Булевард: Срещи
Яна Овчарова:
Авторските песни са най-искрени и автентични
Намирам време за музиката, защото е част от мен, а работата ми дава сигурност и стабилност, както и възможност да инвестирам в песните си, казва младата певица
/ брой: 101
Яна Овчарова е родена в Москва на 24 октомври ---- г. Живяла е в Козлодуй до 5-годишната си възраст. След това семейството й се мести в София. Завършила е специалността "Международни икономически отношения" в Университета за национално и световно стопанство. В момента работи като оценител на активи във финансова институция.
"Важно е младите да останат у нас, защото България има нужда от будни и интелигентни хора"
"В българския ефир се въртят песните с модерно звучене, но бедни откъм смисъл, а мелодичните с красиви текстове остават на заден план"
- Яна, вие работите като експерт във финансовата сфера, а в същото време имате изяви в областта на музиката. Как съчетавате професията с изкуството? Намирате ли време и за двете?
- Завърших специалността "Международни икономически отношения", защото послушах родителите си, които смятат, че човек трябва да има сериозно образование. Но истината е, че душата ми винаги е била в музиката и затова успоредно с икономиката се развивах и в музиката. Когато има желание, има и начини. Успявам, макар и трудно, в свободното си време да движа музикалните си проекти, да ходя на уроци по пеене и да пея по участия. Намирам време за музиката, защото е част от мен, а работата ми дава сигурност и стабилност, както и възможност да инвестирам в песните си.
- Кога разбрахте, че музиката е важна за вас?
- Откакто се помня, пея. И обичам да пея. В нашето семейство по майчина линия върви певческият талант. Моята баба беше народна певица, а майка ми винаги е била душата на компанията с безбройните песни, които знае и пее. От тях съм попила тази любов към музиката и все чаках да се съберем по повод и без повод и да започнем да пеем и свирим. Още в детската градина бях солистка на тържествата, после бяха уроците по пиано, изпълнения на училищните концерти, пеене в хор, в ансамбъл за народни песни и т.н.
В последните години усетих желание да пиша и пея своя авторска музика. Започнах с писането на текстове за първите ми две песни "Вечните деца" и "Ром и кокос", а за следващите две - "Стихия" и "Mucho горещо", и музиката е моя. Вярвам, че когато песните са авторски, те са и най-искрени и автентични, защото в тях от първо лице изливаме душите си, идеи, преживявания, мисли. Затова музиката е толкова важна за мен - чрез нея аз изразявам себе си.
- Наскоро направихте дует с Алфредо Торес, кое беше най-вълнуващото за вас в работата ви с него? Имаше ли предизвикателство?
- "Mucho горещо" е едно весело, лятно и живо парче. И за двама ни то е много предизвикателен проект. За първи път писах текст за рапиране, който трябваше да е съобразен с темперамента и енергията на Алфредо. Заедно с това в клипа аз се превъплъщавам в ролята на танцьорка по латино танци благодарение на вещите напътствия на Алфредо. За него пък беше предизвикателство да е рапър, и то на български език. Той се справи блестящо. Истинско удоволствие е да се работи с него, защото той взима всичко присърце и се раздава максимално, за да се получи най-доброто.
- Какво искате хората да чуят в музиката ви, в текстовете?
- На първо място, искам музиката ми да може да стигне до хората, за да я чуят. Всяка от песните ми носи своя почерк и стил. Оттам мисля, че всеки може да намери за себе си смисъл в настроението, текста, мелодията на песните.
- Говорите с толкова ентусиазъм за музиката, която правите. Как виждате бъдещето си в тази сфера?
- Виждам се как продължавам да правя музика, надявам се с повече живи участия и взаимодействие с публиката. Да намеря своята публика и тя да намери мен.
- Какво липсва на българската музика днес?
- На първо място, липсва като цяло българска музика. Тв и радиоефир е залят от чуждестранна музика и са малко медиите, които все още подкрепят българската. Правят се стотици български песни всяка година, а много малко от тях стигат до слушателите. Оставам с впечатлението, че се въртят песните с модерно звучене, но бедни откъм смисъл, а мелодичните песни с красиви текстове остават на заден план. Убедена съм, че за съхранението ни като народ и култура трябва да подкрепяме и стимулираме развитието на нашата музика.
- Как минава свободното ви време между работата и музиката?
- Обичам преходите в планините, зимата карам ски, а лятото съм при всяка възможност на морето и в морето, защото обожавам да плувам. Не мога, без да пътувам, особено когато се затопли, не пропускам почивни дни, без да замина нанякъде. Дори да е наблизо, просто е хубаво да сменя обстановката и да се разнообразя. Пътувала съм много из Европа, в Северна Америка също.
Едно от най-паметните приключения в живота ми е студентската лятна бригада в Аляска, където работех като рецепционист в хотел и имах възможност да летя с малко 6-местно самолетче над връх Маккинли, на кон обикалях тундрите, видях мусове, гризли мечки, вълци и, разбира се, Северното сияние. Да видиш как е по света е безценен опит за всеки човек, особено за да може да оцени своя роден край. Аз лично винаги съм искала да остана в България, защото се чувствам много свързана с родината, семейството, приятелите - те са моят дом.
- Имат ли бъдеще младите хора в България? Какво трябва да се промени, за да искат да живеят и да се реализират тук?
- Искам да вярвам, че имат бъдеще и реализация и тук. И е важно те да се връщат и остават у нас, защото България има нужда от будни и интелигентни хора. Радвам се, че моите брат и сестра след завършването на образованието си в чужбина се прибраха и намериха работа и професия, адекватни на високата степен и качество на обучението им.