28 Март 2024четвъртък14:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Павел Любимцев:

Артистите отново се връщат към просветителската функция

Аудиокнигата не може да замести истинската книга, както компютърът не може да замести главата, убеден е известният руски актьор, театрален преподавател и телевизионен водещ

/ брой: 268

автор:Альона Нейкова

visibility 877

Павел Евгениевич Любимцев е заслужил артист на Русия, доцент в катедрата за актьорско майсторство във Висшето театрално училище "Б. Шчукин" към театъра "Е. Вахтангов", което самият той е завършил през 1978 г. Близо 4 лета работи в Ленинградския театър на комедията, а от 1982 г. - вече почти 3 десетилетия - е на щат в Дирекцията на литературните програми към Московската филхармония като артист-четец. Понякога изнася по 15-18 концерта месечно, а през изминалия сезон е излизал на сцената за 130 представления. Има и доста други ангажименти - автор и водещ е на телевизионни предавания, посветени на пътешествията. Преди няколко години е снимал в България за един от епизодите в такава поредица. Наскоро гостува в София с литературен концерт "Ръкописите не горят", посветен на 120-годишнината от раждането на М. Булгаков.


- Павел Евгениевич, наричат ви най-добрият разказвач на Русия заради изявите ви на артист-четец. Тази професия не се среща под път и над път, особено извън пределите на родината ви. Моля, разкажете по-подробно за нея.
- Професията артист-четец всъщност е много стара - съвсем наскоро се навършиха 100 години, откакто артисти, четящи пред публика произведения на известни автори, започват да го правят на сцена за по-широк кръг хора. Това е своеобразен жанр или вид изкуство, което в толкова наситен исторически план съществува единствено в Русия. През 1910 г. Александър Закушняк - известен артист, роден в Одеса, измисля това, което днес се нарича литературен концерт. Закушняк работи с доста известни театрални имена, сред които са и Мейерхолд и Комисаржевска. Но му хрумва да излезе на сцената и да чете откъси от литературни произведения. Наричал е изявите си "Вечери на интимното четене", понеже работeл в малки зали. Всъщност обаче те не били толкова малки. Имало и подобни на Голямата зала в Руския културно-информационен център в София - с 250 места, както и такива за 500-600 души. Закушняк е имал доста голям успех, изнасял е до 100 концерта за сезон, но е бил единствен в цялата Руска империя. Това продължило 4 години. После започнала Първата световна война и той отишъл на фронта, имал е доста бойни отличия, станал е поручик и след 1918 г. е работил в театъра още известно време. А през 1923 г. Закушняк споделя с Луначарски идеята си за организиране на разказвателни вечери или литературни концерти, както е прието да се наричат те днес.
- Каква е била публиката на тези прояви - обикновени хора или по-скоро високообразовани?
- В началото четенето пред публика като жанр е било с просветителска насоченост. Съветското правителство в онези времена е залагало на специална програма, целяща да се ликвидира неграмотността. И понеже доста хора в Русия изобщо не са можели да четат, за тях артисти като Закушняк са били носители на културата, на знанията и на образованието. Успехът на тези концерти пред най-обикновена публика е бил огромен, особено в началото. Закушняк дори има такъв запис в дневника си: "Днес четох пред селяните разказите на Мопасан и Чехов. Проявата мина с изключителен успех". Тоест малограмотните хора искали да се образоват, теглело ги към културата и е малко вероятно да са присъствали на литературните вечери само защото те самите не умеели да четат.
След Закушняк подобни прояви започват да организират други артисти, които се превръщат в гениални майстори на този жанр. Сред тези велики имена, всяко от които стана знаково за самостоятелните прояви и литературните концерти като уникално явление, са Владимир Яхонтов, Дмитрий Журавльов, Антон Шварц и редица други. Някои от тях работят в жанра на моноспектаклите, създават така наречените театри на един актьор. Има обаче и такива, които просто излизат на празна сцената, но със словото създават невероятни материални литературни картини, за които критиката пише, че "могат да бъдат докоснати".
- По онова време ли е било най-популярно изкуството на публичното четене?
- Според мен жанрът е имал няколко пика - 20-те и 30-те, а след това 60-те и 70-те години на миналия век. Последния, в началото на 80-те, съм заварил, защото през 2012-а се навършват три десетилетия, откакто съм на щат като артист-четец към Московската филхармония.
- Какво се случва с жанра, в който работите, в днешно време?
- Артистичното литературно четене продължава да съществува, но в по-тясна ниша отпреди. През 20-те години съзнанието е било, така да се каже, масово, но при хората се наблюдавал стремеж към културата. През 60-те съзнанието става индивидуално, стремежът към културата обаче продължава. Днес съзнанието отново е масово, но хората не ги тегли към културата. И това е доста тъжно. Убеден съм, че рано или късно това ще отмине. Въпреки че се отнасям към бъдещето със сдържан оптимизъм.
- На какво се дължи той?
- Артистите отново се върнаха към просветителската функция - ние пак четем в училищата. И до ден днешен с удоволствие правя представления пред ученици, понякога пътувам в покрайнините на Москва и изнасям литературни концерти. Имам в програмата си над 20.
- Има ли разлика между това да четете пред деца и пред възрастни?
