Back to Russia

Юрий Медведев

Днес ръководството на Русия сериозно се надява съотечествениците ни учени, които са постигнали сериозни успехи в световната наука, да се завърнат в родината. Засега обаче броят на такива ентусиасти може да се преброи на пръстите на едната ръка.
Сред тях е американският професор, биологът Константин Северинов, който преди няколко години се завърна в Русия ("Русия-България" публикува очерк за него). Какъв е неговият опит? Ще има ли последователи? За това ученият разказа пред "Российская газета":
- Когато давахте за нашия вестник интервю, на въпроса защо се върнахте? вие отговорихте така: "В Америка достигнаха предела на мечтанията на всеки учен, който отива там, станах професор. А дали ще мога да правя наука в Русия? Това е предизвикателство пред самия себе си". Какво бихте казали днес? Не съжалявате ли?
- В никакъв случай. Разбирате ли, животът на американския професор е много тих и спокоен. Аз знам какво ще има утре и вдругиден, след месец, година, две. Удобно? Без съмнение. В Америка имам лаборатория и там всичко е толкова подредено и сработено, че мога да си позволя да я оставя да работи самостоятелно дълго време. Разбира се, периодично я навестявам и, така да се каже, сверявам часовника. Но докато съм млад, ми се иска да се изпробвам и в друга ситуация. И Русия ми предоставя тази възможност. Тук е друга динамиката, а най-важното - откриват се нови възможности да се реализирам. Ще се учудите, но много от това, което е днес моят живот, в Америка е просто невъзможно.
- Е, защо? Там просто е невъзможно да си представиш проблемите, които трябва да преодолява руският учен. Но най-продуктивната възраст в науката бързо преминава, а вие губите доста сили в битка с нашата бюрокрация. Струва ли си?
- Струва си. В Америка науката е организирана почти идеално, в нея е изключително трудно нещо да се промени, а и, общо взето, не е необходимо. Затова американският професор живее в много тясна професионална ниша. В Русия "сградата" на съвременната наука и образование тепърва се строи. Харесва ми да участвам в това, а не само да се занимавам с чиста наука. Струва ми се, че така човек става по-голям, отколкото е всъщност.
- Китайците казват: не дай Бог, да живееш във времена на промени. Сред сполучилите на Запад наши учени не се забелязват желаещи да последват примера ви...
- Смятайте, че това е моя лична странност. Не се наемам да препоръчвам опита си на никой друг, но на мен лично този живот ми харесва.
- А какво можете да направите вие лично, за да промените нещата днес в науката ни, освен, разбира се, да ги критикувате?
- Там е работата, че мога да направя доста. Например в МГУ (Московския държавен университет - бел.прев.) на практика благодарение на личните ми връзки успяхме да организираме нов учебен курс, в Америка това би било доста по-трудно. Ние сега разработваме програми за изпреварващо образование по биология. С подкрепата на благотворителния фонд "Династия" и "Роснано" започнахме курсове, където водещи специалисти се занимават с обучение на бъдещи кадри за програмата "Фарма-2020". Надявам се това да помогне да се промени ситуацията в руската биомедицина.
Освен това аз участвах в подготовката на програмата за привличане на водещи световни учени в руските висши учебни заведения. Много от съотечествениците, в това число и спечелили в този конкурс, научиха за пръв път от мен за мегасубсидиите. Между другото даваните на всеки от тях пет милиона долара, дори според западните мерки са доста прилични пари.
- Те се дават за две години, при условие, че поканеният учен ще работи в Русия не по-малко от четири месеца в годината. Скептиците твърдят, че за такъв срок не може да се изгради лаборатория на световно ниво. Някои са още по-твърди: целта на пришълците ще е да се облажат с пари...
- Смятам, че водещият учен трябва да работи в Русия не четири, а шест и дори осем месеца в годината. Именно това доказвах в министерството на образованието и науката, когато се обсъждаха условията за имигрантите. Съгласен съм, че за две години не може да се създаде лаборатория от нулата, не може да се подготви дори един аспирант. Но това съвсем не е повод да се критикува програмата. Да не забравяме, че новата лаборатория има своя вътрешна логика и тя започва да диктува на завеждащия своите правила за поведение. Представете си, че сте решили да загубите две години от живота си, да вложите много сили, знания и емоции. Нима в продължение на 2 г. ще броите дните на 3-те месеца и 29-те дни, а след това ще си заминете? Съмнявам се. Просто няма да можете да захвърлите всичко, та това е вашият живот.
