28 Март 2024четвъртък20:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Филимена Марковска:

Аз не мечтая, аз се боря

Това казва голямата българка в последно свое интервю пред екип на БГНЕС дни преди кончината си

/ брой: 201

visibility 1810

Филимена Марковска, съпругата на големия български поет Венко Марковски, голяма и сърцата българка, си отиде от нас на 26 август, днес е поклонението пред делата и живота й. Нейни внуци, синове на загиналия й в катастрофа син Миле, поет и журналист, са известните Игор и Вени Марковски. Днес публикуваме последното й интервю, което Филимена Марковска е дала в разговор с екип на БГНЕС преди броени дни в Банкя, където живя в последните 45 години от живота си. Публикуваме споделеното от Филимена Марковска във вида му, представен от БГНЕС.

Цитат:
Венко казваше: Аз съм българин, в България ме направиха македонец...

"Съжалявам, че сме напуснали България и сме се върнали в Македония, защото 20 години да ходиш и да носиш по затворите канчетата с ядене (на антифашиста Венко Марковски в Македония -бел.ред.), за да не умреш или да ходиш, да пътуваш всяка година до Голи оток само един път годишно имаш право да отидеш да го видиш, и то за една минута свиждане да взимаш пари от банката и после цяла година да й ги връщаш. Как няма да съжаляваш?!
С Темпо (Светозар Вукманович Темпо е сред най-близките хора на югодиктатора Йосип Броз Тито. Темпо участва лично в избиването на интелигенцията в Македония, бел.ред.) бяхме две години заедно, деляхме залъка, който го нямаше. Но той правеше всичко Македония да бъде сръбска. За цялото време, от първия ден, когато отидохме в август 1943 г. в с. Цървена вода, това е в Дебърци, област в Македония до Охридско. Като пристигнахме там, ние бяхме с нашия син, който беше на четири годинки. Пристигаме там, само 80 души бяха партизани. 80 души. Нямаше я интелигенцията. Венко трябваше да пише, да ги поканва да дойдат за Освобождението на Македония, освобождение от сърби... Сърбизмът още от първите дни у партизаните се виждаше. Това е страшно нещо,

да идваш от България, да си българин

да те правят от България македонец, защото това е апелът на Коминтерна - да създава македонци. Георги Димитров е казвал винаги, че е българин. Тодор Павлов също българин, той казваше "Аз съм българин от Щип, но това е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация".
Пристигаме в Македония... много хубава отпечатана статия имам, но аз просто сега се срамувам, като се сетя. Пристигаме в Македония и ние нападаме Методи Шатаров. Аз съм работила с Цола Драгойчева. Тя бе против Македония да е сръбска. Тя е за българска Македония, но когато за първи път дойдохме тука 1967 г. и когато говорихме с нея, преди да излязат трите тома - нейните спомени, стана дума за Методи Шатаров и аз викам: Абе Цола, при мене ти доведе един човек, можеш ли да ми го опишеш и аз го описвам - носеше един кафяв пуловер, беше така облечен, висок. Описвам го, тя вика: Това е Методи Шаторов. Една година съм го крила, без да знам, че това е Методи Шатаров.
Отиваме в Македония и ние ставаме на страната на Темпо да го нападаме, че той бил предателя, а тия го изгониха от Македония... Той от Москва е изпратен, да помага на Тито, дали е бил в Коминтерна, то е друг въпрос, но е изпратен от Москва да помага на Тито, а Тито го пъди от Македония и го изгониха. Смятам, че е убит от страна на сърбите. Смятам, че те са го убили, изпратен човек специално в партизанския отряд... той е бил сърбин - той го убил - сръбски партизани. Така е убит Шатаров.
Когато слезнахме вече по селата и по градовете, първото разочарование, което Венко получи в Скопие, това бяха избитите без съд и без обяснение всички български интелектуалци във Велес, в Щип и в Куманово.

