Ай, Гърция, ай, ай!

Дойче веле

 Може и да ви е омръзнало от ежеминутните апокалиптични вести за Гърция, но там положението наистина става все по-лошо. Страната отново се нуждае отчаяно от пари. При това от много пари. Но да беше само тя.
Спешна нужда от кредитиране изпитват също Италия, Испания и Португалия. Тяхната драма изпрати еврото на дъното - в началото на тази седмица курсът на общата европейска валута падна до най-ниското си равнище от септември 2010 г.

Деградация по гръцки

Без никакво съмнение най-драматично остава положението в Гърция. В родината на Софокъл нищо не се развива според очакванията. И най-вече в икономически план нещата не се получават. Вместо с прогнозираните от т. нар. Тройка 5,5%, стопанството на страната се срина с цели 6,5%. Известна вина за това имат мерките за икономии, които парализираха потреблението и изстреляха безработицата до рекордните 17,5%. Още отсега е ясно, че бюджетният дефицит за 2011 г. ще бъде далеч над желаните 9% от БВП.
Но икономиките също и на Испания, Италия и Португалия стагнират. Спадналото производство вкарва по-малко приходи в държавната хазна, докато в същото време разходите за социални плащания и помощи срещу безработица постоянно растат. А това изяжда една голяма част от заделеното в резултат на епичните усилия за икономии. Това пък от своя страна взривява лихвите, т. е. цената, на която закъсалите страни трябва да си набавят ресурси от свободния капиталов пазар, която пък става непосилна. И така кръгът се затваря.
Италия също има огромни дългове, но икономиката на страната засега работи. Точно обратното е в Испания: ниска задлъжнялост, но огромни структурни проблеми и висока безработица. А Португалия е смесица между двете: високи дългове и слаба икономика. Гърция обаче бие всички: слаба икономика, чудовищна задлъжнялост и една крайно неефикасна администрация.

Европа - на две?

Ситуацията в Южна Европа показва ясно, че Европа е все по-близо до разделянето си на две части: докато Италия, Испания и Португалия се чудят как да си върнат ръста в икономиката, а Франция се клати заради инвестираните огромни суми в гръцки и италиански държавни ценни книжа, то Германия, Холандия и Австрия се справят значително по-добре. Оттук произтичат и трудностите за водене  на единна валутна политика, тъй като ЕЦБ не може да свали лихвите така рязко, както биха искали проблематичните държави от Южна Европа. От ниските лихви обаче се възползват и северните държави, които нямат проблемите на южните си събратя.
На 20 март е гръцкият падеж по заеми на стойност 14,5 млрд. евро. Гърция няма толкова пари, не е в състояние да си ги набави от свободния пазар и, ако не дойде помощ отвън, страната на практика ще банкрутира. На Италия също й предстоят плащания по взети кредити - само през първата половина на т. г. страната трябва да изплати сумата от 250 млрд. евро! От свежи пари се нуждае също и Испания, чиито задължения обаче не са толкова високи като италианските - правителството все още се надява, че е възможно да постигне рефинансиране на външния си дълг чрез вземането на нови кредити.

Страната се връща в 1950 г.?

Идеята Гърция да бъде извадена от еврозоната печели все повече привърженици. Два пъти повече обаче са експертите, които предупреждават за драматичните последици от това. Ако Гърция тръгне да излиза от еврозоната, това би сринало банковата система, тъй като гръцките граждани биха хукнали да теглят парите си, преди те да бъдат обърнати в драхми, разбирай - да загубят стойността си. Така много от банките биха фалирали, а спасяването им би струвало 9 млрд. евро.
Освен това гръцките задължения биха нараснали многократно, тъй като погасяването им ще продължи да става в евро. Оттук намаляват и минималните шансове кредиторите някога да си получат парите обратно. По сметките на шефа на Гръцката национална банка Георгиос Провопулос, ако Гърция си върне драхмата, в икономически аспект това би изтласкало страната обратно в 1950 г.