Атина и кредиторите се договориха

Гръцкото правителство и международните кредитори са постигнали споразумение относно третата кредитна програма, предназначена за три години, обяви представител на гръцкото Министерство на финансите.
Постигнато е съгласие по две ключови теми на преговорите - новия приватизационен фонд, в който за 30 години ще се натрупат държавни активи на стойност 50 млрд. евро, и решаване на проблемите на банките с необслужвани кредити, които достигнаха 90 млрд. евро.
По-рано Гърция и ръководителите на мисията на международните кредитори постигнаха съгласие за предварително споразумение относно основния сценарий за макроикономическите показатели на страната. Очаква се първичният излишък на държавния бюджет на страната през 2016 г. да бъде 0,5 на сто от БВП, а през 2017 г. - 1,0% от БВП. Този сценарий предвижда намаляване на БВП на Гърция с 0,5% през 2016 г., а през 2017 г. връщане на страната към икономически растеж от 2,3 процента.
От оценката на макроикономическото развитие зависи общата сума на третата програма за Гърция. Държавните глави и правителствените ръководители на срещата на върха на еврозоната през юли се съгласиха, че помощта за Атина трябва да е около 86 млрд. евро. В същото време МВФ смята, че размерът й трябва да бъде по-голям - около 90 млрд. евро.
Цитиран от гръцкия телевизионен канал "ЕРТ", гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотис заяви, че срещата е миналата "добре и остават за уточнение само няколко подробности". Скоро се очаква документите да влязат за гласуване в гръцкия парламент. Гласуването вероятно ще се проведе в четвъртък. А в петък се очаква видеоконферентна връзка на финансовите министри от еврозоната. Гърция иска да получи първия транш до 20 август, за да изплати дълговете си пред ЕЦБ в размер на 3,2 млрд. евро.
Гръцкият в. "Катимерини" пише, че списъкът с мерките за реформи и бюджетни съкращения обхваща 35 предписания, които трябва да бъдат приложени веднага. Предвидено е увеличаване на данъците за собствениците на кораби и премахване на данъчните облекчения за земеделските производители, например за по-евтини горива. Органите на данъчното разследване следва да бъдат подсилени чрез назначаването на допълнителен персонал от други агенции. Постепенното премахване на ранното пенсиониране, рекапитализация на затруднените банки, пълна либерализация на енергийния сектор и мащабни приватизационни сделки са част от исканията на кредиторите.
"Договорено е също така, че през 2015 и 2016 г. няма да бъдат въвеждани нови мерки", твърди източник пред Ройтерс.
В същото време Германия остава предпазлива относно договореното споразумение. Берлин обяви, че новото споразумение "пари за реформи" трябва да доведе до промяна на "бизнес модела" в Гърция през следващите три години.
Междувременно гръцкото правителство реши да отмени данъчните преференции за парламентаристи, министри и ръководители на държавни компании. Решението е взето на заседание на правителствения съвет за икономическа политика, провело се в разширен състав под председателството на премиера Алексис Ципрас, съобщи телевизия "Мега".
Сега подоходният данък се отнася само за 25% от възнагражденията на парламентаристите, а според новия закон те ще бъдат облагани със същия данък като другите физически лица. В резултат на приемането на новия закон месечните заплати на министри, заместник-министри, генерални секретари на министерство и други чиновници, както се очаква, ще се понижат с 15%, а за председателите и членовете на управленията на държавни предприятия Ц с 20 процента.

Германия спечелила 100 млрд. евро от гръцката криза

От 2010 г. Германия е спечелила 100 млрд. евро от кризата в южната ни съседка, сочи ново изследване, цитирано от "Франс прес". Сумата представлява парите, които Германия е спестила от разходите за лихви по германските облигации, които са се понижили заради кризата. "Тези спестявания надвишават разходите по време на кризата, дори ако Гърция изцяло не успее да изплати дълга си", отбелязват от частния институт за икономически изследвания "Лайбниц", базиран в Хале. САЩ, Франция и Холандия също са спечелили, но по-малко.

Кредитни карти за социално слаби стимулират потреблението

Супермаркети, хлебарници и други хранителни магазини в Гърция отбелязват скок в продажбите от края на юли. Увеличението на оборотите е почти 10 млн. евро за 11 дни, пише в. "Катимерини". Това се обяснява с т.нар. "солидарни карти", издадени от Министерството на заетостта. Мярката е част от правителствената програма за справяне с хуманитарната криза. Картите се издават от Националната банка на Гърция, предплатени са и всеки месец се кредитират със 70 до 200 евро в зависимост от броя на членовете на семейството на получателя, доходите и имуществото му.