Атина предлага по-високи данъци за богатите

Европейските лидери поставиха срок на Гърция до сряда вечерта да се договори с кредиторите, за да бъде одобрено споразумение за страната, след като очакванията за решителен пробив в понеделник не се оправдаха.
"Новите гръцки предложения са стъпка в правилната посока, според първоначалната оценка на ЕК, ЕЦБ и МВФ. Те ще бъдат анализирани през следващите часове. Премиерът Ципрас ще работи заедно с институциите, за да може Еврогрупата да има резултат до сряда вечер и предложението да ни бъде представено за гласуване в четвъртък сутринта", съобщи президентът на Европейския съвет Доналд Туск.
Сделката трябва да отключи 7,2 млрд. евро финансова помощ, от която страната отчаяно се нуждае, за да избегне банкрут. В сряда ще се състои нова среща на финансовите министри от еврозоната с надеждата до четвъртък, когато е срещата на върха на ЕС, да има споразумение.
На пресконференция в Брюксел гръцкият премиер Алексис Ципрас каза, че основният критерий на новите реформи, предложени от Атина, е "социалната справедливост".
Ройтерс публикува резюме на предложенията така, както са изложени от гръцки правителствени представители пред гръцки медии. Ранното пенсиониране ще бъде прекратено постепенно от 2016 до 2025 г., но ще бъдат запазени изключенията за някои конкретни категории, включително за тежките професии и за майки с увреждания. Предвижда се да останат специалните добавки за някои пенсионери с ниски доходи, възлизащи на между 57 и 230 евро месечно, но да бъдат заменени от 2020 г. с нова защитна рамка за ниските пенсии.
Правителството планира също така да увеличи пенсионните вноски, за да събере 605 млн. евро тази година и 1,56 млрд. следващата.
Гърция ще запази три ставки на ДДС от 23%, 13% и 6%. Електричеството и ресторантите ще бъдат облагани с 13% вместо с 23%, както настояваха кредиторите, а за лекарствата ставката ще бъде намалена на 6% вместо 11 на сто.
Данък солидарност за хората с по-високи доходи (над 50 хил. евро) ще бъде увеличен, като същевременно ще бъде намален данъкът върху доходите под 30 хил. евро. Въвежда се данък солидарност от 8% върху приходи над 500 хил. евро. В мерките на правителството е и увеличение на корпоративния данък и данък "лукс".
Що се отнася до приватизациите, инвеститорите трябва да поемат ангажимент да насърчават местната икономика и да участват в борсовата търговия на гръцкия фондов пазар. Гърция няма да приватизира електрическия оператор АДМИЕ, нито Националната електрическа компания, както изискваха кредиторите.
Заплатите в държавния сектор няма да бъдат орязвани от нивата от края на 2014 г.
Гръцкото правителство предлага първичен бюджетен излишък от 1% през 2015 г. и 2% през 2016 г. в сравнение с 3 и 4,5%, както бе договорено от предишни управляващи.
Гърция повтори искането си еврозоната да й заеме пари, за да изкупи обратно държавни облигации на стойност 27 млрд. от ЕЦБ.
Атина иска споразумението да включва финансиране на инфраструктура и нови технологии чрез инвестиционен пакет от Еврокомисията и Европейската инвестиционна банка.
Отстъпките на гръцкото правителство на преговорите с кредиторите предизвикаха разкол в управляващата коалиция - част от депутатите заявиха, че няма да гласуват в подкрепа на новия меморандум.
Правителството обаче все пак се надява, че депутатите ще осъзнаят своята отговорност и ще подкрепят очакваното споразумение, което ще даде на страната надежди за развитие.
"Моята лична позиция е, че този пакет с мерки не трябва да бъде одобрен, защото е крайно антисоциален", заяви депутатът от СИРИЗА Алексис Митропулос. Според него пакетът с мерки няма да мине в парламента. "Меморандумът е по-лош от предишния. Според мен в резултат на новите мерки всеки грък ще загуби най-малко две заплати", добави депутатът.
Ако програмата за икономически мерки не бъде подкрепена от всички депутати на СИРИЗА, правителството на Алексис Ципрас ще подаде оставка, обяви говорителят на кабинета в Атина Гаврил Сакеларидис. "Всички сигнали досега от страна на европейските лидери показват, че сме много близо до споразумение. Оттук нататък е необходимо политическо желание и от двете страни, което е налице и ще бъде постигнато", увери той.
Изглежда сега за Ципрас ще се окаже по-трудно да убеди своите депутати, отколкото европейските кредитори, такива коментари преобладават в гръцките медии.