Арменският пъзел

Сегашната политическа криза в Армения бе забъркана от недалновидността на премиера Никол Пашинян. Той има главната вина за подпалването й, а впоследствие - и за арменското поражение в кратката война за Нагорни Карабах срещу Азербайджан (септември-ноември 2020 г.). Но след такъв провал той отказа да подаде справедливо исканата оставка. 

Протестите срещу оставането му на власт още не са затихнали. Но ето, че поради късомислие той пак стреля в крака си. Миналата седмица обвини за арменското поражение руските ракети "Искандер". Това бе и косвен упрек срещу военния елит. Но след като му се изсмя, генералитетът поиска оставката му, защото премиерът е неадекватен. И заради Пашинян в Армения замириса на военен преврат, какъвто тя не познава повече от век. Като първосигнален мачо той поиска от президента Армен Саркисян да уволни началника на Генщаба, но държавният глава имаше законното право да откаже. В момента опозицията, президентът, военните, голяма част от обществото се консолидират, за да накарат премиера да си ходи. Той продължава да се репчи мускулесто и късогледо, но дори и да се задържи, постъпката му ще е политически неадекватна.

В арменския пъзел може да се надуши и външна закваска. Сегашната власт в Ереван е соросоидна и дали атаката срещу "искандерите" не е пошушната на премиера от посолството на САЩ в Ереван? Колкото за да се очерни Москва, толкова и за да се разчисти пътят за доставка на американски ракети.

Реакцията на Турция пък става за виц. Военните преврати в страната са нещо като втора природа, но сега тя се бе загрижила Армения да не я последва. Отделно, че военните в Ереван просто няма как да търсят реванш за Карабах и в Анкара добре знаят това. Така че тревогата й за съюзника Азербайджан е повече паническа, отколкото трезва.

Русия не се намесва и това звучи като плюс. Само да не изпусне момента, когато този знак ще започне да носи минуси.