Колкото до тези, които се надяват да "се облажат", това са глупости. Сред 40-те победители в конкурса огромната част са учени със световна известност. Много трудно е да я спечелиш, а много лесно е да я изгубиш. Репутацията е по-скъпа от парите. Разбира се, не всички създадени лаборатории ще са успешни. Причините могат да бъдат най-различни, в Русия все пак това е първи опит. И много зависи от самите вузове, доколко готови ще са те да работят на световно ниво.
- Вие самият не успяхте да спечелите този конкурс. Това също ли говори за високото му ниво?
- То наистина е високо. Сред победителите биолози има учени със световна известност. Но в същото време някои не по-малко авторитетни не успяха да минат. Може би една от причините бе недостатъчното време за подготовка на заявките.
- Моята заявка от самото начало имаше малко шансове.
- А вие успяхте ли за пет години да създадете в Русия силна лаборатория?
- Един от критериите за успех са статиите в известни списания. От Русия ние публикуваме по 3-4 статии годишно, при това първи сред авторите са имената на мои аспиранти. А последен в списъка съм аз. Но аз съм отговорен, ако в статията нещо е невярно.
- Казано с други думи - името ви е "локомотив" за публикации?
- В определена степен това е така. Но въпросът не е в името. Аз знам как трябва да се пишат статиите, за да се увеличат шансовете за публикуване. Далеч не всички статии обаче минават от първия път. И тогава се налага да се общува с редактора и рецензентите. Тук също имам богат опит. С други думи - публикациите са технология, дори може да се каже изкуство. На него трябва да се учиш. Аз преподавам и тази наука на своите аспиранти, тя ще им бъде необходима в бъдеще.
- Те молят ли ви за препоръки за западни университети?
- Разбира се. От осем мои аспиранти, защитили дисертации, в Русия останаха двама, другите заминаха. Работят в университета в Йейл, в Харвард, в националните институти за здраве в САЩ, в Имперския колеж в Лондон. И това е нормално, те нямаше за какво да остават при мен. Младите учени трябва да продължат да израстват в други научни центрове. Тази система отдавна е приета на Запад, и тя е много ефективна за изграждането на независими учени.
- Казано иначе - вие спомагате "изтичането на мозъци" от Русия?
- Въпросът е неправилно адресиран. Моята задача е да правя наука в Русия и да подготвям кадри на световно ниво. Какво ще стане с тях след това - това е проблем на организацията на родната ни наука. Например дори и да исках да ги оставя всички тук, не бих успял. В институтите няма щат. Всъщност младите учени няма къде да отидат. И най-важното - в Русия младият учен на практика няма шанс да получи своя лаборатория, за да провежда самостоятелна работа, например развивайки темата на дисертацията си. Ако е късметлия, може някой ден да стане завеждащ лаборатория. Но дори и тогава той няма да успее да оборудва лабораторията така, както иска, а ще получи старите "играчки" на предишния началник и ще наследи старите сътрудници. В САЩ системата е съвършено друга, там младите хора, спечелили конкурси, получават големи пари за изграждане на нова лаборатория, от нулата.
Във всички големи държави преминаха към системата на субсидии. Тя позволява да се подкрепят силните, а не да се пръскат пари наляво и надясно - на всички поравно. А именно така живее днес руската наука. Ние имаме прекрасни учени, но техният КПД е доста по-нисък, отколкото на колегите им на Запад. Разбира се, трябва да се увеличава финансирането на науката, но ефективността едва ли ще нарасне. Необходими са сериозни промени.
- Въпреки критиката ви финансирането на работата ви тук дори е по-голямо, отколкото в САЩ: един милион долара за една година срещу 700 хиляди в Америка. Значи не всичко е така лошо?
- И в Русия, и в Америка ние съществуваме благодарение на субсидиите. Но дори като я спечели, руският учен няма никаква сигурност, че ще получи парите навреме. Често се случва да нямаме пари през по-голямата част на годината, а после да харчим на практика всичко през ноември-декември. Иначе парите изобщо ще пропаднат. Затова се налага да участваме в десетки най-различни конкурси, за да се застраховаме от подобни стресове. Всичко това е много неефективно.