"Армията" гостува на "Театър пред театъра"
Трупата ще изнесе поетичния урок по български на 20 септември
/ брой: 180
Поетичният спектакъл "Урок по български. За теб, Българийо свещена!" по творби на Иван Вазов е едно от новите заглавия в афиша на Театър "Българска армия", с което трупата гостува на "Театър пред театъра" на 20 септември от 21 ч. Сценичната адаптация е на обичания актьор и колега Иван Налбантов, обявен за "най-добрия рецитатор сред актьорите в България". В представлението участва почти цялата трупа на театъра, сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката е на Добрин Векилов-Дони, а консултант е литературният историк проф. Владимир Атанасов.
"Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията "За теб, Българийо свещена..." не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност. Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи", пише за спектакъла проф. Атанасов.
Защо театрален "Урок по български"?
Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок - безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други "указания" - словото на Вазов изпълва.
"Това е нашият Урок по български, в който няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото "художествено слово") да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби.
Терминът "художествено слово" има двояко значение. Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово", пише Иван Налбантов.