"Ариана" предпочитана пред "Дълбок зимник" и "Червените раци"

В началото на миналия век столичани са ходели на разходка в три парка: Градската градина, градинката пред Централната баня и Борисовата градина, както и в някои по-малки градинки пред софийските храмове.
В онова далечно време Борисовата градина е била благоустроена само в най-предната си част. Всичко останало било ливади и пътеки през борова гора до края на парка, където се намирала бирария "Танушев". Непосредствено до края на гората имало ниви, които слатинските шопи обработвали с дървени рала. Пейзажът допълвали и няколко застроени къщурки с навеси. Мястото, където днес са разположени стадионът на ЦСКА и лятната къпалня, е представлявало просторна ливада с висока трева, която софиянци наричали "пустинята". За децата от всички софийски махали тази територия била най-любима и в нея прекарвали голяма част от времето си, криейки се във високите до пояс треви, увлечени в играта на индианци.
Щом наближели коледните и новогодишните празници, управата на Борисовата градина вземала специални мерки за охраната на боровите и елховите дръвчета. Цели тумби деца, също и възрастни столичани, въоръжени с кухненски ножове и брадвички, нахлували из алеите на парка да режат елхи. Поради тази причина входовете и изходите на Борисовата градина се завардвали с денонощна охрана.
На територията на тогавашния парк освен дипломатическия тенис корт, разположен на запад от булевард "Цариградско шосе", други места за спорт не съществували. На терена на построената след 9 септември 1944 г. Братска могила се разстилало изоставено, буренясало, вълнообразно място, а там, където преди двадесетина години съществуваше детско игрище, била разположена дъсчена барака, заобиколена от множество маси и всичко това било т.нар. "градински бюфет", като всяка неделя там свирела военна духова музика.
Зад този бюфет, обкръжено от гъста храстова ограда, се намирало жилището на управителя на Борисовата градина. Съвсем наблизо съществувала и гъсто залесена територия, наричана неофициално от софиянци "Оборище", където синдикалните фракции по време на конгреси провеждали своите тайни съвещания. На площада около изградения след 9.IХ.1944 г. паметник на Съветската армия било разположено градско бунище, в средата на което лъщяло блато. На югозападната граница на това бунище се намирали емблематичните за столицата Ботаническа градина и Зоологическа градина, които повече от трийсет години не съществуват на старите си места.
В землището на тогавашната Борисова градина е имало и три изкуствени езера, като най-популярно от тях било "Ариана".
През далечната 1889 г. се извършва корекция на коритото на Перловската река, позната като Дренчовица. Тогава се появяват изкуственото езеро с острова и бъдещата бирария "Ариана".
Проектът предвиждал да се построи павилион точно срещу езерото, състоящ се от салон-кафене, сервизни помещения и специална кула, в която да свири оркестър. Този проект на стойност тогавашни 63 хил. лева не се осъществил, а бил изграден декоративен павилион, в който се продавали лимонови дръвчета и палми. През зимата таксата за пързаляне на леденото езеро била 10 лева за възрастни и 5 лева за деца и ученици.
През 1925 г. павилионът преустроили в бюфет, който бил даван от общината под наем за три години, като наемателят можел да поставя 20 маси около павилиона и се задължавал езерото да бъде почистено, дренирано и бетонирано. Предприемачът трябвало да построи хангар, служещ за депо на лодките, кънките и другия инвентар.
На 1 април 1925 г. станало официалното откриване на построеното казино. През 1930 г. обявили конкурс за строеж на павилион-ресторант, като спечелилият кандидат бил награден с 10 хил. лева. Бирария "Ариана" била собственост на столичната община, която предоставяла бюфета и павилиона с казиното под наем при условие благоустрояване на езерото. По този начин общината се облекчавала от разходи и давала възможност на най-инициативните търговци за печалба.
През 30-те години на ХХ век някогашната "Ариана" е конкурирала много заведения, разположени край Орлов мост. Тя била много по-предпочитана от "Дълбок зимник" на братя Прошекови и "Червените раци" на Греков. През 1942 г. в комплекса "Ариана" се появява и плаващ ресторант-ладия "Бяло море".
Любимото заведение на старите софиянци изчезва безследно в началото на 70-те години при преустройството на централния вход на Парка на свободата (Борисовата градина) и това на булевард "Цариградско шосе".
Старата "Ариана" обаче и днес е в спомените на всички по-възрастни столичани и за времето си е една от забележителностите на града.



Езерото, островчето и ресторантът

Мостчето към острова, 1935 г.

На леда

Разходка с лодка - разхлада и удоволствие

Братската могила

Борисовата градина