05 Декември 2022понеделник19:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С. Днес ще се задържи предимно облачно, на места в низините - с мъгла. Главно в източните райони ще има слаби валежи от дъжд, а на места в останалата част от страната ще преръмява. Ще продължи да духа слаб вятър от изток-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4°С и 9°С, в София 6°С-7°С.

Азиатските координати на бъдещето

Оста Москва-Пекин, изграждана на прагматична основа, все по-осезаемо определя характера на световния ред

/ брой: 127

автор:Петър Бочуков

visibility 1988

В сряда руският президент Владимир Путин заминава за Пекин, където ще се състои редовната среща на страните от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). По този повод китайският заместник-министър на външните работи Чен Гопин заяви на пресконференция в китайската столица, че предстоящите разговори между ръководителите на Русия и Китай ще имат важно стратегическо значение за развитието на отношенията между двете страни. Руските медии припомнят, че първата задгранична визита на Путин трябваше да бъде за срещата на "голямата осморка" на 18-19 май в Кемп Дейвид, САЩ. Няколко дни преди това той отмени пътуването си. Коментирайки изненадващото решение, наблюдателите акцентират на една от възможните версии за промяната в програмата му - очевидно, подчертават те, Путин не е искал неговата първа задгранична визита да бъде в страна, с която в последно време отношенията са в криза.


Състоянието на отношенията между Русия, Съединените щати и Китай ще бъде определящо за международния ред и сигурност в близко бъдеще. В този триъгълник на гигантите все по-видимо е съперничеството между Китай и САЩ във финансово-икономическата и между САЩ и Русия - във военната сфера. Между Китай и Русия, макар и не безоблачни, отношенията се градят на една здрава база, укрепвана от общи интереси и ценности. Православна Русия, по-голямата част от чиято територия е в Азия, макар че исторически и географски е европейска страна, не е част от Запада - членува единствено в Съвета на Европа, но не и в Европейския съюз и НАТО. Тя е третият полюс в световната геополитика, носещ чертите и особеностите едновременно на Запада и на Изтока. Далеч не случайно държавният й символ е двуглавият орел, който напомня едновременно за Византия и за татарите. Тази "особеност" и интересите й определят нейното поведение и отношенията й с азиатските съседи.
В същото време във Вашингтон не гледат с добро око на разширяващото се сътрудничество между Москва и Пекин. Неотдавна известен американски китаист, в миналото с висок пост в Пентагона, в своя лекция в Москва предупреди руското ръководство за опасностите, които крие нарастващата мощ на Китай. "Големият дракон"  има големи амбиции и се стреми към световно господство", каза той и заедно с това изтъкна, че Вашингтон и Москва трябва да бъдат готови да сдържат политическата и икономическата експанзия на Китай. Страховете край Потомак не са случайни. Тихо, спокойно и почти незабележимо, без да демонстрира мускули, Китай само за две десетилетия сътвори стопанско и социално чудо и зае мястото си на политическия Олимп, редом със САЩ, ЕС и Русия. Поднебесната е на път да застигне по размера на брутния вътрешен продукт световния лидер. А историческият опит показва, че когато силите се изравняват, съперничеството се засилва, различията стават все по-очевидни. Роля играят и историческите особености - в хилядолетната си история Китай никога не е бил така обвързан с външния свят. Днес превърналата се в работлиница на света най-населена държава има своята важна роля за мирното развитие на болния и объркан свят. Във Вашингтон, разбирайки добре големите опасности за САЩ от засилващото се съперничество с Китай, съчиниха мита за КИМЕРИКА или Г-2 - обединение на Китай и Америка, което ще доминира, властва и носи отговорностите за утрешния свят. В сметките им обаче липсваха две важни условия - на първо място решаването на проблема с Тайван, който Пекин смята за своя интегрална част и който американците въоръжават с най-модерни средства за водене на война срещу "голям противник", и на второ - ролята и значението на Русия като приятел и потенциален съюзник.
Друг е начинът на мислене и правене на политика в оста Русия-Китай. Защото двете страни имат повече общи интереси, отколкото причини за съперничество. Те имат също и горчив исторически опит, когато са противостояли една на друга, както в спора за границата и териториалната принадлежност на остров Дамански, на Усури, който през март 1969 г. доведе до военен сблъсък, взел над 1000 жертви, предимно от китайска страна. А също и съветската инвазия в Афганистан в края на 1979 г. Китай по онова време се сближи със Съединените щати, на първо място поради новите икономически условия в страната, създадени с реформите на Дън Сяопин. САЩ, разполагащи с огромни финансови ресурси, вече можеха да инвестират на един гигантски пазар. В Пекин обаче много скоро разбраха, че антисъветски алианс със САЩ ще повлияе отрицателно на тяхната репутация в третия свят. Тъкмо бедният Юг, който отрича хегемонията на САЩ, се смята за традиционно опорна база на Китай.

