Баба Яга Митрофанова

Градската нежна либерална прослойка в последните дни сякаш забрави за твърде далечния Владимир Путин. Вече има ново чудовище, с което се плашат в беззвездните нощи, когато луната е огромна, пълна и кървава - Елеонора Митрофанова. Има нов любим виртуален спорт в социалните мрежи - коя от най-чистите, светли, изящни, прекрасни, феноменални и извисени съвести ще се окаже по-обидена от руската посланичка. Прочетох десетки есета как българската държава трябва веднага да депортира руската дипломатка, да й затръшне вратата и повече да не я допусне до софийските веган пекарни. Един от най-възмутените се оказа драскач в "Офнюз", който дори се бил записал доброволец в Украйна - същият мрачен образ пусна снимка на куршум във фейсбук. Едва ли това е изплашило Митрофанова, ако питате мен. Тя добре трябва да е разбрала, че виртуалните кресльовци са точно това, на което приличат - смели клавиатурни воини, които разчитат някой друг да води техните битки.
Длъжен съм да напомня на тези възмутени, фучащи, потресени, разтърсени, ужасени, настръхнали и какво ли още не, че те самите са универсален пример за двойни стандарти. Прочетох изявленията на Митрофанова и не съм сигурен, че това е намеса във вътрешните работи на страната. Виж, спомням си за френския посланик Ксавие дьо Кабан, който системно се правеше на политически анализатор на процесите у нас. Специалист по всичко - от съдебната система до травмите, нанесени от комунизма. Тогава тези, които днес припадат от ужас от изявленията на рускинята, ръкопляскаха с потни длани и виеха гръбнаци пред френското посолство. Толкова са им избирателни възмущенията, че чак смешни.
В последните изявления на Митрофанова обаче има нещо, което ми се иска да коментираме сериозно. Тя каза, че ако не е бил СССР, България щеше да е колкото Софийска област. Колко гняв се изсипа заради тези думи. Представях си авторите - пишат, а веничките им се свиват и издуват все едно са самостоятелна форма на живот.
Имам една лоша новина. Митрофанова точно тук е права. Достатъчно е да извадите протоколите от Парижката конференция през 1949 г. Те са като откровение. На тази конференция англичаните са най-яростните противници на България. Донякъде ги разбирам - все пак наказват фашисткото минало на държава, обявила им война. И тогава, благодарение на сатанизирания днес Вячеслав Молотов, България остава в своите граници. Да, точно СССР ни вади от блатото на виновното минало. Казвайки това, не искам да карам никого да харесва СССР или Митрофанова. Но признаването на исторически факти е въпрос на здрав разум. Останалото е политическо и историческо джендърство, обречено да завърши катастрофално.
Т.е. дотук не виждам Митрофанова да се е опитала да обиди някого. И в двата случая, в които толкова възмути градските съвести, тя изрази своя позиция, а във втория случай дори се опираше на исторически факти.
Но днес да си срещу руската посланичка се счита за особена форма на активна борба. Тя, разбира се, е абсолютно безопасна. Няма нищо по-лесно от това да обявиш една дипломатка за баба Яга и да се опиташ да я сатанизираш медийно или да я заплашваш с куршуми. Трудно ще стане, ако един ден трябва да отговаряш за своите думи. И само за протокола - не заплашвам никого със съд или затвор. Виж, със студ и тъмно - да. Иронията е, че те самите ще са си виновни.