Елитът на българщината в Македония бе избит

за една нощ от УДБА (зловещата полиция на Титова Югославия, бел.ред.). Без съд, без да се съобщи. Аз, понеже съм родена във Велес, мой братовчед е убит, защото бил българин, а цялото мое семейство било Българско. 36-та година като дойде, не отидохме в Белград да бягаме от сърбите, а си дойдохме в България. Така че цялото ми семейство е българско, както и на Венко семейството е българско. Неговата сестра е била член на ВМРО 1927 и 1928 година и тя създава у Венко чувство за българин. Затова Венко в кръвта вода не става пише: "Аз дойдох в България като българин, в България ме направиха македонец, за да се върна и да видя, че не съм македонец, а съм истински българин".
Когато слезнахме в Скопие след убийствата на цялата тази интелигенция българска, Венко е пръв, който ги защитава и стана най-големият враг на УДБА. Не само това. Сърбизъмът, азбуката, езикът, които искаше да го налага Блаже Конески - един сръбски агент, завършил в Сърбия. (Блаже Конески, роден като Благой Конев, e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония - бел.ред.). Венко против всичко това трябваше да се бори. След това се бори да освободи, колкото се може повече хора от затворите, които УДБА създаде в Македония. И ги освобождаваше, но след това и той сам падна в затвора. 1948 г. вече ние сме под домашен арест. При нас, който и да дойдеше в къщата след излизането беше арестуван. Под домашен арест Венко беше много болен и в 1949 г. всички ни арестуваха. Децата малки ми бяха. Миле беше на 10-11 години, Сота беше на 4 години, бяха интернирани със свекърва ми. Цялото семейство и всички, които идваха - 24 души бяхме в затвора. Не искам да говоря за затвора, защото това са много тежки спомени.
До идването на Венко в България (1967) за Македония не се говори. Табу беше въпросът Македония. След идването на Венко се постави въпросът, че Македония е българска. Венко е този, който създаде връщането на въпроса "Македония". Късно, но ние бяхме по затворите там, какво да правим? (Марковска е категорична, че човекът, който е проявил разбиране и подкрепил съпруга й, е Тодор Живков). О, аз не знам, те се срещаха много,

а Тодор Живков е идвал и тука

в тази къща и право да ви кажа първият път като дойде вика: "Абе, Венко, тука много ви е хубав въздухът, а аз съм се заврял в Бояна. Я чакай да кажа да се прехвърля и аз в Банкя". И тогава направиха резиденцията.
Ако не беше дошъл да види тука, той щеше да си остане в Бояна. Ние като дойдохме, Банкя наистина беше село. Нямаше нито една асфалтирана улица. Нямаше нищо. Венко като почна първо да създаде някакъв вид на хубав град, който трябва да стане извор на здравето на всички българи в Банкя. Е, идваха всички. И Любомир Левчев, господинът, който сега се прави, че бил много бит по Живково време, а той беше един от доносниците за поетите...
Най-често беше въпросът "Македония". Тодор Живков се съгласяваше с всичко, което Венко му кажеше - че в Македония българското население умира, ако не се вземат предварителни мерки. Тогава почнаха да се издават книги, брошури и Венко много му влияеше по отношение на Македония, той много го слушаше. Дали много или така пред него е бил, не зная.
Двете семейства, неговото (на Павлов) и нашето бяха защитени от Тодор Живков. Не мога сега да сложа ръка и да кажа тоя беше неграмотен, селянин, не знам що. Ама селяните са много по-добри, отколкото гражданите.
След 10 ноември двама политици са проявявали интерес към нас, Венко беше починал вече (1988) Нашият адвокат, който стана и министър-председател - Димитър Попов, и президентът Петър Стоянов, който е клекнал на колене пред мене да моли да не напускаме България, защото в България по патриотизъм може да се мери само с Венко Марковски... Еренбург пише, че Венко Марковски е Ломоносов в българската литература, а това е страшно хубаво мнение. Представете си Ломоносов и Венко.
Петър Стоянов поиска да ни се остави къщата за вечни времена, направи го и писмено, не устно... писмено го дава, но като се смениха обстоятелствата и се почнаха пак гонитби, не знам що и... един цял куп архива имам с най-различни молби и не знам какво ще стане. Имайте предвид тука не е пипнато нищо, както по време на Венко Марковски. На тая маса той твореше, той нямаше кабинет свой тука... сега му е само маската, после трябва да я снимате. Това е последното негово желание - да се запази неговият мозък и професорът, който му направи аутопсията каза, че в неговия живот не е видял такъв мозък като на Венко.

