Априловият път в дарителството

Петко Тотев

    В наши дни паметта на Априлов е зачетена достойно най-вече с общонационалния статут на Априловската гимназия и с широкото възраждане навсякъде сред българите - в България и в чужбина - на дарителството. Нека не се забравя и една подробност: за първата вестникарска рубрика в защита и подкрепа на съвременните дарители беше избран като емблема печатът на Габровското училище. Петелът, изобразен върху печата, със своето "велегласно кукуригане", както романтично се изразява Априлов, продължава да върши работа и в нашите толкова прагматични и скептични времена. 
     Априловата книга "Денница на новобългарското образование", в която точно е документирано разрастването на общонационалното образователно дело след откриването на Габровското училище (1835) е много ясен възрожденски кодекс на дарителството.

Факсимиле от фундаменталния труд на Васил Априлов "Денница на новобългарското огразование" (1841), където той развива своите идеи за дарителството и благотворителността. 

    Според схващанията и делата на Васил Априлов - има пълна хармония между схващания и дела - само висока обществена цел може да даде направление на събрани идеи, материални средства, народни усилия, трудове. Край бреговете на Янтра средновековната легенда за рицаря скъперник отстъпва пред възрожденския пример на габровеца дядо Миньо Попа от с. Боженците, който цял живот цепи косъма на две, а накрая щедро подарява събраното за читалището. В. Априлов, за когото не може да се каже, че не разбира как капиталът се умножава, не спира до проблема за парите. За организатора на Габровското училище най-голямото богатство са дарителите. А те според кодекса на Априлов само започват с известни парични пожертвования. Нима други трябва да се грижат по-нататък за тях? Със собствения си пример и с примера на най-близките си съратници Априлов доказва, че сред самите дарители са най-подготвените, най-естествените осъществители на всяка голяма обществена идея. Целият опит в частните дела, в личния търговски успех, в собственото стопанство също се дарява на обществото. Съдете сами: идеята за Габровското училище е оповестена в Одеса на 20 юни 1832 г. Отец Неофит Рилски започва редовни учебни занятия в Габровското училище на 2 януари 1835 г. През 1841 г. се появява на руски език книгата "Денница на новобългарското образование", в която авторът описва дванадесет училища от типа на Габровското. От обявяването на идеята до нейното осъществяване - две години и половина, от началото до вече действаща цяла система от новобългарски, светски, взаимоучителни, с преподаване на роден език училища - шест години. От такива темпове не би се срамувало никое динамично общество.

    Факсимиле от корицата Априловия труд "Българските книжници или на кое словенско племе собствено принадлежи Кириловската азбука", 1841 г.


Енергия, воля и предприемчивост

На своите сънародници Априлов щедро дарява не само материални средства, но и неизтощима енергия и воля, предприемчивост, инициативност, целенасочена да предизвиква съществени промени, верижни реакции, ако е възможен в случая подобен израз, в националните просветни и културни дела. Не е лесно само да се изброят начинанията, които намираме в кореспонденцията на възрожденеца от Габрово. И щом се зароди нова идея, веднага започва осъществяването й! Разбрал от трудовете на Юрий Венелин значението на надписите, ръкописите, монетите, археологическите проучвания, Априлов се впуска в най-дейно събирателство и през 1845 г. излиза книгата му "Български грамоти". Сега не можем да четем без вълнение писмата, с които се изпращат прозрачна хартия, лепило, черни и червени моливи за Неофит Рилски и за игумена на Зографския манастир с най-подробни, трогателни указания как да се снемат копия от царски хрисовули и от други стари ръкописи, как да се събират старинни монети и т.н. Със същата енергия Априлов най-широко и системно поръчва записи и преписи на народни песни и започва подготовка за издаване на сборник със 181 песни. Поставено е начало и е направен ценен влог в българската фолклористика.
    Заслужава да се сравнят двата дарителски примера в Габрово. Спестяваш цял живот, поддържаш - може би нарочно, с изящна вътрешна театралност - легендите за габровската вариклечковщина и накрая правиш щедро дарение на смаяните си съграждани. Или: сам даряваш, подтикваш другите да даряват, събраното веднага го вкарваш в работа, тя се разраства бързо, стремително и във всичко - идеи, пари, опит, отчет - участваш от самото начало до всички възможни продължения.
   

