Армията ни е унизена, къде е надеждата?

Полк. o.з. Иван Йорданов
Председател на клуб "Тил"
към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва
        
Хората на възраст като мен, живели и трупали опит в два века и две епохи, знаят, че в не така далечното минало 1 май в България беше празник на ликуване и триумф от постигнати високи резултати в честния и всеотдаен труд за възхода и просперитета на Родината. Ден на радост и веселие. Ден за признателност към обикновените трудови хора и в прослава на сътвореното от тях.
За съжаление днес ние, вместо да празнуваме, правим протест срещу мизерията и грабежа на сегашните управляващи, които през последните десетина години доведоха страната ни до множество първи места в Европейския съюз:
- По корупция и разграбване на националното стопанство;
- По бедност, ниски доходи и мизерия;
- По смъртност на глава от населението;
- По брой загинали от катастрофи по пътищата;
- По брой починали вследствие на онкологично заболяване;
- По отрицателни демографски показатели, обричащи на гибел бъдещето на България.
Аз съм български офицер от запаса и 64 години от живота ми са пряко или косвено свързани с армията, в която служех  с доблест, достойнство и чест. През времето на моята офицерска служба армията ни, която наброяваше над 120 000 души, беше наистина сигурен страж на мирния съзидателен труд на народа и гарант на националния ни суверенитет. Тя беше модерно въоръжена, добре окомплектована и боеспособна, с висока подготовка на щабовете и войските. Разполагаше с офицери, сержанти и войници, предани на Отечеството и жертвоготовни. Да служиш на Родината тогава беше чест и гордост. Армията имаше висок обществен авторитет и признание от страна на хората, респектираше младите със своята организация, ред и дисциплина. Част от тях с желание се посвещаваха на военната професия.
След т. нар. демократични промени хиляди офицери и сержанти бяха буквално изхвърлени на улицата и тотално забравени. Тези високоподготвени кадри, с доказани лидерски качества, с по едно или две висши образования бяха принудени да оцеляват предимно по бариерите като охранители. Едва ли има държава в света с толкова висококвалифицирани пазачи. Аз самият бях принуден да премина по този път. На почти 82 г. съм и още работя.
Днес БА за съжаление е силно редуцирана, унизена, непрестижна и непривлекателна държавна институция. Стотици китни и благоустроени до неотдавна казармени сгради са изоставени, ограбени от крадци, буренясали и превърнати в руини. Въоръжението и техниката - физически и морално остарели - не помнят годините си. Личният състав е обезверен и демотивиран. Кадровият некомплект от офицери, сержанти и войници надхвърля 5000 души. След многобройните реформи, редукции и оптимизации, придружени от голи обещания армията да бъде малка, но модерна и високоефективна, крайният резултат е, че тя само стана малка, лошо въоръжена и с остър недостиг на ресурси. Командирите правят едва ли не чудеса, за да проведат едно що-годе прилично, но белязано с много недоимъци и условности, батальонно тактическо учение с бойни стрелби.  
При тази нерадостна и нелицеприятна картина големият жизнено важен за настоящето и бъдещето на страната ни въпрос е: Способна ли е при необходимост БА като въоръжена сила да защити нашия национален суверенитет и да гарантира териториалната ни цялост? С болка в сърцето и душата си искам да споделя, че с всеки изминал ден съграденото с труда на поколения българи в интерес на сигурността на страната ни се срива и унищожава.
Причините са повече от очевадни! Корупция, облечена във власт. Диктувани отвън срещу високи възнаграждения недомислени и непригодни за нашите условия реформи. Престъпна безотговорност от национални предатели, лакеи, васали, слагачи, които са срам и позор за България. Това, което заслужават, е съд и затвор!
Има ли надежда, има ли светлина в тунела? Моят отговор е да! Убеден съм, че единствено БСП е в състояние да спре ширещите се грабеж и корупция по високите етажи на властта, обедняването на хората, нищетата и бедността, моралния упадък на нацията!
И да не забравяме, че Слънцето изгрява от изток! Аз съм оптимист по природа и вярвам в бъдещето. Сигурен съм, че наближава времето, когато БСП ще поеме кормилото на властта. Това е пътят да бъдат изринати авгиевите обори! Идните поколения заслужават по-добър живот.