Стратегическото доверие - значим фактор

В началото на май китайският вицепремиер Ли Кецян беше на посещение в Москва, където присъства на подписването на 27 споразумения между руски и китайски фирми на обща стойност 15 милиарда долара. Вероятният приемник на Ван Цзябау, както твърди френският La Tribune, бе удостоен с вниманието на президента Путин и премиера Медведев. Очевидно става дума за установяване на лични контакти между лидерите на двете страни, които ще определят тяхната политика в близкото бъдеще. Миналата година Китай стана най-големият търговски партньор на Русия: обемът на двустранния стокообмен доближи 60 милиарда долара. Прагматизмът е главният двигател, който подтиква двете страни към развитие на търговските отношения. Това намира израз и в създадения общ инвестиционен фонд от 4 милиарда долара. Чрез него богатият на суровини Далечен Изток и Сибир ще излезнат на огромния китайски пазар. Главната задача на фонда е да поддържа частните двустранни проекти в пограничните райони. Двете правителства ще предоставят по един милиард долара, а останалите средства ще постъпят от китайски инвеститори.
Политическо и стратегическо доверие, практическо сътрудничество, активна дипломация и взаимодействие по световните и регионалните проблеми - това са четирите приоритетни направвления в двустранните отношения. За мащабите и плановете за развитие на руско-китайския стокообмен ясно говори фактът, че през 2000 г. той е бил за около 8 милиарда долара, а през 2010 г. е седем пъти по-голям. Китай днес е най-големият търговски партньор на Русия. Втора година много успешно и с пълен капацитет работи петролопроводът "Русия-Китай". От 1 януари м.г. започнаха така наречените търговски доставки в обем от 15 милиона тона годишно. Разклонението към Китай от тръбопровода "Източен Сибир - Тихият океан" е построено според договорените условия - "Роснефт" и "Транснефт" получават от китайската страна кредити съответно от 15 и 10 милиарда долара при гарантирани доставки на петрол за 20 години.

Руският - езикът на общите маневри

В края на април в Жълто море бяха организирани руско-китайски маневри "Морско взаимодействие-2012" за упражняване на съвместни антипиратски действия. В тях участваха над 20 бойни кораба и авиация. Контактите между моряците на двете страни бяха на руски език, който е използван в китайската армия още от края на 40-те години, когато бе създадена Китайската народна република, огромната част от чието въоръжение е руско. Китай и Русия имат богат опит в гарантиране сигурността на корабоплаването в Аденския залив, особено що се отнася до конвоиране и освобождение на пленени плавателни съдове. Ако се използва военната терминология, целта на маневрите бе да се постигне имперабелност (оперативна съвместимост), казва Анатолий Клименко, заместник-ръководител на Центъра за стратегически проблеми на Азия и Шанхайската организация за сътрудничество.
Това бяха първите в историята съвместни руско-китайски военноморски учения. Русия участва в тях с флагмана на Тихоокеанския си флот - ракетния крайцер "Варяг", въоръжен с многоцелеви ракетен комплекс. В арсенала на крайцера са включени също реактивни бомбохвъргачки, торпедни апарати и няколко артилерийски установки с различно предназначение. В състава на отряда влизат също 3 големи кораба за борба с подводници, танкер и два буксира. Корабите на Русия и Китай отработиха също попълване на запаси в морето, съвместно форсиране на опасен район, унищожаване на морски и въздушни цели с различни видове оръжие, съвместна издирватено-спасителна операция и оказване на помощ на бедстващ кораб.
От 2005 година насам, когато се състояха първите маневри "Мирна мисия", Китай и Русия организират различни военни учения в рамките на Шанхайската организация за сътрудничаство (ШОС), представляваща, по думите на Уве Халбах от германския Фонд за наука и политика, "система от ценности, противоположни на приетите от НАТО". Дин Чен от американската The Heritage Foundation на свой ред смята, че китайско-руското военно сътрудничество, съчетавано с дипломатическото, говори за укрепващата ос Москва-Пекин. Утвърждава се и дипломатическият диалог между двете страни, които по основните международни проблеми като проблемите, свързани със Сирия и Иран например, имат еднакви или сходни позиции. Това, разбира се, не означава, че между Китай и Русия всичко върви по мед и масло - невероятният растеж на китайската икономика, руските демографски тенденции, намаляването на населението в Далечния Изток и сибирските райони водят до дисбаланс - китайската икономика доминира в азиатската част на Русия. От друга страна, Китай не би могъл да върви напред без енергиен и суровинен тил, какъвто за него е северният му съсед.