Всеотдайност плюс всеучастие

Авторът на "Денница на новобългарското образование" дарява на своите съграждани, на народа си материални средства за духовна цел и модерна обществена организация, за да бъдат привличани съществуващите интелектуални, финансови, управленски сили за делото. Всеотдайност плюс всеучастие, плюс непрекъсната работа - въпреки трудностите и разочарованията, неблагодарностите и одумките и нашенската упорита привичка да се спира по средата. Априловият пример в дарителството е максималистичен. До такава степен, че е възможно понякога да изплаши със стръмни върхове доста съвременници.
    Различните разновидности на дарителството, ако следваме практиката на Априлов, и занапред не бива да се противопоставят. Трябва да се вижда преди всичко направената крачка към мисълта за другите.
    Дарителството не може да бъде нищо друго освен дело. Както всяко дело, така и Габровското училище е предизвикало не само одобрения, но и критики от най-различен род. Благосклонен и признателен за градивните предложения, сдържано-ироничен към завистниците и махленските одумки, Априлов предлага нещо наистина радикално - и в критиката да се премине от думи към дела. Най-добрата критика според автора на "Допълнение към книгата "Денница на новообългарското образование" (1842) е нещо направено по-добре, по-навреме и за повече хора. За ония, които запират критиката само в думи и обещания, Васил Априлов пише: "Тези хора, без да се замислят, са наприказвали каквото им е дошло в главата, докато е трябвало  н е  н а  д у м и,  а  н а  д е л о  (разредките са на Априлов - б.м., П.Т.) да докажат любовта си към отечеството и със собствени, безкористни  д а р е н и я  да се постараят да надминат Габрово". Думата да се критикува с дума, а делото - с дело! Това толкова високо изискване на Априлов също не е вдъхновено от красотата на словото, а е предизвикателство, както обичаме да казваме сега, подтик да се премине към нова благотворителност и по-съвършено строителство. Няколко места в писмата и съчиненията на Априлов могат да дадат представа колко грижливо възрожденецът е пресявал златните зърна на делата сред подвижните пясъци на безброй обещания.

Тактиката на неотложното дарение

    Априлов е сред немногото българи, приложили най-вярна тактика към патриотите, разсипващи се от думи и обещания. Това е тактиката на неотложното дарение, незабавното действие, безспорното за всички съучастие. Благодарение именно на дълбокото психологическо проникновение в българските съотношения на думите и делата, обещанията и техните покрития габровският възрожденец е постигнал толкова много като подбудител и организатор на дарения.
    Вглеждайки се винаги най-внимателно сред дарителите, които въпреки всичко се увеличават, Априлов още в началото забелязва: "Но за съжаление трябва да се признае, че в България не всички, които стигат до втората и третата степен на високите санове, изпитват благотворителни чувства". Тази мисъл най-често води към сатирични интонации, но интересното е, че се търсят и други посоки. Ето един характерен пример: "Макар, както се каза, заможни хора да не пожертвуваха нищо в полза на учебното заведение, с влиянието си сред народа те го подтикваха към съдействие, към безплатно превозване на пясък, камъни, дървета и други материали и към безплатен труд, с което бе построено училищното здание; ние почитаме и това като нещо полезно: не е необходимо да разчитаме само на кесията им".
    Забелязаната от основателя на Габровското училище отдалеченост между сановността и дарителството насочва погледа към други примери. За своя най-близък съратник Николай Ст. Палаузов Априлов пише: "Макар и обременен с многочислено семейство, той се задължи да пожертвува... еднаква с мене сума, т.е. по две хиляди лева годишно за издръжката на общественото училище в Габрово". Исторически утвърдилото се съседство на  имената Априлов и Палаузов най-естествено подсеща на какви хора винаги може да се разчита, вместо да се хаби прекомерно енергия за обръщения към най-богатите. 
    Дейността на благодетели като Априлов и Палаузов и критиката в "Денница" срещу натрупването на средства, които не служат за нищо, будят много мисли. И сега се умножават благотворителните фондове, а липсва достатъчно дейна инициатива и настойчивост за организиране на ефективна дейност. Има нещо много тревожно в редица предпочитани посоки за лични и обществени капиталовложения.

    Средства, но и деловитост

Какво ли би казал Априлов за много употребявания термин "неусвоени фондове"? Нали затова тъкмо е написана "Денница" - за да се види, че организираното събиране на средства е само началото на дарителството, начинанието, работата; че тя е невъзможна без инициатива, деловитост, настойчивост, темпо, че за каквото и да се отваря дума, вече трябва да има нещо на мегдана, що-годе за пред хора? Инициатива, предприемчивост, деловитост. Априлов сега ни помага да ги виждаме в пълнокръвния им смисъл, а не като някакви механични лостове. 
    През последните десетилетия възприемането на Априловия дарителски пример и на възрожденското спомоществователство изобщо са все по-необходими. Разрухата във всички области на обществения и личния живот пропълзява и към духовните сфери. Тъкмо в такива кризисни години съпротивата на най-важните човешки устои се засилва с всяко увеличение на натиска върху тях. Страни, които имат примера и делото на Априлов, могат щедро да даряват своя опит във всички посоки, където например образованието се изтласква извън приоритетите.


* 165 години от смъртта на големия български просветител