- Сполучливият литературен концерт пред ученици в средни училища е също толкова успешен и носи не по-малко удоволствие, колкото изявата в зала "Чайковски", където има 1700 места. Принципна разлика няма. Най-скъпо е вниманието на публиката, доколко тя те слуша. При децата в това отношение е по-сложно, защото те се отучиха да слушат, дори когато им е интересно. Вниманието им се задържа за около 20 минути, а по-нататък като че ли им става тежко, те не могат дълго време просто да седят и да слушат думи. Така че съм наясно - дори концертът да е минал добре, надали той е успял да задържи вниманието на децата изцяло. Винаги има моменти, когато те шумолят и се почесват... Много е важно да се улучи със съответната програма възрастта на публиката. Пред учениците чета откъси от произведения на Хърбърт Уелс, Едгар По, Артър Конан Дойл, от руските автори, разбира се Пушкин, Лермонтов, Булгаков, Пастернак и много други.
- А имате ли аудиозаписи на литературните си програми, за да могат желаещите да си ги слушат, когато им се прииска?
- Да, по предложение на малка московска фирма опитах да направя аудиозаписи на част от репертоара си в началото на това хилядолетие. Но тези дискове някъде изчезнаха.
- Как се отнасяте към новите технологии? В днешно време се търсят така наречените аудиокниги...
- Честно казано, не ги харесвам. Как може да се запише някой да чете целия роман "Ана Каренина"?! Това не може да бъде художествено издържано. Според мен трябва да бъдат подбирани определени откъси от произведението, което не всеки може да го направи, при това качествено. Аудиокнигата не може да замести истинската книга, както компютърът не може да замести главата.
- Може ли всеки желаещ да стане артист-четец?
- Може. Трябва обаче да притежава такива природни дадености като добра памет, хубав глас, ясна дикция и желание да говори... Необходимо е човек да съумее да открие къде му е силата и да се занимава именно с това. Струва ми се, че аз успях да го направя - изкуството на артиста-четец е моята стихия. Докато в драматичния театър, където законите и изискванията са по-различни, ми беше доста по-трудно.
- Кой ви научи на този занаят?
- Моят учител в жанра на литературното четене е народният артист на Русия, член на Академията на хуманитарните науки, проф. Яков Михайлович Смоленски - изключително благороден и талантлив човек, забележителен артист-четец и ярка личност. Трябва да ви призная, че откакто земният му път свърши през 1996 г., непрекъснато усещам липсата му.
- А искат ли съвременните млади артисти да се изявяват в жанра на литературното четене?
- Искат. Бедата обаче е в това, че понамаляха концертите. Но някои начинаещи артисти работят по доста интересен и оригинален начин, непрекъснато обогатяват репертоара си. И ние разбираме, че трябва да подготвим смяната си за сцената на литературните концерти. Но, нека бъдем откровени, когато аз започвах да работя като артист-четец, тази професия бе доста добре платена. С неголям щат на млад актьор и не много богат репертоар печелех толкова, колкото вземаше в театъра народен артист на СССР. Е, аз много работех - имах до 28 концерта месечно, тоест почти всеки ден, а понякога и по две представления дневно. Сега не е така, липсва материалният стимул. Защото всеки иска не само да работи, но и да печели. Но аз се надявам, че стремежът към култура - в една или друга форма - някога ще се върне.
- Съгласен ли сте с твърдението, че само големият артист има на какво да научи тепърва прохождащите в актьорския занаят?
- Категорично не! Преподавам от 20 години и заявявам, че това изобщо не е така. Вбесявам се, като чуя подобни изказвания! Големите артисти често на нищо не могат да научат младите. Обикновено известните нямат време за това. А когато се опитват буквално да покажат как се играе на сцена, учениците не могат да направят същото. И това е деконструктивно. Разбира се, има и изключения. Но смисълът на моето отношение към казуса е в това: да бъдеш артист или театрален педагог са напълно различни професии.
- Познавате ли някой български актьор, който с работата си поне да се доближава към това, което вие правите на сцената.
- Уви, не. Зная само, че артисти, изявяващи се на литературна естрада, има в Германия.
- Какво ви допада повече - да четете или да слушате?
- Да чета, разбира се. Най-вече, когато го правя за себе си. Ако се прекали с литературното четене от сцената, има опасност артистът да се превърне в грамофон. Факт е обаче, че днешните млади не четат. Това е голяма беда от световен мащаб.
- Как запомняте такъв огромен обем текст? Литературните ви концерти продължават от 45 минути до час и половина-два...
- Имам наистина добра памет. Но за мен е изключително важно да препиша на ръка текста, който ще чета от сцената. Много ми помага. Тогава текстът като че ли прораства в съзнанието.
- Преподавате на студентите, снимали сте се и в киното, имате изяви и като телевизионен водещ...
- Преди всичко съм артист-четец!
- Значи ли това, че телевизията не ви е главозамаяла?
- Моля ви се! Днес телевизията я има, утре я няма! Тя е един от начините да се печели добре, но всеки водещ трябва да има готовност да намира утеха в поговорката "Бедността не е порок".
- А има ли опасност да изчезне професията на артистите, четящи от сцената?
- По-скоро изкуството на литературното четене пред публика има вероятност да се превърне в занимание, интересно за доста тесен кръг хора. Грях е обаче да се загуби тази своеобразна форма на култура. Не бива да забравяме, че изминалото столетие, което наричаме века на звучащото слово, има голям принос за изкуството на литературното четене - и с ярките имена, талантливи артисти, значими личности. Това богатство вече съществува и трябва да се съобразяваме с него и да го пазим.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