Във Вашингтон говорят за заплаха

"Спекулативен" и "изопачаващ реалностите" с цел да се представи Китай като заплаха за икономиката и сигурността на САЩ. Така издаваният в Пекин вестник China Daily окачестви годишния доклад на Пентагона за въоръжаването на страната. Според този доклад Китай действа агресивно в преследването на своите стратегически приоритети, правейки с това очевидна препратка към твърдата позиция на страната да защитава своя суверенитет и териториален интегритет в споровете за Южнокитайско море. Когато става въпрос за добросъседска дипломация, отбелязва вестникът, Китай винаги се е стремял към мирно развитие. Но когато става въпрос за суверенитет и национална сигурност, застава твърдо както всеки уважаващ себе си член на международната общност.
Челниците по разходи за закупуване на въоръжения за последните три-четири години в света, според Би Би Си, са САЩ - 607 млрд. долара, и на второ място - Китай с далеч по-малък военен бюджет от 84.9 млрд. долара. През миналата година китайското правителство е увеличило разходите за въоръжение с 6,7 процента, през тази увеличението ще е с още 11,2 процента. Американските лидери твърдят, че са разтревожени от темповете, с които Китай се въоръжава, но както твърди директорът на Бонския център за глобални изследвания Гу Ксюву, основания за безпокойство няма, защото разходите за военни нужди съответстват на икономическия растеж. Китай се стреми преди всичко да модернизира армията, тъй като според военни експерти изостава с 20-30 години от Съединените щати, посочва Гу Ксюву. А журналистът Уили Лам прогнозира, че Китай може да навакса в известна степен именно сега, когато Съединените щати са принудени да ограничават военните си разходи. Въпреки финансовите трудности обаче Пентагонът е разработил нова военна концепция срещу Китай, издържана изцяло в стила на студената война, пише Washington Times. Според вестника планът представлява подготовка на военновъздушните, военноморските сили, а също и на морската пехота на САЩ, за противодействие на китайските оръжейни средства за възпиране. Тя включва противоспътникови и кибероръжия, подводници, самолети-невидимки и ракети с далечен радиус на действие. Според високопоставен източник от Белия дом, на когото се позовава Washington Times, тази нова концепция е значително събитие, сигнализиращо за нов подход към Китай, който напомня за някогашната стратегическа концепция за глобално присъствие във всички точки по света, за да не допусне превъзходство на Съветския съюз тогава. САЩ твърдят, че превъоръжаването на Китай представлява запаха за навигацията по стратегическите морски пътища. Малко след като пое поста на военен министър на САЩ, Леон Панета заяви, че след извеждането на американските войски от Афганистан и нормализиране на положението в Ирак Вашингтон ще се преориентира към Азия. По думите му новият план на Пентагона е насочен към "засилване на военната мощ на САЩ в района".
Китай естествено търси начини да противостои на опасностите. На свой ред Москва показва, че в центъра на външната й политика е укрепването на отношенията с Китай и интеграционните усилия в постсъветското пространство. Путин не случайно често напомня за идеята си за изграждане на евроазийски съюз, която Западът игнорира. В Москва са убедени, че потенциалът на икономическите и политическите връзки с Китай е неизчерпаем. Според много европейски и американски анализатори Путин показа и на срещата Русия-ЕС в Санкт Петербург, че не очаква много от Запада. Както Китай, така и Русия се чувстват застрашени от страна на Съединените щати, които имат над 700 военни бази по света - голяма част от тях разположени край границите им. И естествено, подтиквани от общите интереси, се стремят към логичното сближаване.  

 

Цените на петрола на световните пазари се повишиха

автор:Дума

visibility 482

Държавата няма да събере планираните приходи от ДДС

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 236

Григор Сарийски: В Eврозоната разходите са повече от ползите

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 236

БНБ: Предстоят трудни месеци за икономиката

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 236

Наводнения в Южна Италия след проливни дъждове

автор:Дума

visibility 220

Австрия остава твърдо против България и Румъния в Шенген

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 236

Без "самолетен режим" на телефоните в ЕС

автор:Дума

visibility 272

/ брой: 236

Грижа ли ви е въобще?

автор:Таня Глухчева

visibility 281

/ брой: 236

Работа до гроб

автор:Валентин Георгиев

visibility 287

/ брой: 236

Образованието през 2022 г. - наваксване и липса на реформа

автор:Деси Велева

visibility 325

/ брой: 236

Защо се пазим от комунизма?*

автор:Димитър Денков

visibility 252

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