Баба Спаса - селската клюкарка

В наше село (Баня, Панагюрско) сутрин, като се съберем на лов, и започваме да се питаме кой коя жена е срещнал по пътя, с пълни ръце ли е била, рекла ли му е нещо.
С годините вече знаем коя е на късмет и коя - не.
Има една кака Пенка - дебеличка. Срещне те и се захили: "Ха наслука! Да е като мен прасето." И хоп, изтърколи се някоя дебела свинкя.
Най-важната среща беше с баба Спаса - селската клюкарка. Прехвърлила седемдесетте, ходеше попрегърбена. Бръкне ръцете под футата (полата) и тръгне с ония влекаре (гумени галоши, изрязани отзад) от къща на къща. Провре големия нос през пътната врата и с нацъклен поглед като невестулка сканира целия двор. За нея оправен човек в селото нямаше. Никога не пожелаваше "наслука".
Срещнах я една сутрин и започнах да си мисля: "Какво ли ще се случи днес на лова?"
Пусията се редеше на "Огорела круша". Щяхме да гоним пръдльовец.
Застанах на пост. Срещу мен два габера, един до друг, извити като лира. Стори ми се, че има нещо в основата им. Отидох и видях заек. Заклещил се в таза, ровил, ровил, усрал, опикал и току-що умрял. Още топъл.
Одрах го, очистих го и вечерта го занесох на баба Спаса.
Беше кадемлия. Две поколения ловци вярваха в това и вечер след успешен излет й носеха пай.
Срещнеш ли я, като тръгнеш на лов, слуката ти е в кърпа вързана.
Калпава, урсуз жена, кадем носи.


Митю Точев на лов за пъдпъдъци