан Цветанов, също като Борисов, няма проблем със съдебната система. Може и да го разхождат по съдилищата, но реално в България има

двама доказано чисти политици

- той и Христо Бисеров. Та, на ДПС какъв да им е проблемът със съдебната власт?
Ама какво ще гласува парламентът днес? Каквото и да гласува, резултатът ще е без значение за обикновените хора.
Ако парламентът се върне и одобри първоначалния проект, за да се случи подобие на реформа, трябва да се променя Законът за съдебната власт. А там има ключови въпроси, по които исторически компромис е невъзможен. Ако конституционните промени не съберат 160 гласа днес, на практика това ще е ясен знак, че правосъдният министър Христо Иванов е бламиран. Евентуалното му напускане на поста ще отвори криза в реформаторската коалиция. На кого му пука за това? И без това изкуствено създадената групичка няма шанс за изява по друго време, освен сега. Трудно ще пусне кокала напълно, защото шансовете за бъдещ успех са колкото върхът на игла.
Ако поправките минат, ни очаква нов цикъл на пазарлъци, договорки, бакалски сметки, изчисления, грозни публични атаки.
Като нищо накрая ще чуем, че искрено са искали да стане по-добре, но в крайна сметка се е получило същото. А виновните? Вече ги знаете по-добре и от нас.