Баба Цанка

Кръстю Берберов

Блокада. Тази смразяваща дума навлезе твърде рано в детството ни заедно с думата "война". Но докато войната беше за нас нещо далечно, което ни докара глада и беднотията, то блокадата беше тук. Неочаквана, страховита, завършваща обикновено с ужасен резултат: трупове на заловени и убити "врагове" на властта, изложени на обществени места за поругание и сплашване. За нещастие едно от тези места беше близо до нашата махала. Ние - децата, ставахме свидетели на отвратителни неща. Това не беше, както сега, част от тв сериал, а една толкова жестока картина, която остави дълбоки следи в детските ни душички.
Тогава нямаше детски площадки и спортни игрища, но имаше улици и сокаци без асфалт, по които рядко минаваше някоя каруца. Имаше наоколо поляни, градини, лозя. Е, имаше и пъдари... Покрай нашия квартал течеше ту бурна, ту почти пресъхнала река, прекрасно място за развитието на всички измислени от нас водни спортове, за риболов и за жаболов. Обаче любимото ни място за игра беше градинката около родната къща на Хаджи Димитър.
През 30-те години на миналия век общинските власти решили, че ханът до къщата няма някаква архитектурна стойност и трябва да се събори и на негово място направили кокетна градинка с малки алеи и цветни лехи, заобиколена с ниска около метър ажурна желязна ограда. За нас беше истинско удоволствие да прескачаме тази оградка. И в най-приятния момент на нашите игри прозвучаваше: "Баба Цанка! Баба Цанка!" И за секунди всички изчезвахме от градинката. От време на време оттук ни гонеше и дядо Анастас, който със своите големи засукани мустаци изглеждаше много страшен. Той размахваше един двуметров железен прът и го хвърляше към нас, внимавайки да не удари някое дете.
Това беше една "толерантна" война между нас - нарушителите, и тези, въпреки всичко, симпатични старци, които от незапомнени времена живееха в къщата на войводата и се грижеха за градинката. Къщата имаше три стаи. Само едната беше подредена като музей. В другите две живееха баба Цанка и дядо Анастас. Те бяха и нещо като екскурзоводи за редките посетители.
Един ден в махалата се разчу, че общината дала срок на баба Цанка да напусне къщата, нейните две стаи ставали също музейни. И изведнъж стана чудо! Като в приказките се появи един герой и то не обикновен, а генерал, който с "вълшебната пръчица" реши проблема. В югоизточния край на двора пред къщата-музей изградиха две стаички - едната за баба Цанка.
Оказа се, че тази скромна старица е укривала в дома на войводата нелегалния, осъден на смърт, бъдещ генерал Александър Гетман! На никой не му е минавало и през ум, че в къщата на Хаджи Димитър може да се укрива нелегален! Кой можеше да предположи, че баба Цанка ще си рискува живота и ще приюти човек, преследван от властта!
Самата "власт" също не е допускала, че в този исторически дом, ограден символично с еднометрова декоративна ограда и със стаички, чиито врати се виждат от улицата, може да се крие човек, заради който се прави блокада от стотици тежко въоръжени полицаи, жандармеристи и войници!
И още нещо, което надминава героизма на тази жена. Това е нейното благородство и скромност. След 9 септември 1944 г. на нея нееднократно й предлагат да я направят "активен борец против фашизма и капитализма". Тя възмутено отказва с думите: "Че да не съм го правила за пари! Сашо ми е роднинско момче! Как да го оставя да го убият?!" (Гетман е съпруг на поетесата Надя Неделина - племенница на дядо Анастас и баба Цанка.)


Снимката е от преди събарянето на хана, не е нагласена. Бабичките са автентични и не позират специално за фотографиране. С хурката е баба Цанка