Апостола на свободата - най-ясната загадка

Христо Цеков

За Апостола на свободата Васил Левски са изписани стотици и хиляди страници, задълбочени изследвания - предимно от историци, както и много творби на публицисти, журналисти и общественици, отстояващи българщината.
В ръцете ни е най-новата творба, посветена на Васил Левски на проф. Дойно Дойнов, който почти две десетилетия е председател на Общобългарския комитет, носещ името на Апостола на свободата. При това всеизвестно е, че проф. Дойнов почти половин век се занимава с търсенето на нови факти и материали, свързани с Левски, и все по-надълбоко прониква в неговия вътрешен мир и изяви като революционер и политик. И още! С името на проф. Дойнов, като председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", повелително трябва да свържем популяризирането делото и личността на Апостола и направените съответно паметници и паметни знаци в много селища в страната и много държави в света.
Всъщност вниманието на съвременните колеги на проф. Дойнов и културно-просветната общественост и институции към този труд е привлечено от подхода на автора при композицията на книгата, който е по-различен от досега написаните обемни книги за Васил Левски от Захарий Стоянов, Стоян Заимов, Димитър Страшимиров, Иван Унджиев, Николай Генчев...
С присъщата си скромност проф. Дойнов заявява, че в книгата обобщава собствените си многогодишни проучвания, като използва приносите на ред изследователи - историци, юристи, краеведи и др., направени в отделни книги, студии, статии, както и публикациите в изданията на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски". На такава основа авторът определя творбата си като научнопопулярна биография.
Да, по характер книгата е научнопопулярна, но с безспорни научни приноси в две направления. Изясняване пътя до формирането на българската нация - българския национализъм и скромната роля на Левски в този процес. И на следващо място анализа около характера на Софийския процес - какви са политическите задачи на Извънредната комисия, имперските борби и външнополитическият отзвук на процеса. Освен това не по-малко приносно е, че е направен опит, и то аргументирано, да се отговори на многобройните дискусионни въпроси, които както в миналото, така и днес вълнуват българското общество, а именно - за рождената година на Левски (1837!), за смъртта на майката на Апостола, за лъжливите "открития", че не Левски, а негов двойник е окачен на бесилото, за предателството на Левски, за гроба и костите на Апостола и др.
В съдържателен план творбата започва с анализ на епохата, която роди нацията, апостолите, свободата, представя родното място - Карлово, семейството и родословието и впоследствие интерпретира обстоятелствата, при които Дякона се посвещава на отечеството и в годините на зрелостта той, Апостола, работи в освободителното дело с личности от друго "тесто", с друго идейно верую, но с богат житейски и обществен опит - Иван Касабов, Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Димитър Ценович, Найден Геров.
С високопрофесионален анализ, опирайки се на написаното досега от изследователите за живота и делото на Левски, проф. Дойнов обобщава различните авторови позиции на предшествениците си и акцентира на своите заключения по отделни моменти, пряко и опосредствено свързани с поведението на Апостола.
Така например в труда си Дойнов предлага глава, озаглавена "Раждането на "другия" Левски - идеологът". Очакванията тук са, че ще се повтори с отдавна известното за схващанията на Апостола. Всъщност обаче авторът се разграничава с изтъкването на Левски като оригинален, велик и пр. идеолог и изтъква, че той е самоук, но се учи от такива колоси като Л. Каравелов, Ив. Касабов, К. Цанков и пр. и с трезвия си ум достига до най-реалните достижими вдъхновяващи идеи за свобода и чиста република. В това отношение той изтъква три особености: Левски преодолява не само идеите за дуалистична държава, което му е внушавано първоначално от Иван Касабов, но и федералистичните схващания на Каравелов и ред други революционни дейци и достига до схващането за изграждането и възстановяването на българската държава сега като национална държава. Тази държава следва да се основава на "новото зидание" да бъде част от "Млада Франция", "Млада Русия", т.е. "Млада Европа", като с това ще се осъществи мечтата "да бъдем равни с другите европейски народи".
Всичко ценно, съдържащо се в литературата за Левски, е посочено, но не са премълчани и противоречията в средата на българската емиграция, включително с Л. Каравелов. Авторов изказ, чрез който се разкрива процесът на зреене на българското националноосвободително движение, преследващо основната цел - освобождението на България от петвековното османско робство.
Без да се натрапва на читателя, проф. Дойнов очертава в личен план какъв е Левски в неговото сърце. Ценното в книгата е, че са показани различните виждания и позицията на Левски с тези на революционерите в емиграция и основно във Влашко и в БРЦК в Букурещ, спирайки се на интерпретациите на различните автори. В този случай проф. Дойнов не заема позицията на съдник и не се налага с последна истина, но спомага всеки читател да открие в себе си своя Левски.