"Арабеск" и приятели танцуват за Боряна Сечанова

Вечер, посветена на творчеството на Боряна Сечанова по случай 50-ия рожден ден на хореографката, ще се състои днес на сцената на Музикалния театър. В програмата са включени откъси от спектаклите на Сечанова "Кармина Бурана" - музика Карл Орф, "3/4 Луна" - музика Йохан Щраус, "Дон Жуан" - музика Христо Петков, "Лудо вино" - музика народна, "Ах, този джаз!" и "Коса", режисьор Борис Панкин, музикален директор Евгени Господинов. В изпълнение ще видим артистите от балет "Арабеск" Теодора Стефанова, Константина Ханджиева, Даниела Иванова, Ангелина Гаврилова, Александра Савова, Мариана Крънчева, Марина Попова, Стефка Табакова, Таня Кацарова, Асен Наков, Петър Петков, Васил Дипчиков, Иван Иванов, Стефан Вучов, Чан Тхе Чунг, Александър Минов и студентите от НАТФИЗ Иван Маринов, Валери Кирилов, Филип Миланов. Със специалното участие на актьорите Ники Сотиров, Жени Лечева, Елена Атанасова, Марияна Йотова, Мариан Бачев, Станислав Димитров, Николай Дограмаджиев, Николай Ганчев (Руди) и Анна Пампулова и солистите на Националната опера и балет Дарина Бедева, Трифон Митев и Росен Канев.
Специалистът ще ви каже, че "Боряна Сечанова има чудната способност да смесва всевъзможни танцови езици, като ги подчинява на собствения си стил", ще говори за "изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност", като, разбира се, не забравяме, че тя има щастието да работи с танцьори, "боравещи добре с цялата палитра от стилове и техники на съвременния танц", пише Мария Русанова във в. "Култура".
Най-хубавото за режисьора, когато работи с такъв хореограф, е, че застава срещу някой, който се вслушва в намерението на цялото. Какви страсти тлеят тук? Ще се нажежат ли дотам, че спонтанно да се появи танц? Кой ще танцува и колко го може? Ще танцува ли изобщо актрисата, или задачата е да припадне убедително в ръцете на колегата си? А понякога режисьорът... сам не знае как да каже какво иска и хореографът трябва да може и да чете мисли. Боряна може да чете мисли, съвсем сериозно ви казвам. Или поне да чете намерения, докато гледа репетиции на все още суров материал.
Какво научих от нея ли? Доста неща, едното от които е свободата да напиша този текст по този начин, споделя режисьорката Лилияна Байлова.