Мозъкът му бил до самите вежди

Професорът казваше "като че ли тоя мозък е творял поезия, който имал на челото". А пък за сърцето той каза, че е имал три аорти. Така че третата аорта му е била само за неговата литература. А Венко си искаше мозъка и сърцето му да си останат на земята, защото казваше: всички живеят на земята, под земята никой не живее, ако не си оставил нещо, което ще бъде в ръцете на хората. (Мозъкът и сърцето на Венко Марковски се съхраняват в НИМ - бел.ред.).
Имайте предвид, аз съм завършила в Трета девическа гимназия в София, но покрай Венко, както растеше той, така и аз се издигах покрай него. Аз исках да ставам историк, просто исках история да следвам, но после си помислих с историята - какво толкова ще помагам на Венко, трябва филология. И завърших филология, за да мога да бъда в помощ на Венко. И всяко стихотворение, всяка работа, която ще я напиша с дискусия е написана, не е така само написана. Всяка работа си я пращаше на всички и когато я одобрят тогава я печаташе, но първа критичка му бях аз. Слушаше много и правеше поправки. Първо кавга, но после... Всичко е минало през моите ръце. Венко не знаеше да пише на машина, всичко аз съм готвила на машина... Целият архив аз го обработих на Венко и го имам готов, казва тя. (А дъщеря й Султана допълва: "Жалко, че голяма част от архива се намира в Скопие и беше конфискувана. Те сами казват, че са над 9000 листа. Не ни предложиха нито да си ги вземем, нито се извиниха, нито ги върнаха. Ще изчакаме културно още някоя година, ще има ли такъв резултат иначе на съд ще отидем... Това стана след ареста му в Скопие).
Идваха до 10-ата година (след смъртта му - бел. ред.), когато аз ги канех, но писателите, освен Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Петър Андасаров, които са ученици на Венко Марковски, друг не е идвал. (Но затова македонците дойдоха на гроба на баща ми, допълва дъщеря й. Да, и всяка година идват вече няколко години. Всяка година на 16 май, те са си избрали тая дата макар, че не е свързана. Венко е роден на 5 март, 1915 г. Умира на 7 януари 1988).
Един живот минат повече по затворите, отколкото на свобода. Не, не. Как ще идват.

Всеки гледа да си спасява кожата сам за себе си

Всички са много големи поети (на въпрос дали ги посещават от съюза на българските писатели).
Не. Не. Освен Петър Андасаров идваше Матей Шопкин. Той сега имаше промоция на негова книга и в същата книга има посветено стихотворение на Венко Марковски. И промоцията я завършва точно с четенето на стихотворението за Венко. Много хубаво било посрещнато в "Земята и хората" в салона. Аз за съжаление не мога да ходя, защото Банкя - София е 50 лв. с такси. 50 лв., трябва да ви кажа аз с 30 лв. гледам цяла седмица да направя нещо. Най-много, който е идвал тук - това беше Георги Джагаров - всяка събота и неделя с часове, и Георги Йорданов. Много е помогнал на нашето семейство за цяло време. И сега идва. Не пропуска нито концерти, нито нищо - един интелектуалец на високо ниво го слагам, нямаме такъв сега.
(Двете, майка и дъщеря, най-много искат да запазят къщата си в Банкя и тя да стане дом на поета или, както го нарича Филимена Марковска Упоетски дом - бел. ред.).
Аз не да мечтая, аз се боря! Дом на поета не музей, защото аз искам тук да идват поети, да четат техни стихове, както сега аз чета. Аз на всичките поети вече чета стихове и знам и завчера тук две поетеси в Банкя бяха, аз не ги знаех... Два дни се занимавам с банкянските поетеси. Чета поезия и, разбира се, не мога въобще да взема и да кажа: ей това е много голям поет. За съжаление! А да не говоря за Левчев в последните стихове не е Левчев - това да го знаете от мене, от баба Филимена.

(Със съкращения)

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