Артър Милър и Мерилин Монро

Йордан Костурков

Артър Милър, един от квартета на големите американски драматурзи (заедно с Юджин О'Нийл, Тенеси Уилямс и Едуард Олби), е прочут не само като автор на "Смъртта на търговския пътник" - пиеса с безпрецедентна сценична история, с над 700 представления на първата постановка, с възстановени постановки, с над 400 книги, статии, изследвания, дисертации върху нея, филмови, телевизионни и радиоадаптации с актьори като Фредерик Марч и Дъстин Хофман като изпълнители на ролите (в България първата постановка е с Апостол Карамитев) и с наградата "Пулицър". Милър е също толкова известен и като последния съпруг на Мерилин Монро.
В живота на Артър Милър се случват безброй интересни неща, но най-впечатляваща е последователността, с която повече от седемдесет години той създава образци в историята на световната драма.
Артър Астор Милър е роден в аристократичния район на Ню Йорк, Манхатън, на 17 октомври 1915 г. в заможно еврейско семейство - бащата Исидор Милър е производител на дамски манта и има собствен магазин. През 1928 г. обаче бизнесът му сериозно пострадва от Голямата икономическа криза и семейството - Артър, брат му Кърмит, сестрата Джоан и майката Огъста Милър, учителка, се премества в скромен дом с дървена конструкция в района Бруклин. Ценителите на Артър Милър разпознават силните автобиографични мотиви във "Всичките ми синове", "Смъртта на търговския пътник", "Цената". Художественият метод на Милър е уникален - въпреки че разчита на личния момент, той успява да го претвори в значим образ на едно поколение, на една нация, на човечеството.
През 1929 г. Милър завършва гимназията "Ейбрахам Линкълн" и се записва да следва вечерно в "Сити Колидж", но напуска след две седмици и работи като шофьор на камион  и склададжия на авточасти, изпълнява песни по местната радиостанция. Тогава прочита "Братя Карамазови" на Достоевски и решава да стане писател. През 1934-1935 г. следва в Мичиганския университет най-напред журналистика, след което завършва английска филология с бакалавърска степен през 1938 г. В университета се занимава активно с журналистика и пише първите си пиеси и сценарии за радиото. Получава награда, заедно с друг от "великия квартет" на американските драматурзи - Тенеси Уилямс. Милър отхвърля предложение да стане сценарист в Холивуд и се връща в Ню Йорк, за да работи на свободна практика.
Междувременно се е оженил за първата от трите си съпруги - католичката Мери Грейс Слатъри, от която има две деца - дъщеря Джейн и син Робърт. През 1944 г. е поставена първата му пиеса на Бродуей "Човекът, който имаше невероятен късмет", но въпреки наградата на театралната гилдия, след четири-пет представления постановката е свалена. На следващата година Милър публикува без особен успех и романа "Фокус". Тогава решава да напише само още една пиеса и при неуспех да се откаже от опитите си да стане писател. През 1947 г. обаче идва първият му успех с "Всичките ми синове" и мечтата му е сбъдната. Построява си ателие в щата Кънектикът, където продължава да живее дълги години, и пише там "Смъртта на търговския пътник".
През голяма част от живота си Артър Милър има проблеми заради политическите си възгледи. Той самият признава, че те се сформират у него под влияние на жълтия Хърстов печат - леви и популистки. През 1937 г. се готви да замине за Испания и да се включи в международната бригада "Ейбрахам Линкълн", но се отказва. В началото на петдесетте години пише "Тегелът" ("Салемските вещици"), като използва екзекуциите в Салем през 1692 г. на жени по обвинение, че са вещици, за да внуши алегоричен паралел с параноичния лов на вещици през маккартизма. Повикан е да се яви пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност и осъден за неуважение към Конгреса заради нежеланието му да сътрудничи. Милър отрича да е член на комунистическата партия, но отказва да посочи имената на хората, които е виждал на срещи на писатели-комунисти.    
Ситуацията през шестдесетте години се променя. През 1965 г. Артър Милър е избран за председател на Международната организация на ПЕН-клубовете и заминава най-напред на конференцията в Югославия, а две години по-късно пристига в Москва, за да убеждава съветските писатели да станат членове на ПЕН. Публикуваните репортажи "В Русия" със снимков материал от третата му съпруга Инге Морат, посещението му в Чехословакия за оказване на подкрепа на писателите там след Пражките събития, срещата с Вацлав Хавел, опитите да освободи писатели-дисиденти водят до забрана на творчеството му в Съветския съюз. 
През 1986 г. Артър Милър е сред поканените от Михаил Горбачов петнадесет световни писатели и учени на среща за дискутиране на новата съветска политика. В родината си той получава всички възможни почести и признание за постиженията си.
През петдесетте години в личен план нещата от живота започват не по-малко драматично за "другия Милър" - последния съпруг на Мерилин Монро.
