Аз права имам ли, г-жо Фандъкова?

Излизам от метрото на Орлов мост и бързам колкото мога към спирката на рейсовете в посока "Младостите", понеже от 6 часа съм на крак, блъсках цял ден на работа и едва се държа вече в тая жега, а всеки момент вероятно ще затворят двете платна - понеже протестиращи съграждани са вече на паважа. Гледам - около мен тълпа, и всичките бързат, като да ги гони някой. Викам си: гледай колко много народ протестира. А после осъзнавам, че те всичките - като мен... бързат към спирката. А там - втори митинг, дебне последните рейсове. Щото всеки момент първият митинг ще затвори Орлов мост.
Онзи ден ми се наложи да се прибирам по-късно, понеже обгрижвах старата ми леля, че е закъсала вече съвсем, а живее в "Надежда". Този път от Орлов мост изход нямах - някакви деца лежаха на кръстовището, велосипедите им натръшкани до тях, а те... играят карти. Къде ли са и какво ли правят родителите на тия деца в момента, мислех си, докато се качвах в таксито почти в полунощ. Не че ме бият по джоба 12 лв., ама какъв изход имам? Кметицата всеки ден повтаря, че протестът е разрешен само до 22 часа, ама какво от това? Държава няма, закони и правила - също. Смеят ли полицаите да ги разкарат тия деца от платното? Нали фейсбук ще ги вдигне на балон, барабар с правителството. И се питам - в коя правова държава правата на гражданите се нарушават по този начин? Хората имат права да протестират. Но такива като мен кой ги пита, че имат право да се приберат вкъщи, понеже ходят на работа, щото някой трябва да храни децата им? Аз права обаче явно нямам. Според мен, щом кметицата Фандъкова разрешава протестите на най-важната софийска артерия, трябва поне всяка вечер да идва на платното и лично да моли налягалите там да се вдигнат от пътя, понеже те заради дребната си възраст не са я избирали, ние обаче сме.               

Мария Славова, София