Арто Паасилина - ярък представител на финландската проза

"Мелничарят, който виеше срещу Луната" от Арто Паасилина издава в превод на Максим Стоев "Колибри". Романът разказва необикновената история на Гунар Хутунен. Изникнал внезапно в малко селище, за да купи и възстанови рухващата мелница, той изправя на нокти местните жители. После започва да мели зърното на съселяните си, отваря дъскорезница, влюбва се в Санелма, младата съветничка към местния кръжок по зеленчукопроизводство, и духовете сякаш се усмиряват. До момента, в който Гунар не започва да вие срещу Луната нощем. Жителите на селото го обявяват за луд и развоят на конфликта става непредвидим. Това е роман с нетипичен главен герой, написан с типичната жизнерадостна усмивка на един изключителен творец, спечелила му милиони почитатели по цял свят, пояснява Жаклин Вагенщайн.
Личната история на Арто Паасилина звучи по-неправдоподобно от романите му. Роден е в камион в Китиля, финландска Лапландия, през 1942 г., когато родителите му бягат от германците. Името му на фински означава "каменна крепост" и е измислено от баща му в резултат от една свада с родителите. Паасилина сменя не един и два неблагодарни занаята, преди да завърши Лапландското висше народно училище и да стане журналист. Автор на книгите "Годината на дивия заек", "Синът на бога на бурята", "Гората на обесените лисици", "Затворници на рая", "Малки самоубийства между приятели" и "Мелничарят, който виеше срещу Луната", днес той е един от най-ярките представители на финландската проза.
"Колибри" публикува и ново издание на "Годината на дивия заек" в превод на Ралица Петрунова. Това е историята на журналиста Ватанен (във френско-белгийско-българския филм по книгата "Заекът на Ватанен", 2006 г., главната роля се изпълнява от Кристоф Ламбер), който блъска с колата си едно зайче. Ватанен напуска работата си, жена си, удобствата си, Хелзинки и тръгва да пътешества из дълбоката финландска провинция. Зайчето оздравява и пораства, Ватанен забравя досадния градски живот и вече нищо не може да го принуди да се откаже от новопридобитата си свобода. Романът, написан с тънка ирония и неподражаем усет за абсурдното, още с излизането си през 1975 г. спечелва огромна популярност в Скандинавия и в цяла Европа.
Ето едно мнение, изказано от човек, който не се възторгва лесно - Фредерик Бегбеде: "Въпреки че е финландец, Арто Паасилина е прочут писател. За мое съжаление доскоро не го бях чел, така че всеки път, когато ме питаха: "Познавате ли Арто Паасилина?", се виждах принуден да се измъквам с тъпи пируети от сорта на: "Предпочитам Савицкая", или "Не, благодаря, вече не консумирам шведски сухар на закуска". Но отсега нататък това ще се промени. Отсега нататък ще мога да отвръщам на феновете на гениалния фински дървар. Отсега нататък дори ще се опитвам да ви привлека в огромната кохорта на паасилинофилите. Защото вече съм чел "Годината на дивия заек"."