Двамата се виждат за пръв път през 1950 г. Не може точно да се каже откога започват да се срещат, най-вероятно от началото на 1955 г, когато тя се премества в Ню Йорк. През 1956 г. Милър заминава за шест седмици в Невада - за да може да получи развод от Мери Слатъри и за да събира материал за "Неудачниците". Мерилин и Артър Милър се женят на 29 юни 1956 г. (и втори път - на 1 юли 1956 по еврейски ритуал): най-прочутият светски брак на ХХ век между секссимвола на Холивуд и най-значимия жив американски драматург-интелектуалец.
Дотогава Мерилин има два (или три, ако се приеме за вярно, че е женена за няколко дни за Боб Слатцър в Мексико през октомври 1952 г.) брака. Едва шестнадесетгодишна, тя е жена на Джим Дохърти за четири години - един брак, в който търси спасение, последван от голямата любов на живота й - продължилият по-малко от година брак с легендата на американския бейзбол Джо Ди Маджо. Само месец след заснемането на прочутата сцена от "Седемгодишно желание" с вдигнатата от вентилаторите на метрото в Ню Йорк рокля, Мерилин официално напуска бейзболната звезда.
Бракът на Мерилин с Милър е най-дългият - пет години, и последен за нея, въпреки че двамата с Ди Маджо обсъждат повторен брак през трескавата 1962 г. - с психиатричните клиники, с приключенията с братята Кенеди, с голите сцени в недовършения "Нещо трябва да се създаде", с изпълнението на "Честит рожден ден, господин президент" и "Благодаря за спомена" в залата "Медисън Скуеър Гардън" в чест на президента Кенеди, с уволнението от филмовата компания "Фокс", с аборта в болницата "Ливански кедри". Джо Ди Маджо организира погребението - четири дни след фаталния 4 август 1962 г, когато е намерена гола и мъртва в леглото си, с всички последвали и недоказани спекулации. Артър Милър вече е женен за третата си, последна съпруга Инге (Ингебор) Морат. 
"Неудачниците" сякаш е голямото проклятие и на брака на Мерилин и Милър, продължил пет години, и на нейната кариера. А всичко започва толкова романтично. Артър Милър искрено иска да помогне на Мерилин да изпълни големи роли в значителни постановки - тя посещава прочутото "Актьорско студио" на Страсбърг в Ню Йорк, среща се по време на пътуването си с Артър Милър до Лондон с Лорънс Оливие да обсъдят съвместния им проект "Принцът и момичето от шоубизнеса", приета е от кралица Елизабет II. Личният принос на Милър е специално написаната за Мерилин Монро роля в сценария на "Неудачниците".
Трудно е да се преценят обективно качествата и недостатъците му сега предвид последвалите събития. Факт е обаче, че приема да го режисира самият Джон Хюстън, че партньори на Мерилин са звездите Монтгомъри Клифт и Кларк Гейбъл. Факт е и че Мерилин започва съвсем отговорно работата си по ролята след големия успех на най-сполучливия й филм "Някои го предпочитат горещо" с младите Тони Къртис и Джак Лемън и с великолепната режисура на големия майстор на комедията Били Уайлдър. Трудно е да се прецени и какво точно разрушава брака й - двата спонтанни аборта, последвалият психически срив, продължилото дълго време приемане на сънотворни лекарства, интересът към други мъже...
Седем дни след приключване на снимките тя съобщава на журналистите, че бракът й с Артър Милър е приключил, а пет дни по-късно умира Кларк Гейбъл. На 20 януари 1961 г, в деня на встъпването в длъжност на президента Кенеди, разводът е факт. Единадесет дни по-късно е разочароващата премиера на "Неудачниците". Малко по-късно умира майката на Милър - Огъста.   
За Артър Милър драмата с Мерилин остава дълбоко травмиращо преживяване и то на няколко пъти става тема в творчеството му. Със "След грехопадението", девет години по-късно, той се връща в театъра, макар че отрича, че героинята Маги има за прототип Мерилин. До 1968 г. написва и други от най-значителните си общо над тридесет пиеси - "Гледка от моста", към която проявява интерес Питър Брук, а Сидни Лъмет филмира; "Случка във Виши", която създава след посещението си с Инге в концлагера "Маутхаузен" в Австрия; "Цената".
Много от пиесите на Артър Милър имат сполучлива реализация в киното - със световноизвестни режисьори и звезди като Уинона Райдър, Пол Скофийлд, Даниел Дей Луис. Последната му голяма драма е "Последният янки" от 1991 г, въпреки че през 2001 г. е поставена едноактната "Без заглавие". Сякаш приближава краят на твореца. Но на 5 октомври 2004 г. в Чикаго е световната премиера на нова пиеса за Мерилин Монро - повече от символичната "Завършването на филма", със Стейси Кийч в една от главните роли. Сред последните му пиеси са "Спускането от връх Морган" (1991 г.), "Счупеното стъкло" (1994 г.), "Връзките на господин Питър" (1998 г.) и "Блус на възкресението" (2004 г.).
На 11 февруари вечерта 2005 г. Артър Милър почина. Навършваха се 56 години от първата постановка на "Смъртта на търговския пътник" на Бродуей. След повече от четиридесет години той отиде при Мерилин Монро.